Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фантастично пътешествие (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fantastic Voyage II: Destination Brain, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9 гласа)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com

Copyright 1988 by Bantam Books

 

Издание:

ФАНТАСТИЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ ІІ. НАПРАВЛЕНИЕ — МОЗЪКА. 1993. Изд. Бард, София. Роман. Превод: [от англ.] Радослав ХРИСТОВ [Fantastic Voyage II: Destination Brain, by Isaac ASIMOV (1988)]. Редактор: Теодор МИХАЙЛОВ. Предговор: Въведение от автора — с.7. Художествено оформление на корицата: „Megachrom“, Петър ХРИСТОВ. Формат: 84/108/32 (125×195 мм). Печатни коли: 30. Офс. изд. Тираж: 10 000 бр. Печат: Полиграфюг, Хасково. Страници: 480. Цена: 36.00 лв.

История

  1. — Добавяне на анотация

29.

Морисън почувства, че му прилошава, наведе глава между коленете си и задиша бавно и дълбоко. Когато отново вдигна поглед, Калинина го наблюдаваше замислено. Стоеше на тясната пътека, леко приведена над облегалката на креслото, заради ниския таван.

— Този път можехте да припаднете — заяви тя. — Това нямаше да ме обезпокои. В момента ни деминиатюризират, а този процес ще отнеме повече време от миниатюризацията, която продължи не повече от три или четири минути. Ще е нужен около час, за да се върнем към оригиналните си размери, така че щяхте да имате достатъчно време, за да се съвземете.

— София, не беше редно да го правите, без да ми кажете.

— Напротив — възрази Калинина. — Мисля, че ви направих услуга. Щяхте ли толкова лесно да се качите в кораба, ако подозирахте, че ще бъдете миниатюризиран? Щяхте ли толкова хладнокръвно да разглеждате кораба, ако знаехте? А ако знаехте, дали нямаше да проявите някакви психогенни симптоми?

Морисън замълча.

— Почувствахте ли нещо? — попита Калинина. — Разбрахте ли изобщо, че ви миниатюризират?

— Не — поклати глава Морисън.

След това, подтикнат от някакъв срам добави:

— Вие никога не сте била миниатюризирана, нали?

— Не. До днес Конев и Шапиров бяха единствените човешки същества, които са били подлагани на миниатюризация.

— И не почувствахте никакъв страх?

— Не бих казала. Чувствах се неспокойна. От космическите пътувания знаем, както казахте преди, че има индивидуални различия в поведението при необичайни условия. Например някои астронавти понякога страдат от морска болест при безтегловност, докато на други тя не им действа. Не можех да бъда сигурна как ще понеса миниатюризацията. Почувствахте ли пристъп на морска болест?

— Не и преди да разбера, че сме били миниатюризирани, но предполагам, че това не се брои. Кой реши да се проведе този опит?

— Наталия.

— Разбира се. Нямаше нужда да питам — сухо каза Морисън.

— Имаше сериозни причини за това решение. Не можехме да си позволим да припаднете, щом пътешествието започне. Не искахме да се борим с истерията ви, щом започнат да ни миниатюризират.

— Предполагам, че съм заслужил липсата на доверие — рече Морисън, смутено отбягвайки погледа на Калинина. — Вероятно е решила да дойдете с мене, за да отвличате вниманието ми, докато се извършва процеса.

— Не. Идеята беше моя. Самата тя искаше да дойде с вас, но си помислих, че с нея можете да заподозрете някакъв номер.

— Докато с вас щях да съм спокоен.

— Или поне разсеян, както сам казахте. Все още съм достатъчно млада, за да привличам вниманието на мъжете — замълча и добави с горчива нотка — или поне на повечето.

— Казахте, че съм щял да заподозра нещо нередно — рече Морисън като присви очи.

— С Наталия, имах предвид.

— А защо не и с вас? Това, което виждам сега е, че всичко навън е увеличено. Как мога да бъда сигурен, че не е илюзия — нещо натъкмено, за да ме накара да мисля, че съм бил миниатюризиран и че процесът е безболезнен, просто за да се кача спокойно на кораба утре?

— Това е глупаво, Албърт. Все пак, ще ви дам едно доказателство. Вие и аз сме изгубили една втора от линейните си размери във всяка посока. Силата на нашите мускули е пропорционална на тяхното напречно сечение. Сега те са с ширина една втора от нормалната и с една втора от нормалната си дебелина, така че имат една втора по една втора или една четвърт от нормалното си сечение и, следователно, от силата, която имат при нормални условия. Разбирате ли какво имам предвид?

— Да, разбира се — раздразнено каза Морисън. — Това е елементарно.

— Но като цяло нашите тела са с една втора височина, една втора ширина и една втора дебелина, така че целия обем, а също и теглото, и масата, е една осма от първоначалната. Това е вярно, ако сме миниатюризирани.

— Да. Ясно е още от времето на Галилей.

— Знам, но просто не мислехте за него в момента. Ако сега се опитам да ви повдигна, аз ще вдигам една осма от нормалното ви тегло с мускулите си, които имат една четвърт от нормалната си сила. Сравнени с вашето тегло, моите мускули ще са два пъти по-силни, отколкото биха били, ако не бяхме миниатюризирани.

При тези думи Калинина промуши ръце под мишниците му и с пъшкане го повдигна.

Задържа го така известно време и бавно го свали.

— Не е лесно — каза тя задъхано, — но мога да го направя. И понеже може би си казвате „Да, но това е София, която вероятно е съветска щангистка“, направете го с мене.

Калинина седна на мястото пред него и вдигна ръце встрани.

— Хайде, станете и ме повдигнете!

Морисън стана и мина на пътеката. Отиде напред, обърна се и я погледна. Ниският таван го принуждаваше да приведе глава, заставайки в неудобна поза. Поколеба се за миг.

— Хайде, хванете ме под мишниците! — подкани го Калинина. — Използвам дезодорант. И не се безпокойте за възможността да докоснете гърдите ми. Докосвали са ги и по-рано. Хайде! Аз съм по-лека от вас, а вие сте по-силен от мене. След като аз го направих, няма да имате проблеми с вдигането ми.

Нямаше никакви проблеми. Не беше възможно да използва цялата си сила, поради неудобната си поза, но въпреки това автоматично приложи силата, която дългогодишния му опит му подсказваше, че ще е необходима за обект с такива размери. Тя отплува нагоре, като че ли беше безтегловна. Въпреки че беше донякъде подготвен, почти я изпусна.

— Мислите ли, че и това е илюзия? — попита Калинина. — Или сме миниатюризирани?

— Миниатюризирани сме — съгласи се Морисън. — Но как го направихте? Не забелязах да правите някакви движения, с които да задействате управлението на миниатюризацията.

— Не съм. Всичко се извършва отвън. Корабът е оборудван със собствена миниатюризационна установка, но не смея да я използвам. Това ще бъде част от работата на Наталия.

— А сега деминиатюризацията също се контролира отвън, нали?

— Точно така.

— И ако миниатюризацията се изплъзне дори за малко от контрол, мозъците ни ще бъдат разрушени като този на Шапиров, а може би и по-зле.

— Едва ли — каза Калинина, протягайки крака през пътеката, — а ако мислим за тази възможност, това няма да ни помогне. Защо просто не се отпуснете и не затворите очи?

— Но все пак повредите са възможни — настоя Морисън.

— Разбира се, че са възможни. Почти всичко е възможно. Възможно е след две минути триметров метеорит да удари Земята, да проникне през планината над нас, да избухне в тази стая, да разруши кораба и нас, а също и целия проект за броени секунди. Въпреки че едва ли ще се случи.

Морисън отпусна глава върху ръцете си и се замисли дали, ако корабът започне да се загрява, ще успее да усети топлината, преди белтъчините на мозъка му да се денатурират.