Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Quadroon [= Adventures in the Far West], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2009)

Издание:

Майн Рид. Квартеронката

Роман. Издателство „Отечество“, София, 1983

Преведе от английски: Сидер Флорин

Художник: Петър Брайков

Редактор: Лилия Рачева

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Георги Нецов

Коректор: Йорданка Некезова

Индекс 11 95376/6126–1–83. Националност: английска. Четвърто издание. ЛГ VI.

Дадена за печат на 15.XI.1983 г. Подписана за печат на 20.XII.1983 г.

Излязла от печат на 25.XII.1983 г. Издателски №1086. Формат 16/60/90.

Печатни коли 21. Издателски коли 21. УИК 21,11. Цена 2,03 лв.

Издателство „Отечество“, София

ДП „Георги Димитров“, бул. „Ленин“ 117

©Художник Петър Брайков, 1979

c/o Jusautor, Sofia

 

Captain Mayne Reid. The Quadroon or Adventures in the Far West

Routledge, Warne, & Routledge, London, 1860

История

  1. — Добавяне

Глави XLVIII
Играта се прекъсва

Първите две или три игри играхме с ниски мизи — по долар на човек. Това стана по желание на Хатчър и търговеца на свини, които не искаха да рискуват много, тъй като били почти забравили играта. Обаче и двамата сключваха многобройни странични облози с моя партньор Чорли и с всеки друг, който пожелаеше. Обзалагаха се за козовете, цвета на картата, кой ще вземе следващата ръка и кой те спечели играта.

Моят партньор и аз спечелихме първите две игри, и то много бързо. Забелязах, че няколко пъти противниците ни играеха погрешно. Започнах да вярвам, че наистина не ни бяха прилика. Чорли каза същото с тържествуващ вид, сякаш играехме само за чест и слава, а мизите нямаха никакво значение. След малко, когато спечелихме още една игра той пак се похвали.

Търговецът на свини и неговият партньор като че започнаха да се ядосват.

— Картите са виновни — рече вторият с раздразнен тон.

— То се знае, че картите са криви — повтори бялата шапка. — Една свястна карта не съм имал, откак почна играта. Ей на̀, пак!

— Пак ли лоши карти? — запита го неговият партньор с мрачно изражение.

— Лоши, и още как! Ще спечелиш с такива карти, ама утре!

— Хайде, господа! — възкликна моят партньор Чорли. — Не е много честно това… недейте си подсказва.

— Ба! — провикна се търговецът. — Ако искате, мога да ви покажа картите си. Няма нито една ръка.

Ние спечелихме пак!

Противниците ни, раздразнени още повече от нашата сполука, предложиха да удвоим мизата. Ние се съгласихме и започнахме нова игра.

Пак Чорли и аз излязохме победители и търговецът на свини запита партньора си дали иска още веднъж да удвои мизата. Той се поколеба, като че ли сумата му се виждаше прекалено голяма, но след малко се съгласи. Разбира се, ние като печеливши не можехме да се противопоставим и още веднъж „обрахме каймака“, както благозвучно се изрази Чорли.

Пак удвоихме мизата и не беше изключено все така да я повишаваме наново и наново, ако аз не бях се възпротивил по най-решителен начин. Спомних си колко пари имах в джоба и разбрах, че при такова покачване на мизата, ако щастието се обърнеше против нас, моята кесия нямаше да издържи. Съгласих се обаче на десет долара на човек и играта продължи при тази миза.

Хубаво беше, че не бяхме заложили повече, защото от този миг късметът като че ли ни изневери. Ние губехме почти всеки път, и то при десет долара на игра. Усещах как кесията ми чувствително олекваше. Бях, кажи-речи, опропастен.

Партньорът ми, толкова хладнокръвен досега, изведнъж взе да губи търпение и от време на време кълнеше картите и съжаляваше, че въобще се е съгласил да играе „този проклет вист“. Не мога да кажа дали поради това възбуждение, но сега той положително играеше лошо — много по-лошо, отколкото в началото. На няколко пъти захвърляше картите си, без да мисли и без да се пази. Изглежда, че от постоянните ни загуби раздразнението му се увеличи и това го правеше немарлив, даже безразсъден по отношение на изхода на играта. Това ме изненада още повече, защото едва преди един час, когато играеше юкър, го видях да губи двойно по-големи суми с явно безразличие.

Не може да се каже, че имахме лош късмет. При всяко раздаване картите ни бяха добри и на няколко пъти бях уверен, че можехме да спечелим, ако моят партньор играеше по-умело. А така продължавахме да губим, докато разбрах, че почти половината от моите пари бяха вече в джобовете на Хатчър и търговеца на свини.

Без съмнение скоро и останалите щяха да отидат на същото място, ако играта ни не беше внезапно и донякъде тайнствено прекъсната.

Чуха се няколко високо изречени думи — очевидно от долната палуба, — последвани от двоен гърмеж, като че се стреляше бързо едно подир друго от два пистолета, и в следващия миг един глас изкрещя: „Боже мили! Убиха човека!“

Картите паднаха от ръцете ни, всеки си грабна мизата и скочи на крака; след това играчите, поддръжниците им, зяпачите и всички други се втурнаха към предната и страничните врати и един през друг наизскачаха вън от салона.

Някои се спуснаха надолу, други се качиха на ураганната палуба, трети се затичаха напред, четвърти назад и всички викаха: „Кой е? Къде е? Кой стреля? Убит ли е?“ и безброй други подобни въпроси, примесени от време на време с писъците на дамите от техните кабини. Тревогата за „падналата от борда жена“ не беше нищо в сравнение с тази нова сцена на възбуждение и бъркотия. Но най-тайнственото в цялата работа беше това, че не се намери никакъв ранен или убит, нито някой, който да е стрелял или да е видял някого да стреля! Никой не беше убит, нито някой беше убивал някого!

Какво ли, по дяволите, можеше да значи това? Кой беше извикал, че някой е застрелян? Никой не можеше да каже. Истинска загадка. Всички тъмни кътчета на парахода бяха обходени с фенери, обаче не можаха да намерят нито мъртъв, нито ранен човек, нито даже следа от кръв. Най-сетне хората избухнаха в смях и казаха, че „цялата работа е била майтап“. Поне така заяви търговецът на свини, който изглеждаше доволен, че не беше вече единствен причинител на лъжливи тревоги.