Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Quadroon [= Adventures in the Far West], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2009)

Издание:

Майн Рид. Квартеронката

Роман. Издателство „Отечество“, София, 1983

Преведе от английски: Сидер Флорин

Художник: Петър Брайков

Редактор: Лилия Рачева

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Георги Нецов

Коректор: Йорданка Некезова

Индекс 11 95376/6126–1–83. Националност: английска. Четвърто издание. ЛГ VI.

Дадена за печат на 15.XI.1983 г. Подписана за печат на 20.XII.1983 г.

Излязла от печат на 25.XII.1983 г. Издателски №1086. Формат 16/60/90.

Печатни коли 21. Издателски коли 21. УИК 21,11. Цена 2,03 лв.

Издателство „Отечество“, София

ДП „Георги Димитров“, бул. „Ленин“ 117

©Художник Петър Брайков, 1979

c/o Jusautor, Sofia

 

Captain Mayne Reid. The Quadroon or Adventures in the Far West

Routledge, Warne, & Routledge, London, 1860

История

  1. — Добавяне

Глава I
Бащата на водите[1]

 

Баща на водите! Прекланям се пред твоя неудържим бяг! Както индусът коленичи на бреговете на своята свещена река, тъй и аз коленича на твоя бряг и от душата ми бликва буен благоговеен възторг!

Но колко различни са източниците на нашето преклонение. Водите на жълтия Ганг будят у индуса суеверен страх, примесен с неясен трепет пред тайнствените бъднини; за мене твоите златни води крият спомени за радост, които свързват настоящето с познатото щастливо минало. Да, могъща река! Прекланям се пред тебе заради това минало. Сърцето ми почва да ликува дори само като чуя твоето име!

 

Баща на водите! Добре те познавам аз. В страната на хилядата езера, на върха „Hauteur de terre[2]“ прекосих аз твоето мъничко поточе. На скута на синьото езерце, което ти дава живот, пуснах своята брезова лодка, отдадох се на твоето течение и леко заплавах на юг.

Минавах край ливади, гдето дивият ориз зрее по твоите брегове, гдето бялата бреза оглежда своя сребрист ствол в твоите води и високи борове хвърлят островърхите си сенки върху тебе. Виждах как червенокож чипеуа[3] разсича кристалните ти води със своето леко кану, как огромният лос мие хълбоците си в прохладните ти талази и как стройният вапити[4] грациозно се носи край твоите брегове. Чувах песните на твоето крайбрежие — повика на какауи, граченето на сивата гъска уа-уа и тръбния зов на големия северен лебед. Да, могъща река! Дори и в тези далечни северни земи, всред пустошта на твоя роден край, аз се прекланях пред тебе!

 

Все напред — през много паралели географска ширина, през много градуси към тропика!

Ето, застанал съм на твоя бряг, там гдето ти се хвърляш от скалите на Сан Антоан[5] и разпенен, с дързък устрем прорязваш своя път на юг. Вече виждам промяна в гледката на твоето крайбрежие. Изчезнали са боровете и бреговете ти са се нагиздили с нетраен, но яркоцветен листак. Дъбове, брястове и кленове сплитат вейки и протягат далече над тебе широките си клони. Макар все още да виждам гори, които изглеждат безпределни, нещо ми подсказва, че девствената природа е отмината вече. Белези на цивилизацията приветстват моя взор и нейните звуци долитат до моя слух. Сред повалени дънери забелязвам горска хижа — живописна в своята груба простота, — а в далечните глъбини на гората кънти секирата на дърваря. Дългите свилени листа на царевицата победоносно се веят над паднали дървета, а златистите й реси обещават богата жетва. Островърха черковна звънарня пронизва зеления листак на гората и молитвата на християните се възнася към небесата, тържествено примесена с рева на твоите води!

 

Отново пускам лодката си по твоите леки вълни и със сърце леко като вълните се плъзгам все по-напред и по на юг. Минавам между стръмни канари, които обграждат твоите буйни води, и с радостно удивление проследявам техните странни и разнообразни очертания, ту рязко устремени нагоре, ту откроени с меки извивки в синьото небе. Ето, виждам снагата на прочутата „La montagne qui trempe à l’eau[6]“, извисила се като кула нагоре, виждам и онзи остър чукар, на който някога е опвал шатрата си пътуващият воин. Плъзгам се по огледалния скут на езерото Пепин и с възхищение разглеждам зъберите на неговите брегове. Взирам се с по-дълбок интерес в отвесната чука „Любовен скок“, чиято скалиста стръмнина е отеквала често радостната песен на безгрижния пътник, а само веднъж — един по-тъжен напев: предсмъртната песен на Уенона — прекрасната Уенона, принесла живота си в жертва на любовта!

Нося се все напред, натам, гдето безпределните прерии на Запада стигат до самите твои води, и моят взор с наслада се рее по неувяхващата им зеленина.

Забавям се за миг, за да се полюбувам на воина с нашарено лице[7], пришпорил дивия си кон по твоя бряг, да се порадвам на гъвкавите дакотски девойки[8], които се къпят в твоите кристални вълни, и после поемам отново напред, покрай „Скалистия корниз“, покрай богатите с руди брегове на Галина и Дубюк, покрай въздушния гроб на дръзновения рудокопач[9].

Ето стигам мястото, гдето мътната Мисури яростно се нахвърля върху тебе, решила сякаш да те отбие от твоя път. Разлюлян в моето леко кану, наблюдавам борбата. Жестока, но кратка е тя, защото ти удържаш победа и покорената ти съперница е принудена да влее златния си данък[10] в твоето течение, което величествено се понася напред!

Твоите победоносни вълни ме отнасят още по̀ на юг. Виждам огромни зелени могили — единствените паметници на древно племе, което някога е бродило по твоите брегове. Близо пред себе си сега виждам жилища на съвсем друг народ. Виждам островърхи покриви да се издигат в небето, сводове и кубета да блестят на слънцето, дворци да се редят по твоите брегове и дворци да плават по твоите вълни. Виждам огромен град-метрополис[11]!

Но не се бавя дълго тук. Жадувам за слънчевия Юг, отдавам се отново на твоето течение и се понасям напред.

Ето, отминавам широкото като море устие на Охайо, а после и устието на друг от най-могъщите ти притоци, прославената „Река на равнините[12]“. Колко различни са сега твоите брегове! Погледът ми не среща вече нито отвесни чукари, нито надвиснали скали. Ти си се отклонил от планините, които сковаваха твоя бяг; сега се лееш широко и свободно и си проправяш път през собствените си наноси. Самите ти брегове са дело на твоите лични прищевки — ти си ги изградил от тиня, изхвърлена в минути на волна игривост, и всеки миг, когато пожелаеш, можеш да разкъсаш тяхната преграда. По бреговете ти отново се нижат гори — гори от исполински дървета: клонести платани, високи божурови дървета и жълтозелени тополи, които се издигат на стъпала от самия ти бряг. Гори покриват твоите брегове и останки от гори носиш ти по своите широки гърди!

 

Отминавам твоя последен приток, чиито червени води обагрят леко вълните ти. Плъзгам се надолу по твоята делта, покрай места, прославени поради страданията на Де Сото[13] и смелите приключения на Ибервил[14] и Ла Сал[15].

И тук душата ми достига върха на възторга. Слепи за красотата трябва да са очите и сърцето на онзи, който може да те съзерцава тук, в твоите южни предели, без да изпита тръпките на най-възвишено възхищение!

Любувам се на чудните гледки, които неспирно се сменят пред погледа като в някоя вълшебна приказка или като изгледите в някоя „панорама“. Няма по-хубави от тях на земята — няма гледки, които да могат да се сравнят с твоите околности! Нито край увенчаните със замъци рейнски скали, нито по бреговете на древното Средиземно море, нито из островите на Западна Индия. Не! Нийде по света няма такива гледки, никъде нежната хубост не се съчетава така хармонично с дивата прелест.

Взорът не среща тук никаква планина — не среща дори и могила, но тъмните кипарисови гори, потънали в сребрист испански мъх, служат за фон на тази картина и не отстъпват по своето величие на гранитните върхове.

Гората вече не слиза до твоите води. Отдавна е паднала тя под секирата на плантатора и на нейно място е избуяла златна захарна тръст, сребрист ориз и белоснежен памук. Но все още доста гори красят гледката тук. Аз виждам тропически дървета с широки лъскави листа — палмата сабал, анона, обичащото вода тупело, каталпа с големи фуниеобразни цветове, топящи се liquidambar и восъчнолистата магнолия. С тези гиздави туземки смесват листак стотина прекрасни пришълци — портокал, лимон и смокиня, индийски люляк и тамаринд, маслини, мирти и бромелии, а увисналите вейки на вавилонската плачеща върба представляват рязка противоположност на изправените стъбла на исполинската тръстика и копиевидните листа на yucca gloriosa.

В сянката на тези прекрасни дървета пред погледа ми се редят вили и имения, великолепни и разнообразни, както и народностите на хората, които живеят под техните покриви. А те са различни, защото по твоите брегове живеят всички народности на земята и всяка от тях е дала своя принос, за да те накичи с даровете на славната всемирна цивилизация. Сбогом, Баща на водите!

 

Макар и да не съм се родил в тази чудна южна страна, дълго съм живял в нея и я обичам дори повече от собствената си родина. Там прекарах дните на светлата си младост, на зрялата възраст, диреща приключения, и когато си помисля за тези дни, пред мене изпъкват хиляди спомени, изпълнени с романтика, която никога не ще избледнее. Там моето младежко сърце изпита тръпките на любовта — на първата, чиста любов! Нищо чудно, че този кът остава за мене най-свят на земята!

Читателю, чуй историята на тази любов!

Бележки

[1] Бащата на водите — поетично обръщение към Мисисипи — по индиански маниер. Самата дума Мисисипи е индианска (от езиците на племената чипеуа и крии), съставена от „миси“ или „мичи“ — велика, и „сипи“ — река. — Бел.авт.

[2] Hauteur de terre (фр.) — Върхът на земята. — Б.пр.

[3] Чипеуа — северноамериканско индианско племе, живяло някога край Горното езеро. — Б.пр.

[4] Вапити — канадски елен. — Б.пр.

[5] Водопадът на Сан Антоан — единствените прагове на Мисисипи, получили името си от най-ранните изследователи, френските йезуити. Сега до този водопад има град, а селища са изникнали в пустошта дори много по-нагоре по реката. — Бел.авт.

[6] La montagne qui trempe à l’eau (фр.) — Планина, която се мие от водите — Б.пр.

[7] Индианските воини нашарват лицата си с бои, за да изглеждат по-страшни. — Б.пр.

[8] Дакота — северноамериканско индианско племе. — Б.пр.

[9] Въздушният гроб на дръзновения рудокопач — „Гробът на Дубюк“, една от високите скали по горното течение на Мисисипи, място с голяма известност. Там е било жилището на първия труженик на минното дело по тези места, който получил концесия още от мексиканското правителство, преди Съединените щати да разширят владенията си върху територията на Луизиана, на самия връх на скалата Дубюк издигнал за себе си гробница и сложил на нея кръст с надпис. След смъртта му според неговото желание тялото му било положено на голям плосък камък в тази гробница и останало там, обвито със саван, изложено на погледа на всеки пътник, който би си направил труда да се изкачи на върха на скалата. Прозорците на гробницата са защитени с железни решетки, през които костите на рудокопача още може да се видят да гният там, където са били положени. — Бел.авт.

[10] Златният данък — цветът на Мисури е жълт. Тя получава този цвят от един от най-големите си притоци — Йелоустоун. След вливането на Мисури водите на Мисисипи приемат оттенъка на нейния „могъщ брат“. — Бел.авт.

[11] Метрополис — многохиляден, по начало столичен град. — Б.пр.

[12] „Река на равнините“ — име, с което наричат река Аркансо. — Б.пр.

[13] Де Сото, Ернандо (1500–1542) — испански изследовател, открил Мисисипи в 1541 г. — Б.пр.

[14] Ибервил, Пиер (1661–1706) — французин от Канада, мореплавател и изследовател на Северна Америка, основал в 1698 г. френската колония Луизиана. — Б.пр.

[15] Ла Сал, Рене Робер Кавелие (1643–1687) — френски пътешественик и изследовател, пръв пропътувал Мисисипи до самото й устие. — Б.пр.