Арчибалд Кронин
Цитаделата (19)

Глава пета

Сензацията със случая Ченкин беше огромна; вестта се разнесе из района на Менсън като светкавица. Някои казваха, че било „добре“ — други отидоха толкова далеч, че окачествяваха станалото като „страшно хубаво“, дето Бен е бил разобличен в мошеничеството си и обявен годен за работа. Но мнозинството беше на страната на Бен. Всички „компо“ — тези, които получаваха компенсации за болест — бяха особено остро настроени срещу новия доктор. По време на обиколките си Андрю чувстваше отправени към себе си мрачни погледи. А вечер в манипулационната трябваше да търпи още по-лоша демонстрация на непопулярност.

Въпреки че официално всеки помощник имаше определен район, работниците все пак имаха право сами да си избират лекар. Всеки имаше карта, която можеше да поиска и да връчи на друг лекар, което означаваше смяна. За Андрю сега започна този вид унижение. Всяка вечер през тази седмица в кабинета влизаха хора, които никога не бе виждал — онези, които не желаеха лично да се срещнат с него, дори пращаха жените си, — и казваха, без го гледат:

— Ако нямате нищо против, докторе, моля да си получа картата.

Неудобството и унижението да става и да вади тези карти от кутията на бюрото си бяха непоносими. А всяка карта, която връщаше, означаваше десет шилинга по-малко в заплатата му.

В събота вечерта Ъркюхарт го покани в дома си. Старецът, който цяла седмица бе ходил с вид на човек, желаещ да се оправдае, започна с показване на съкровищата си, събрани за четирийсет години практика. Имаше може би цяла дузина жълти цигулки, всичките направени от него и окачени по стените, но те бяха нищо в сравнение с прекрасната му колекция от стари английски порцеланови съдове.

Колекцията беше превъзходна — Спод, Уеджууд, Краун Дарби и най-хубавите от всички старите Суонси, — имаше всичко. Чиниите и чашите, купите, чашите за чай и каните изпълваха всяка стая в къщата и влизаха дори в банята, където Ъркюхарт можеше, докато прави тоалета си, с гордост да оглежда един оригинален чаен сервиз с изрисувани върби.

Всъщност порцеланът беше голямата страст на Ъркюхарт, и той беше опитен и хитър майстор в тънкото изкуство да се сдобива с него. Когато видеше в дома на свой пациент „някое хубаво парче“, както сам се изразяваше, той започваше да прави непрекъснато посещения и през цялото време с някакво тъжно упорство гледаше желания предмет, докато накрая добрата домакиня възкликваше: „Докторе, изглежда, страшно ви харесва това. Няма какво, ще трябва да ви го подаря!“

Тогава Ъркюхарт силно протестираше, а после, взел в ръце увития във вестник трофей, с танцуваща стъпка се прибираше у дома и нежно го поставяше на рафтовете си.

В града старецът беше познат като особняк. Казваше, че е на шейсет години, но сигурно беше над седемдесет и вероятно близо до осемдесет. Здрав като китова кост, без да използва друг транспорт освен краката си, той изминаваше невероятни разстояния, кръвнишки псуваше пациентите и можеше въпреки това да бъде нежен като жена. Живееше сам, откакто жена му починала преди единайсет години, и се хранеше почти изключително със супи на прах.

Тази вечер, след като гордо бе показал колекцията си, внезапно и с обиден вид каза на Андрю:

— По дяволите, човече! Не ти ща пациентите. Имам си достатъчно. Но какво мога да направя, когато идват и ми дотягат? Не могат да отидат в източната манипулационна — много е далеч.

Андрю се изчерви. Нищо не можеше да каже.

— Ще трябва повече да внимавате — продължи с друг тон Ъркюхарт. — Зная, зная. Искате да постигнете непостижимото. И аз бях някога млад. Но все пак действайте бавно, оглеждайте се, преди да скочите! Лека нощ, моите комплименти на съпругата ви.

С думите на Ъркюхарт, още звънтящи в ушите му, Андрю направи всички усилия да бъде внимателен. Но въпреки това, още на другия ден го постигна още по-голяма неприятност.

В понеделник той отиде в къщата на Томас Еванс в Сефън Роу. Еванс, каменоделец в кариерите на Аберлоу, беше обърнал чайник с вряща вода върху лявата си ръка. Изгарянето беше сериозно, обхващаше голяма част от ръката, а положението беше най-лошо на лакътя. Когато Андрю пристигна, видя че районната сестра, която била на същата улица по време на злополуката, беше намазала изгореното с кароново масло^[1] и след това бе продължила обиколката си.

Андрю прегледа ръката, стараейки се да скрие ужаса си от мръсната превръзка. С крайчеца на окото си забеляза шишето с кароново масло, затъкнато с парче вестник, съдържащо мръсна белезникава течност, в която едва ли не видя огромни тълпи бактерии, които подскачат нагоре-надолу.

— Сестра Лойд добре го направи, а докторе? — запита нервно Еванс. Той беше висок черноок младеж, а жена му, която стоеше наблизо и внимателно наблюдаваше Андрю, също беше нервна и приличаше на него.

— Прекрасна превръзка — каза Андрю ентусиазирано. — Рядко съм виждал по-хубава. Но, разбира се, това е само първа превръзка. Сега мисля да опитаме пикрин.

Знаеше, че ако не сложи веднага антисептик, ръката сигурно ще се инфектира. И тогава, помисли си той, господ да е на помощ на тази лакътна става! Додето внимателно и нежно почисти ръката и сложи влажна пикринова превръзка, те го гледаха със съмнение.

— Ето така — възкликна той. — Сега не е ли по-добре?

— Не знам — каза Еванс. — Сигурен ли сте, че всичко е наред, докторе?

— Разбира се! — усмихна се окуражаващо Андрю. — Оставете това на сестрата и на мен.

Преди да излезе, написа кратка бележка на районната сестра, като положи извънредни усилия да бъде тактичен, да зачита чувствата й, да бъде мъдър. Той й благодареше за прекрасното своевременно лечение и я питаше дали няма нещо против да продължи с пикриновите превръзки като средство срещу евентуална инфекция. Внимателно залепи плика.

На другата сутрин, когато пристигна в къщата, завари пикриновата превръзка хвърлена в огъня, а ръката отново намазана с кароново масло. Готова за битка, там го чакаше районната сестра.

— Бих искала да знам какво значи всичко това? Не сте ли доволен от моята работа, доктор Менсън? — Тя беше едра жена на средна възраст, с мръсна, ръждивосива коса и уморено напрегнато лице. Така се беше задъхала, че едва говореше.

Андрю прималя. Но здраво се овладя. Насили се да се усмихне.

— Хайде сега, сестра Лойд, не ме разбирайте погрешно. Какво ще кажете да поговорим за това в другата стая?

Сестрата настръхна, хвърли поглед към Еванс и съпругата му, която бе притиснала до полата си малко тригодишно момиченце. И двамата разтревожени слушаха с широко отворени очи.

— Не, тука ще говорим. Нямам какво да крия. Съвестта ми е чиста. Родих се и израснах в Аберлоу, тука ходих на училище, тука се жених, тука деца раждах, тука мъжа си загубих и тука двайсет години работя като районна сестра. И никой не ми е казвал да не слагам кароново масло при изгаряне или опарване.

— Вижте какво, сестра — каза Андрю. — Кароновото масло може би си е съвсем добро за себе си. Но тук има голяма опасност от контракция — той сви лакътя й, за да й покаже. — Ето защо искам да опитате моята превръзка.

— Никога не съм чувала за това лекарство. Старият доктор Ъркюхарт не го използва. И точно това казах на господин Еванс. Не ща да имам нищо общо с модните приумици на някой си, който е дошъл преди по-малко от седмица!

Андрю почувства, че устата му пресъхва. Почувства страх и болка при мисълта за нови неприятности, за всички последици от тази сцена, защото със сестрата, която обикаляше от къща на къща и навсякъде разправяше какво мисли, беше опасно да се караш. Но не можеше, не смееше да рискува ръката на своя пациент с това древно лекарство.

Той тихо каза:

— Ако не желаете да правите превръзката, сестра, аз ще идвам сутрин и вечер и ще я правя сам.

— Правете каквото искате, не ме интересува — заяви сестра Лойд, а в очите й блесна влага. — Надявам се, че Том Еванс ще ги преживее тези превръзки.

Следващата минута тя изхвърча от къщата.

При пълно мълчание Андрю още веднъж махна превръзката. Почти половин час той търпеливо промиваше и се грижеше за повредената ръка. Когато си тръгна, обеща да дойде пак в девет часа вечерта.

Същата вечер, когато влезе в кабинета си, първият посетител беше госпожа Еванс. Лицето й беше бледо, а тъмните й уплашени очи избягваха да го погледнат.

— Не искам да ви безпокоя, докторе — смънка тя, — но може ли да ми дадете картата на Том?

Вълна от безпомощност заля Андрю. Надигна се и без да каже дума, потърси картата на Том Еванс и я подаде.

— Нали разбирате, докторе, вие… вие вече няма да идвате!

Неуверено той каза:

— Разбирам, госпожо Еванс. — А когато тя тръгна към вратата, той я попита — беше длъжен да я попита: — Пак ли кароновото масло?

Тя, преглътна, кимна и излезе.

След приемните часове Андрю, които обикновено се връщаше в къщи колкото може по-бързо, този път уморено тръгна към „Вейл вю“. Победа, мислеше си той горчиво, за научния метод! И отново, честен ли съм или съм просто непохватен? Непохватен и тъп, тъп и непохватен!

По време на вечерята беше много мълчалив. Но след това в дневната, сега удобно наредена, когато седнаха с Кристин на кушетката пред веселия огън, сложи глава на нежните й млади гърди.

— О, мила — изпъшка той. — Такава каша забърках от самото начало!

И докато тя го успокояваше, като леко го галеше по челото, той усети как в очите му парят сълзи.