Джеймс Фрейзър
Златната клонка (98)

1. Царевичната майка в Америка

Древните и съвременните европейски народи не са единствените, които са олицетворявали зърнодайните растения като богиня-майка. Същата елементарна идея се е родила и у други земеделски народи в далечни краища на света и е била приложена по отношение на местни зърнодайни растения. Ако Европа има своята Пшеничена и Ечемичена майка, Америка има своята Царевична, а Индонезия — своята Оризова майка. Сега ще дадем примери за тези олицетворения, като започнем с американската царевица.

Видяхме, че у европейските народи е нещо обикновено от жътва до жътва да запазват в къщата сплетени стебла от последния сноп, или направена от него кукла. Несъмнено намерението, или по-скоро първоначалното намерение е било, запазвайки представител на житния дух, да поддържат неговия живот и активност през цялата година, та посевите да растат и реколтата да е добра. Това тълкуване става доста по-вероятно при положение че и древните перуанци са имали същия обичай. Ето как го описва старият испански историк Акоста: „Те вземат няколко стръка от най-плодородната царевица, която расте на полето, и с церемонии и тринощно бдение я слагат в определен хамбар, наречен пируа; обличат царевицата с най-богатите дрехи, които имат, прекланят се пред така завитата и облечена пируа и я обожават много, като заявяват, че това е майката на царевицата от потомствените им ниви и че така царевицата се множи и запазва. През този месец (шестия месец, който отговаря на май) те принасят специална жертва и знахарите питат тази пируа дали има достатъчно сили да продължи съществуването си и през следващата година. Ако отвърне с «не», я отнасят на полето — всеки колкото може да помъкне, и там я изгарят; сетне правят със същите церемонии друга пируа, твърдейки, че я подновяват да не загине царевичното семе, а ако отвърне, че има сили да съществува, ще я оставят до следващата година. Тази глупава заблуда продължава да съществува и за индианците е нещо съвсем обикновено да имат тази пируа.“

Струва ми се, че в това описание на обичая трябва да има някаква грешка. Вероятно перуанците са почитали наконтения сноп царевица, а не хамбара (пируа) и него са смятали за Царевична майка. Това се потвърждава и от друг източник. Според съобщенията перуанците вярвали, че всички полезни растения са одушевени от божествени същества, които ги карат да растат. В зависимост от конкретното растение наричали тези божествени същества Царевична майка (Zara-mama), Киноа майка (Quinoi-mama), Кока майка (Coca-mama) и Картофена майка (Axo-mama). Правели фигури на тези божествени майки съответно от царевични листа или от листата на киноа и кока, обличали ги в женски дрехи и ги почитали. Представяли Царевичната майка като кукла, направена от стеблата на царевица и облечена в пълна женска носия. Индианците вярвали, че „като майка тя има способността да даде и да роди много царевица“. При това положение Акоста вероятно е разбрал погрешно своя източник и описаната от него Царевична майка не била хамбарът (пируа), а облеченият богато сноп царевица. Перуанската Царевична майка, също като Жътвената дева в Бакидър, се пазела една година, та с нейна помощ посевите да растат и да се множат. Но за да не стане така, че да не й достигнат силите до следващата жетва, я питали как се чувствува и ако се чувствувала отпаднала, я изгаряли и правели нова Царевична майка, „за да не загине царевичното семе“. Ако забелязвате, тук намираме категорично потвърждение на вече даденото обяснение за умъртвяването на божеството — периодично и инцидентно. По правило оставяли Царевичната майка да живее цяла година, т.е. интервала, в който може логически да се предполага, че ще си запази силите. При първия симптом на отпадналост я умъртвявали и нейното място заемала свежа и енергична Царевична майка, та царевицата, чието съществуване зависи от нея, да не залинее и загине.