Джеймс Фрейзър
Златната клонка (3)

2. Артемида и Иполит.

Вече казах, че легендите за Орест и Иполит, макар лишени от всякаква историческа стойност, имат известно значение, доколкото ни помагат да разберем по-добре немийския култ, сравнявайки го с ритуалите и митовете за други светилища. Трябва да се запитаме: „Защо авторите на тези легенди са се заловили за Орест и Иполит, за да обяснят Вирбий и Горския цар?“ По отношение на Орест отговорът е очевиден. Той и култовата статуя на Диана Скитска, която можела да се омилостиви единствено с човешка кръв, са били необходими като обяснение на кръвожадния ред за унаследяване на жреческия сан в Ариция. Що се отнася до Иполит, нещата не са така прости. Начинът, по който той е загинал, обяснява лесно защо в горичката не се допускат коне, но това едва ли стига да обясни отъждествяването. Това обяснение трябва да потърсим по-дълбоко, като анализираме култа и легендата или мита за Иполит.

В родната си Трезена той имал прочуто светилище, разположено в красив, почти напълно затворен залив, където ивицата плодороден бряг в полите на суровата планина сега е обрасла с портокалови и лимонови горички и високи кипариси, които се извисяват над градините на Хесперидите. Оттатък сините води на спокойния залив, запазен от откритото море, се издига свещеният остров на Посейдон, чиито върхове са забулени от тъмната зеленина на боровете. Иполит е бил обожаван на този красив бряг. В неговото светилище имало храм с древна култова статуя. Церемониите извършвал жрец, който заемал поста си до края на живота си. Всяка година в чест на Иполит имало празник с жертвоприношения, всяка година неомъжени девойки със сълзи и тъжни песни оплаквали ранната му смърт. Преди женитбата момчета и момичета дарявали храма с кичури от косите си. В Трезена съществувал гробът му, макар хората да не искали да го показват. Предполага се с голяма правдоподобност, че в лицето на обичания от Артемида красавец Иполит, посечен в младостта и силата си и оплакван ежегодно от девойките, срещаме един от онези смъртни любовници на богини, които се появяват така често в древната религия. И най-известният от тях е Адонис. Твърди се, че съперничеството между Артемида и Федра за любовта на Иполит възпроизвежда с различни имена съперничеството между Афродита и Прозерпина за любовта на Адонис, а Федра е само двойник на Афродита. Струва ми се тази теория е справедлива както към Иполит, така и към Артемида. Защото първоначално Артемида била велика богиня на плодородието и според принципите на ранните религии онази, която опложда природата, сам трябва да е плодовита, а за да е такава, й е необходим партньор мъж. От тази гледна точка Иполит е партньор на Артемида в Трезена, а кичурите коса, които младежите и девойките преди встпване в брак поднасят на Иполит съдейства за укрепването на съюза с богинята и увеличаването на плодородието на земята и сред добитъка и хората. Този възглед намира потвърждение: в трезенското сетилище на Иполит се е извършвало поклонение пред две божества от женски пол — Дамия и Ауксезия, чиято връзкас плодородието е неоспорима. Когато Епидавър е страдал от глад, неговите жители, подчинявайки се на указанията на оракула, изрязали от свещено маслиново дърво и издигнали изображение на Дамия и Ауксезия, след това земята отново давала плодове. Освен това в самата Трезена — а може би и светилището на Иполит — в чест на тези момичета, както са ги назовавали трезенци, се устройвал любопитен празник с хвърляне на камъни. Лесно може да се покаже, че подобен род обичаи се практикуват в много страни с цел да се получи богата реколта. А по отношение на трагичната гибел на младия Иполит лесно може да се проследят многобройните аналогии с такива подобни истории за красиви смъртни юноши, които заплащат с живота си за кратки любовни наслади с безсмъртни богини. Тези несретници вероятно не винаги са били митически персонажи и преданията, които виждат в пурпурното цветче теменужка, в аленото цвете на анемоната и в малиновата руменина на розата пролята кръв, са били не просто поетически алегории на младостта и красотата, мимолетни, както и летните цветя. В тях се съдържа много по-дълбока философия за съотношението между живота на човека и живота на природата, мрачна философия, която е породила не по-малко мрачна практика. По-нататък ще узнаем какви са били тази философия и тази практика.