Джеймс Фрейзър
Златната клонка (149)

2. Да не вижда слънцето

Второто правило за отбелязване е, че слънцето не бива да осветява божествената особа. То се е спазвало от Микадо и от първосвещеника на сапотеките. Последният „се смятал за бог, който земята не е достойна да има на себе си, нито пък слънцето да го осветява“. Японците не позволявали Микадо да изложи свещената си особа на открито и се смятало, че слънцето не е достойно да свети на главата му. В Южна Америка индианците от Гренада „държаха онези, които трябваше да са управници или началници, били те мъже или жени, затворени в продължение на няколко години като деца, някои от тях седемгодишни, и при това така внимателно, че да не виждат слънцето, защото, ако се случеше да го видят, загубваха правото на господство; хранеха ги с определени видове храна; а онези, които ги пазеха, влизаха в усамотените им помещения по определено време и ги биеха жестоко“. Наследникът на трона на Богота например, който не бил син на царя, а на неговата сестра, трябвало още от бебе да се подложи на строга подготовка: живеел в пълно усамотение в храм, където не можел да види слънцето, нито да яде сол, нито да разговаря с жена; заобиколен бил с пазачи, които наблюдавали поведението му и отбелязвали всяка негова постъпка; ако нарушел едно единствено от наложените му правила, се смятал за опозорен и загубвал правата си върху трона. По същия начин наследникът на царството Согамасо трябвало, преди да наследи короната, да пости седем години в храм, затворен на тъмно, без да вижда слънцето или светлината. Принцът, който трябвало да стане Инка на Перу, постел един месец, без да види светлина.