Джеймс Фрейзър
Златната клонка (143)

4. По въпроса за изкупителната жертва изобщо

Направеният дотук преглед на обичая публично да се пропъждат натрупаните злини на цяло село, град или страна навежда на някои общи заключения.

Преди всичко няма място за спор, че прякото и опосредстваното пропъждане на злото, както ги нарекох, са тъждествени по предназначение; с други думи, това, дали злините се схващат като незрими или въплътени в материален образ, е само вторично обстоятелство по отношение главната цел на ритуала, а тя е чисто и просто да се постигне пълно прочистване на всички беди, които са се натрупали около хората. Ако е необходима връзка между двата вида прогонване, ще я установим в обичая да се изпращат злините на носилка или на лодка. Защото тук злините са, от една страна, незрими и неосезаеми, а от друга, има зрим и осезаем носител, който да ги отстрани. А изкупителната жертва не е нищо друго освен носител.

На второ място, когато към всеобщото прочистване на злото се прибягва периодично, интервалът между двата обреда е обикновено една година и времето от годината, когато се извършват те, обикновено съвпада с някоя добре изразена промяна в сезоните, като например началото или края на зимата в арктическите и умерени зони и започването или края на дъждовния сезон в тропиците. Първобитният човек обикновено отдава повишената смъртност, която подобни климатични промени носят, особено сред недохранените, зле облечени и недостатъчно подслонени диваци, на дейността на демони, които трябва да бъдат пропъдени. Затова в тропическите райони на о. Нова Британия и Перу дяволите се пропъждат или са били пропъждани в началото на дъждовния сезон; докато на голите брегове на Бафинова земя са ги подгонвали в началото на свирепата арктическа зима. Когато едно племе се залови със стопанска дейност, времето за всеобщо пропъждане на дяволите естествено съвпада с един от големите периоди на земеделската година, като засяването или прибирането на реколтата: но тъй като тези периоди естествено съвпадат със сезонни промени, от това не следва, че преходът от ловния или скотовъдния начин на живот към земеделския е свързан с някаква промяна във времето за празнуване на този годишен ритуал. Както видяхме, някои земеделски народности от Индия и Хиндукуш прочистват демоните при събирането на реколтата, други — по сеитбено време. Но независимо от това в кой годишен сезон става всеобщото пропъждане на демоните, то обикновено съвпада с новата година. Защото, преди да навлязат в новата година, хората искат да се освободят от бедите, които са ги мъчили през изтеклото време; затова става така, че в много общности началото на новата година се празнува с тържествено и публично пропъждане на злите духове.

На трето място трябва да се отбележи, че това публично и периодично пропъждане на дяволи най-често се предшествува или е последвано от период на всеобща разпуснатост, през който обикновените обществени задръжки биват отхвърлени и всички простъпки, с изключение на най-тежките, остават ненаказани. В Гвинея и в Тонкин периодът на разпуснатост предшества публичното пропъждане на демоните, а отстраняването на обикновената власт в Лхаса преди пропъждането на изкупителната жертва е може би остатък от сходен период на всеобща разпуснатост. У индийските хо периодът на разпуснатост следва пропъждането на дявола, докато при ирокезите трудно проличава дали той го предшествува, или го следва. Във всеки случай необикновено смекчаване на възприетите правила за поведение при такива случаи несъмнено се обяснява с всеобщото разчистване на злините, което го предшества или следва. От една страна, когато всеобщото разчистване на злото и опрощението на всички грехове вече непосредствено предстои, хората добиват смелост да дадат воля на страстите си, вярвайки, че предстоящият обред ще уреди сметката, която така бързо нараства. От друга страна, когато обредът е току-що извършен, съзнанието на хората е освободено от подтискащото чувство, което обикновено им тежи от една претрупана от дяволи атмосфера и при първия порив на радост те прескачат границите, които обичаите и моралът обикновено налагат. Когато обредът става по време на прибирането на реколтата, приповдигнатото настроение, което тя предизвиква, се стимулира допълнително от състоянието на физическо добруване, дошло от богатите запаси храна.

На четвърто място трябва специално да се отбележи използуването на свят мъж или животно като изкупителна жертва; нещо повече, тук ние се интересуваме от обичая да се пропъждат злини само дотолкова, доколкото се смята, че тези злини се пренасят върху бог, който след това бива умъртвен. Можем да подозираме, че обичаят да се използува свят мъж или животно като изкупителна жертва за обществото е по-широко разпространен, отколкото личи от приведените примери. Защото, както вече беше посочено, обичаят да се умъртвява бог датира от толкова ранен период на човешката история, че в по-късни времена, дори когато той продължава да се практикува, може неправилно да се изтълкува. Свещеният характер на животното или на човека се забравя и той или то започва да се смята за най-обикновена жертва. Това най-вече се отнася за случая, когато се умъртвява свят човек. Защото когато един народ се цивилизова, той се отказва напълно от човешките жертвоприношения или най-малкото подбира за жертви само злощастници, които, така или иначе, ще бъдат умъртвени. Така че понякога умъртвяването на божеството може да се обърка с екзекуцията на престъпник.

Ако се запитаме защо точно умиращият бог трябва да бъде избран да поеме върху себе си и да отнесе греховете и скърбите на хората, можем да предположим, че това е съчетаване на два обичая, които преди са били различни и независими. От една страна, видяхме, че е имало обичай да се умъртвява антропоморфният или зооморфният бог, за да се спаси свещеният живот от упадък вследствие товара на годините. От друга страна, видяхме също, че е имало обичай да се пропъждат веднъж в годината всички злини и грехове. И ако на хората им е хрумнало да съчетаят тези два обичая, резултатът би бил да използуват за изкупителна жертва умиращия бог. Първоначално той не бил умъртвяван, за да отнесе със себе си греха, а за да се спаси свещеният живот от упадъка на възрастта. Но хората може да са сметнали, след като, така или иначе, го умъртвявали, да се възползуват от случая и да стоварят върху му тежестта на греховете си, за да ги отнесе със себе си в някакъв неизвестен отвъден свят.

Използуването на божеството за изкупителна жертва разчиства неяснотата, с която сякаш е свързан европейският народен обичай да се „изнася смъртта“. Има основания да смятаме, че в този ритуал така наречената Смърт е била първоначално духът на растителността, умъртвяван всяка година през пролетта, за да може да се върне към живот с енергията на младостта. Но както вече посочих има известни аспекти на ритуала, които не могат да се обяснят единствено с тази хипотеза. Такива са белезите на радост, с която се изнася, заравя или се изгаря чучелото на смъртта, а също страхът и отвращението, проявявани от носачите. Но тези черти стават отведнъж разбираеми, ако предположим, че Смъртта не е била само умиращият бог на растителността, но и публична изкупителна жертва за обществото, върху която са струпани всички злини, сполетели хората през изминалата година. В такъв случай радостта е естествена и подходяща и ако умиращият бог изглежда обект на страх и отвращение, те всъщност не се отнасят до него, а до греховете и нещастията, с които са го натоварили. Това се дължи единствено на факта, че е трудно да се направи разлика или поне да се маркира разликата между носителя и товара. Когато товарът е гибелен по своя характер, онзи, който го носи ще бъде отбягван и от него ще се страхуват също толкова, колкото и ако е тъждествен с тези опасни свойства, чийто носител е само в случая. Видяхме как индонезийските народности отбягват и се боят от натоварените с болести и грехове лодки. Освен това схващането, че при тези народни обичаи Смъртта е едновременно божество на растителността и изкупителна жертва, намира известно потвърждение в още едно обстоятелство — пропъждат я винаги през пролетта и то главно славянските народи. Защото славянската година започвала през пролетта и в такъв случай в един свой аспект обредът с изнасянето на Смъртта би бил пример за широко разпространения обичай, преди да навлязат в новата, хората да пропъждат насъбраните през старата година злини.