Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (31 януари 2008 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (11 февруари 2008 г.)

Издание:

Издателство на Отечествения фронт, 1984

История

  1. — Добавяне

3. Житният дух, въплътен в човешки същества

Следователно теорията, която разпознава в европейската Житна майка, Житна дева и т.н. въплъщение на духа, който оживява житните култури в растителна форма, намира потвърждение в многобройни сведения за други народи по различни части на света, които, изоставайки в духовното си развитие от европейците, са запазили по-ясно съзнанието за първоначалните съображения, стоящи зад тези селски обреди, които са се свели у нас до равнището на безсмислени отживелици. Читателят може би си спомня, че според Манхард, чиято теория развивам, житният дух се появява не само в растителна, но и в човешка форма; онзи, който ожъне последния сноп или нанесе последния удар по време на вършитба, минава за временно въплъщение на житния дух, също както ръкойката жито, която ожънва или овършава. Но в паралелните обичаи на народи извън Европа, приведени от мене тук, духът на посевите се появява само в растителна форма. Значи остава да се докаже, че и други освен европейците са стигнали до идеята за въплъщаване на духа на посевите в живи мъже и жени или най-малкото, че може да е представен от тях. Ще си позволя да напомня на читателя, че такова доказателство е ключ към темата на нашата книга, защото колкото повече примери открием за човешки същества, представящи живота или одушевяващия елемент на растенията, толкова по-малко трудности ще срещнем, когато класифицираме сред тях немийския Горски цар.

Северноамериканските мандани и минетари чествували пролетен празник, който наричали женски празник на царевичната магия. Те смятали, че има Старица, която не умира и кара посевите да растат. Тя живеела на юг и напролет изпращала прелетните водни птици като свои представители, за да напомни за съществуването си. Всеки вид птици представял определена, отглеждана от индианците земеделска култура: дивите гъски представяли царевицата, дивите лебеди — кратуните, дивите патици — боба. И когато през пролетта пернатите представители на Старицата започвали да пристигат, индианците празнували Женския празник на царевичната магия. Издигали подиуми, на които окачвали сушено месо и други дарове за нея, а на определен ден старите жени на племето — представителки на Старицата, която не умира — се събирали край подиумите и всяка от тях носела в ръка по една завързана на тояга царевица. Първо забивали тоягите в земята, после танцували около подиумите и най-сетне отново грабвали тоягите. Междувременно стариците биели барабани, въртели кречетала и изобщо осигурявали музикалния съпровод. На свой ред идвали млади жени и слагали в устата на стариците сушено месо, в замяна на което получавали по едно зърно от осветената царевица. Три или четири зърна от свещените поставяли в съдовете на младите жени, за да ги размесят след това внимателно със семето за посев, защото предполагали, че така ще го оплодят. Окаченото на подиумите сушено месо принадлежало на старите жени, защото те представяли Старицата, която не умира.

Сходен празник на царевичната магия имало наесен — да привлекат стадата бизони и да си осигурят необходимото месо. На него всяка жена носела в ръцете си по едно изскубнато царевично стъбло. Названието „Старицата, която не умира“ давали едновременно на царевицата и на птиците, които смятали за символи на плодовете на земята, и наесен им се молели с думите: „Съжали се, майко, над нас! Не ни изпращай прекалено скоро острия студ, че да не останем без достатъчно месо! Нека да не си ходи всичкият дивеч, та да има по нещо за нас и през зимата!“ Есенно време, когато птиците отлитали на юг, индианците смятали, че си отиват у дома при Старицата и й отнасят окачените на платформите дарове, най-вече сушеното месо, което тя изяждала. В случая божеството на царевицата се схваща като Старица и е представено в материална форма от стари жени, които в това си качество получават част от предназначените за нея дарове.

На някои места из Индия богинята на жътвата Гаури била представена едновременно като младо неомъжено момиче и като сноп див балсам, направен да изглежда като женска фигура, облечена със съответна маска, дрехи и украшения. Там почитат както антропоморфния, така и растителния представител на богинята и изглежда предназначението на цялата церемония е да осигури добра оризова реколта.