Джеймс Фрейзър
Златната клонка (110)

5. Житният дух в образа на котка

Има случаи, когато житният дух приема образа на котка. В околностите на Кил плашат децата да не ходят из нивите, защото „Там се крие котката“. В Айзенах Оберланд им казват „Ще дойде да те вземе Житната котка“, „Житната котка влиза в нивата“. Когато жънат последното жито в някои части на Силезия казват: „Хванахме котката“, а който при вършитба нанесе последния удар, го наричат Котката. В околностите на Лион наричат последния сноп и жътвената вечеря „котката“. Когато жънат последното жито край Весул казват „Хванахме котката за опашката“. В началото на жътвата в Бриансон, в Дофине, накичват котката с панделки, цветя и класове. Наричат я котката с пухкавата кожа (le chat de peau de balle). Ако жътвар се нарани по време на работа, карат го да ближе раната. Когато жътвата приключи, отново украсяват котката с панделки и класове, танцуват и се веселят, а щом свършат танците, момичетата тържествено свалят от нея цялото това великолепие. В Грунеберг (Силезия) наричат жътваря, който ожънва последното жито, Котарака. Омотават го в ръжени стебла и тънки върбови пръчки за връзване на снопи и му слагат дълга плетена опашка. Понякога има за другар облечен по същия начин мъж, наречен Котката. Задължението им е да гонят когото видят и да го бият с дълга тояга. В околностите на Ампен изразът за приключване на жътвата е „Ще утрепят котката“, а когато е ожънато и последното жито, убиват котка в двора на къщата. При вършитба в някои части на Франция слагат жива котка под последната купчина жито и я пребиват с клатилата, а в неделя я изпичат и изяждат като празнична гозба. Във Вогезите приключването на сенокоса или жътвата наричат „хващането на котката“, „убиването на кучето“ или по-рядко „хващането на заека“. В зависимост от това, дали реколтата е добра или слаба, говорят, че котката, кучето или заекът са тлъсти или мършави. За онзи, който окоси последното сено или пшеница, казват, че хванал котката или заека или е пребил кучето.