Джеймс Фрейзър
Златната клонка (90)

2. Озирис — дървесен дух

Но Озирис не бил само дух на житото, а и дървесен дух и това може би е първоначалната му същност, тъй като в историята на религията култът към дървото естествено е по-стар от култа към житните растения. Същността на Озирис като дървесен дух е представена много графично при една церемония, описана от Фирмик Матерн. Отсичали бор, издълбавали го и от издълбаното правели изображение на Озирис, а после го погребвали като труп в издълбаното дърво. Трудно е да си представим как по-явно може да се изрази представата за дървото като обитавано от одушевено същество. Така направения Озирис пазели една година, а после го изгаряли, също както постъпвали с прикрепения към бора образ на Атис. Плутарх сякаш намеква за церемонията по отсичането на дървото, описана от Фирмик Матерн. Вероятно това е ритуалното съответствие на митическото откриване на тялото на Озирис в ствола на дървото ерика. В залата на Озирис в Дендера раклата с глава на ястреб, съдържаща мумията на бога, е ясно представена като враснала в дърво, очевидно иглолистно, чийто ствол и клони се виждат над и под нея. Така че сцената съответствува много на мита, а и на описаната от Фирмик Матерн церемония.

Това, че на неговите обожатели е забранено да причиняват болка на плодни дръвчета, съответствува на същността на Озирис като дървесен дух, а че не им се разрешавало да запушват кладенци, които са така важни за напояването на горещите южни земи — на неговата същност като бог на растителността изобщо. Според една легенда той научил хората да връзват лозите на колове, да ги подрязват и да изваждат сока от гроздето. В папируса от Небсени, създаден около 1550 г.пр.н.е. Озирис е описан как седи в светилище, от чийто покрив висят чепки грозде, а в папируса на царския писар Нект го виждаме седнал на трон пред вир, от чиито брегове по посока към зеленото лице на седналото божество расте голяма лоза с много гроздове по нея. Бръшлянът му бил посветен и го наричали негово растение, защото е винаги зелен.