Джеймс Фрейзър
Златната клонка (138)

2. Инцидентно прогонване на злини

При това положение можем да разберем защо тези масови пречиствания от злото, към които първобитният човек прибягва от време на време, приемат обикновено формата на насилствено прогонване на дяволи. В тези зли духове първобитният човек вижда причината за много, ако не и за всичките си беди и си въобразява, че стига да успее да се отърве от тях, нещата ще тръгнат по-добре. Публичните опити да се прогонят натрупаните злини на цяла общност от хора могат да се разделят на две категории, в зависимост от това, дали прогонваните злини са нематериални и невидими, или са въплътени в материален носител, който се случва да е изкупителна жертва. Първото ще наречем пряко, или непосредствено прогонване на злини; второто — непряко, или опосредствано прогонване, или изгонване с помощта на изкупителна жертва. Ще започнем с примери от първата категория.

Когато на о. Рук, между о. Нова Гвинея и о. Нова Британия, се случи нещастие, всички хора хукват заедно, крещят, проклинат, вият и бият въздуха с тояги, за да прогонят дявола, който според тях е причината за станалото. Тръгват от мястото, където се е случила бедата, и го отпъждат крачка по крачка към морето, а като стигнат брега, удвояват крясъците и енергията, с която блъскат въздуха, за да го прогонят от острова. Той обикновено се оттегля в морето или на о. Лотин. Туземците от о. Нова Британия приписват болестите, сушата, провалилата се реколта и, казано с две думи, всички свои неблагополучия, на влиянието на злите духове. И затова, ако се случи много хора да се разболеят и умрат, както става в началото на дъждовния сезон, всички жители на дадена област, въоръжени с клони и тояги, излизат при лунна светлина на полето и там тропат и тъпчат по земята с необуздани крясъци до сутринта, а после се втурват през селото с пламтящи факли, убедени, че това прогонва дяволите. Туземците от о. Нова Каледония вярвали, че всички злини се причиняват от могъщ и злосторен дух и за да се отърват от него от време на време изкопавали голяма яма, около която се събирало цялото племе. След като прокълнели демона, те запалвали ямата и тъпчели върху нея с гръмки викове. Това наричат погребване на злия дух. Когато диерите от Централна Австралия бъдат сполетени от сериозна болест, магьосниците прогонват Кутчи, т.е. дявола, с препарирани опашки от кенгуру, като удрят по земята около лагера, докато не прогонят демона на известно разстояние от него.

Когато селото е сполетяно от поредица от катастрофи или тежка епидемия, жителите на Мянахаса на о. Целебес стоварват отговорността за това на дяволите, които са го напълнили и трябва да бъдат пропъдени от него. Затова в някоя ранна сутрин всички хора — мъже, жени и деца, излизат от домовете си заедно с покъщнината и се настаняват във временни колиби, издигнати извън селото. Прекарват там няколко дни, правят жертвоприношения и се готвят за крайната церемония. Най-сетне мъжете, някои от тях маскирани, други с начернени лица или изобщо променена външност, но всички въоръжени със саби, пушки, копия или метли, се премъкват предпазливо и тихо в изоставеното село. После по даден от жреца сигнал се втурват яростно насам-натам по улиците, в или под къщите (защото те са издигнати на колове над земята), крещят и тропат по стени, врати и прозорци, за да прогонят дяволите. След това жреците и останалите хора идват със свещения огън и го разнасят по девет пъти около всяка къща и три пъти около стълбата, която води към нея. Накрая отнасят огъня в кухнята и той трябва да гори там непрекъснато три дни. Сега вече дяволите са прокудени и радостта е голяма и всеобща.

Алфурите от о. Халмахера приписват епидемиите на дявола, който идвал от други места, за да ги отнесе. И за да освободи селото от болестта, заклинателят трябва да го прогони. От името на всички жители той получава скъпа дреха и я просва върху четири съда, които отнася в гората на мястото, където се предполага, че се крие дяволът. После с подигравки подканва демона да напусне свърталището си. На островите Кай, разположени на югозапад от о. Нова Гвинея, злите духове представляват могъща армия и са нещо съвсем различно от душите на мъртвите. Почти всяко дърво и всяка пещера се обитава от някой демон, който освен това е крайно сприхав и готов да избухне при най-малкото предизвикателство. Демоните проявяват своя гняв, като изпращат болести и други нещастия. Затова при всеобщи беди, като например при избухването на епидемия, ако нищо не помага, цялото население излиза начело с жреца на известно разстояние от селото. На залез издигат два кола с напречна летва между тях и на нея окачват торби с ориз, дървени модели на мускети, гонгове, гривни и т.н. После, след като всички са заели места около коловете и се възцари мъртва тишина, жрецът издига глас и се обръща към духовете на техния собствен език с думите: „Хо! Хо! Хо! Вие зли духове, които живеете по дърветата, вие зли духове, които живеете в подземните пещери, вие зли духове, които живеете в земята, даваме ви тези мускети, тези гонгове и т.н. Нека се свърши с болестта и да не мрат толкова хора от нея.“ После всички се втурват, колкото им държат краката, към къщи.

Когато човек е сериозно болен и са опитани напразно всички останали средства, заклинателят на о. Ниас се залавя да прогони дявола, предизвикал болестта. Пред къщата забиват кол и от върха му до покрива й опъват въже от палмови листа. После заклинателят се покачва на покрива с прасе, заколва го и го оставя да се претъркули оттам на земята. В желанието си да се сдобие с прасето, дяволът бързо се спуска от покрива по въжето от палмови листа и призованият от заклинателя добър дух му попречва да се покатери отново горе. Ако и това средство не успее, хората стигат до заключението, че в къщата продължават да се крият други дяволи. Затова се предприема поголовна гонитба. Затварят всички врати и прозорци, с изключение на малко прозорче-отдушник на покрива. Затворени в къщата, мъжете размахват сабите си — бодат и съсичат наляво и надясно сред дрънченето на гонгове и бой на барабани. Ужасени от тази атака, дяволите бягат през прозорчето-отдушник и се спасяват, като се плъзгат по въжето от палмови листа. Тъй като са затворени всички врати и прозорци с изключение на прозорчето на покрива, те не могат да влязат в къщата отново. Подобни са мерките и при епидемия. Затварят всички порти на селото, с изключение на една, после масово надават глас, започват да бият гонгове и барабани и да размахват безразборно саби. По този начин дяволите биват прогонени и последната врата се затваря зад тях. Осем дни след това селото е в състояние на обсада и на никого не се разрешава да влиза в него.

Ако в някое бирманско село избухне холера, всички по-здрави мъже се покачват по покривите и налагат въздуха наоколо с бамбукови пръчки и тояги, докато насъбраното под тях останало население удря барабани, надува тръби, крещи, пищи, тропа по подове, стени, тигани и изобщо по всяко нещо, което дрънчи и трещи. Повторена през три последователни нощи, тази шумотевица се смята за много резултатен начин за прогонване на холерни демони. Когато сред племето кини (Югоизточна Индия) за първи път се появила едра шарка, те сметнали, че това е някакъв дявол, дошъл от Аракан. Селата преминали в обсадно положение и на никого не се разрешавало да влиза или излиза от тях. Умъртвили маймуна, като й раздробили главата о земята и окачили тялото й на портата на селото. С кръвта й, омесена с дребни речни камъчета, напръскали къщите, помели всички прагове с маймунската опашка и през цялото време заклевали дявола да си отиде.

Все още, когато на Златния бряг на Западна Африка вилнее епидемия, хората излизат навън, въоръжени с тояги и факли да прогонят злите духове. По даден сигнал цялото население започва да хлопа във всички ъгли на къщите с ужасяващи крясъци, после се втурват бясно на улиците, размахват факли и бият като луди въздуха. Тупурдията продължава, докато някой не съобщи, че сплашените и смирени демони наистина са избягали през портите на града или селото. Тогава хората се втурват след тях и ги преследват на известно разстояние в гората, като ги предупреждават никога повече да не се връщат. Прогонването на дяволите бива последвано от поголовно клане на петлите в селото или града, да не би с ненавременното си кукуригане да покажат на прогонените демони посоката, която трябва да вземат, за да се върнат в старите си домове. Ако в село на хурони настъпи епидемия и нито едно от средствата за лечение не помага, индианците прибягвали до обред, наречен Лонуйройа „който е най-доброто и най-подходящото средство, както самите твърдят, да се прогонят от града или селото дяволите и злите духове, защото те предизвикват, примамват и внасят всички неразположения и болести, от които страдат телата и умовете им“. Затова някоя вечер мъжете се втурват като луди из селото, трошат и събарят каквото им се изпречи на пътя и във вигвамите. Хвърлят жарава и главни по улиците и цяла нощ се щурат наоколо, вият и пеят без прекъсване. След това всички си пожелават по нещо — нож, куче, кожа и т.н., и на сутринта тръгват от вигвам на вигвам да молят за подаръци. Чакат безмълвно, докато им дадат точно онова, което са си пожелали. Получат ли го, надават радостен вик и се втурват навън, а всички присъствуващи ги поздравяват. Смята се, че здравето на онези, които са получили пожеланата вещ, е осигурено, докато, който не е получил пожеланото, съдбата му е решена.

Случва се вместо да прогонят демона на болестта от домовете си, първобитните хора да предпочетат да му ги оставят, а те самите да побягнат и да се опитат да му попречат да ги последва. Когато бъдат нападнати от едра шарка, която те отдават на машинациите на зъл дух, патагонците например напускали болните и побягвали, като сечали въздуха с оръжията си и пръскали наоколо вода, за да държат настрана вдъхващия ужас преследвач. А когато след няколкодневен преход стигнели място, където се надявали, той да не може да дойде, забивали като предпазна мярка всичките си оръжия с остриетата, обърнати към мястото, от което са дошли, сякаш отблъскват кавалерийска атака. По същия начин, ако индианците луле и тонокоти от Гран Чако бъдат нападнати от епидемия, те винаги опитват да се избавят от нея с бягство, но измъквайки се, криволичат, а не вървят направо, защото вярват, че ако болестта ги последва, ще бъде така изморена от завоите, и криволиците на пътя, че няма да е в състояние да ги стигне. Когато индианците от Ню Мексико бивали покосени от едра шарка или друго заразно заболяване, започнали да си местят жилището всеки ден, отстъпвайки в най-изолираните части на планините и гледали да минават през най-бодливите възможни гъсталаци по пътя си, с надеждата, че шарката ще се уплаши да не се одере на тръните и няма да ги последва. Веднъж някакви китайци, които били на посещение в Рангун, се разболели от холера и започнали да се въртят с изтеглени саби, за да подплашат демона, а за да не може той да ги намери, прекарали деня скрити в храстите.