Джеймс Фрейзър
Златната клонка (136)

4. Предаване на злото в Европа

Приведените дотук примери за предаване на злото бяха извлечени от обичаите на първобитни народи. Но подобни опити да се прехвърли товарът на болестта, нещастието и грехът от един на друг човек, на животно или на предмет са били разпространени и сред цивилизованите европейски народи както в древно, така и в по-ново време. Римляните лекували треска, като изрязвали ноктите на пациента, набождали изрезките във восък и ги залепили на съседска врата преди изгрев слънце; тогава треската минавала от болния на съседа. И гърците прибягвали до подобни методи, защото, когато определял законите за своята идеална държава, Платон бил на мнение, че ще е прекалено да се очаква от хората да не се тревожат, когато намерят восъчни фигурки, залепени на вратите си, на надгробните камъни на родителите си или хвърлени на кръстопът. В IV век от нашата ера Марсел от Бордо предписвал лечение за брадавици, което е все още на мода сред суеверните хора на различни места в Европа. Докоснете с по едно камъче всяка своя брадавица; завийте камъчетата в место от бръшлян и ги хвърлете на оживен път. Който ги вдигне ще му пораснат брадавици, а вие ще се отървете от тях. Жителите на Оркнейските острови измиват болния, а после изливат водата пред някоя порта, убедени, че болестта ще напусне болния и ще се пренесе на онзи, който първи мине през портите. Баварски лек за треска е да напишеш на парче хартия „Треско, стой настрана. Не съм си у дома“ и да пъхнеш хартийката в нечий джоб. Тогава човекът хваща треската, а болният се отървава от нея. Чешката рецепта за лечение на същата болест е следната. Вземете празно гърне, отнесете го на кръстопът, хвърлете го и бягайте. Който първи се спъне в гърнето, ще пипне вашата треска и вие ще се излекувате.

Също като първобитните народи и европейците се опитват да предадат болка или болест от човек на животно. Сериозни автори от древността препоръчват, ако човек бъде ухапан от скорпион, да седне на магаре с лице към опашката или да прошепне в ухото му: „Ухапа ме скорпион.“ Според тях и в двата случая болката ще се пренесе от човека на животното. Марсел препоръчва много такива начини за лечение. Той например ни дава следното средство за премахване на зъбобол. Стъпил обут на земята под открито небе, хвани жаба за главата, плюй й в устата, помоли я да отнесе болката, а после я пусни. Но церемонията трябва да се изпълни в щастлив ден и час. В Чешър много често лекуват по подобен начин болестта, наречена афта, която засяга устата или гърлото на новородени. Пъхва се за няколко мига главата на млада жаба в устата на страдалеца и се предполага, че той ще оздравее, а жабата ще се разболее. „Уверявам ви — разказвала стара жена, която често провеждала подобно лечение — в продължение на много дни след това чувахме как бедната жаба кашля и буха, ще се пръсне от кашляне и бухане; да ти се скъса сърцето, като чуващ как бедното животно кашля из градината.“ В Нортхамптъпшър, Девъншър и Уелс лекуват кашлица, като слагат косъм от главата на болния между две парчета намазан с масло хляб и дават този сандвич на кучето. Животното хваща кашлицата и пациентът се освобождава от нея. Болест може да се предаде на животно и като разделиш яденето си с него. В Олденбург например, ако сте трескав, слагате купа с прясно мляко пред куче и казвате: „Пожелавам ти късмет, хрътко, нека ти се разболееш, а аз да оздравея!“ Когато кучето излочи част от млякото, отпивате от него и давате на кучето пак да лочи. Пак отпивате и когато това се е повторило три пъти, треската се е прехвърлила на него и вие сте се отървали.

Чехите лекуват треска, като излизат в гората преди изгрев слънце и търсят гнездо на бекасина. Открият ли, вземат едно от пилетата и го държат три дни при себе си. После отиват в гората и пускат пилето на свобода. Треската веднага напуска човека. Отнася я бекасинчето. По подобен начин по времето на ведите старите индуси прогонвали туберкулозата с помощта на сойка. Те казвали: „Ти, туберкулозо, изчезни, със сойката отлети! С буйния порив на бурята, с вихрушката изчезни!“ В село Хландехла в Уелс има черква, посветена на преподобната мъченица Св. Текла, където лекуват или са лекували епилепсия, като я предавали на кокошка или петел. Болният първо измивал крайниците си в свят кладенец съвсем наблизо, пускал в него като дар четири пенса, обикалял три пъти наоколо му и три пъти повтарял божията молитва. Слагали в кошница кокошка или петел — в съответствие с пола на болния, и обикаляли с нея първо около кладенеца, а после около черквата. След това болният влизал в черквата, лягал пред олтара и оставал там до зазоряване. Най-сетне давал за черквата шест пенса и си отивал, като оставял птицата. Ако тя умре, смятали, че болестта се пренесла от мъжа или жената на нея и болният се е излекувал. Дори през 1855 г. стар енорийски служител разправял, че си спомня много добре как птиците се олюлявали и падали от припадъците, които са поели върху себе си.

Много често страдалецът се стреми да прехвърли своето бреме, било то болест или лош късмет на неодушевен предмет. В Атина има малка църквица на Св. Йоан Кръстител, построена до древна колона. Болните от треска отиват там, защото вярват, че като прикрепят навосъчен конец към вътрешната част на колоната, ще й предадат своята треска. В Бранденбургска околия казват, че ако страдаш от световъртеж, трябва да се съблечеш гол след залез и три пъти да обиколиш поле с лен; световъртежът ти ще се предаде на лена и ти ще се отървеш от него.

И все пак в Европа може би най-често използували за приемник на болести и беди всевъзможни храсти и дървета. Българите лекуват треска, като обикалят на изгрев слънце три пъти върба и викат: „Тебе треската да разтресе, слънцето мене да стопли.“ На гръцкия о. Карпатос свещеникът връзва червен конец около врата на болния. На следващата сутрин приятелите на болния свалят конеца, отиват на високото и го окачват на някое дърво, като смятат, че по този начин предават болестта на дървото. Италианците се опитват да лекуват треска по същия начин — връзват я за дървото като животно. Нощем страдалецът връзва конец за лявата си китка и на следващата сутрин го окачва на дървото. Така той връзва треската за дървото и се освобождава от нея, но трябва да се пази да не минава отново край същото дърво, иначе треската ще се откъсне от конеца, с който е превързана, и отново ще го нападне. Фламандците лекуват треска по следния начин: отиват рано сутрин при стара върба, връзват три възела на един от клоните и казват: „Добро утро, старо, давам ти настинката си, добро утро, старо.“ После се обръщат и побягват, без да поглеждат назад. Ако в Зоненберг искате да се отървете от подагра, отивате при млада ела и връзвате възел на една от клонките й с думите: „Добро дърво, благородна ела. Нося ти подаграта си. Ето, връзвам възел и в него остава подаграта ми. В името на… и т.н.“

Ето и друг начин да се предаде подагра от човек на дърво: изрежете ноктите от пръстите на страдалеца, а също и няколко косъма от краката му. Пробийте дупка в дъб, натъпчете ноктите и космите в дупката, запушете я и я замажете с кравешки тор. Ако в срок от три месеца болният се излекува от подаграта си, бъдете сигурни, че се е лепнала на дървото. За да се отървете от брадавици, в Чешър е достатъчно да ги натриете със сланина, да срежете кората на ясен и да пъхнете парчето сланина под кората. Скоро брадавиците ще изчезнат от ръката ви, но ще се появят под формата на груби изриви или чепове по кората на дървото. В Бъркхемпстед, Хартфордшър, има дъбове, които се ползуват със старата слава, че лекуват треска. Болестта се предава на дървото по прост, но болезнен начин. Прикрепят кичур коса на болния с пирон към такъв дъб, после с рязко дърпане той се откъсва от дървото, като му оставя кичур от косата си заедно с треската.