Джеймс Фрейзър
Златната клонка (144)

1. Хора — изкупителни жертви в Древен Рим

Сега вече имаме основание да разгледаме въпроса за използуването на хора за изкупителни жертви в класическата древност. Всяка година на 14 март по улиците на Рим преминавала процесия — участниците биели с дълги бели тояги облечен в кожи човек и го прогонвали извън града. Наричали го Мамурий Ветурий, т.е. „стария Марс“ и тъй като церемонията се провеждала на деня преди първото пълнолуние, съгласно старата римска година (която започвала на първи март), облеченият в кожи човек трябва да е представял Марс от предишната година, когото прогонвали при настъпването на новата. Но първоначално Марс не бил бог на войната, а на растителността. Защото римският земеделец се молел на Марс за благополучието на посевите и лозята си, на плодните дръвчета и горите; колегията на Арвалските братя, чиято работа била да принасят жертви за растежа на посевите, се обръщала в молитвите си почти изключително към Марс; освен това, както стана ясно, през октомври принасяли в жертва на Марс кон, за да осигури богата реколта. Нещо повече, селяните принасяли на Марс под титлата „Горския Марс“ (Mars Silvanus) жертви за благополучието на своя добитък. Вече видяхме, че било нещо обикновено добитъкът да се смята под специалното покровителство на горските богове. Освен това посвещаването на пролетния месец март на Марс сякаш го определя за божество на покарващата растителност. Следователно римският обичай с прогонването на стария Марс напролет в началото на новата година, е тъждествен със славянския обичай да „изнасят Смъртта“, разбира се, ако се приеме за правилно предложено от нас обяснение на този обичай. Сходството на римските и славянските обичаи е вече отбелязано от учените, които обаче сякаш възприемат Мамурий Ветурий и съответствуващите му образи в славянските обреди по-скоро за представители на старата година, отколкото на старото божество на растителността. Възможно е в по-късни години хората, които изпълнявали подобни обреди да са ги тълкували по такъв начин. Но олицетворяването на период от време е прекалено абстрактна идея, за да е изначална. А сякаш в римските, също както и в славянските обреди с представителя на божеството се отнасят не само като към божество на растителността, но и като към изкупителна жертва. За това говори фактът, че го прогонват, защото няма причини да прогонват божеството на растителността в това му качество. Друг е въпросът, ако то е и изкупителна жертва, защото тогава става необходимо да го прокудят извън границите на града, за да може да отнесе печалния си товар на други земи. И наистина, както изглежда, Мамурий Метурий е бил прогонван в земите на осканите^[1], врагове на Рим.