Джеймс Фрейзър
Златната клонка (42)

4. Табу върху бойци

Още нещо. Според диваците бойците живеят така да се каже в атмосфера на духовна заплаха и това ги задължава да изпълняват най-различни суеверни ритуали, различни по характер от онези предпазни мерки, които вземат по принцип срещу враговете от плът и кръв. В същност тези обреди поставят войника, преди и след победата, в същото усамотение или духовна карантина, в която примитивният човек поставя своите богочовеци и други опасни личности. Например маорите, тръгнали по пътеката на войната, били свещени или табу от най-висока степен; те и приятелите им у дома трябвало да спазват строго освен останалите многобройни табу от обикновения живот, много други странни обичаи. Те се покривали, да се изразим е непочтителния език на европейците, които са ги познавали в старите им бойни дни, е „два пръста дебело табу“, а колкото до ръководителя на експедицията, той бил недосегаем. По същия начин, когато израилтяните тръгвали на война, ги обвързвали с определени правила на религиозна чистота, тъждествени с правилата, спазвани от маорите и австралийските аборигени, когато потеглят на бой. Използуваните от тях съдове ставали свещени, те трябвало да спазват полово въздържание и лична чистота. Последното, ако може да се съди по мотивите, споделяни от диваци, които се придържат към същия обичай, е плод на страха да не би врагът да се снабди с телесните им излишъци и с помощта на магия да ги унищожи. В някои северноамерикански племена при първата бойна кампания младите бойци трябва да спазват известни обичаи и два от тях са тъждествени с ограниченията, налагани от индианците на момичетата при първата им менструация: не бивало друг човек да докосва съдовете, от които те се хранят и пият, забранявали им да се чешат по главата или по която и да е друга част на тялото си с пръсти — ако не можели да изтърпят, почесвали се с пръчка. Вероятно последното правило, също като онова, което забранява на човек под табу да се храни със собствените си пръсти, почива на предполагаемата светост или замърсяване, в зависимост от това, как ще предпочетем да го наричаме, на ръцете, поставени под табу. При тези индиански племена мъжете, когато са на война, трябвало да спят нощно време с лице, обърнато към обитаваната от тях област и колкото и неудобна да е тази поза, нямали право да я променят. Не бивало да спят на голата земя, да си мокрят краката, да вървят по утъпкана пътека, а когато нямали друг избор, се стараели да противодействуват на зловредните влияния, като мажели краката си с някакви лекарства или слагали талисмани, които носели със себе си за такава цел. На нито един от хората не се разрешавало да прескача краката, ръцете или тялото на друг член от групата, който седи или лежи на земята. Също било забранено да се прескача наметка, пушка, томахавка или каквато и да е друга принадлежност. При неволно нарушаване на правилото дълг на човека, чиято собственост е прескочена, бил да повали нарушителя е юмрук, а той от своя страна имал задължението да се остави да го повалят мирно и без съпротива. Бойците обикновено се хранели от малки панички от дърво или брезова кора, белязани от две страни. На отиване индианците неизменно пиели от едната страна на паницата, а на връщане — от другата. На един ден път от селото окачвали всичките си паници по дърветата или ги хвърляли из прерията, без съмнение с намерението да попречат тяхната светост или омърсяване да се предадат е катастрофални последици на приятелите им — отново вече познатата ни причина, която кара да се разтрошават или да се оставят настрана съдовете и дрехите на свещения Микадо, на родилките и жените с менструация, на хората, опетнени от допира си е мъртвите. Първите четири пъти, когато индианецът апачи тръгва на война, не трябва да чеше главата си с пръсти и да допуска вода да докосне устните му. Затова се чеше с пръчка и пие през куха тръстика, които са прикрепени към коляното на боеца с кожена каишка. Правилото да не си чешат главата с пръсти, а да използуват за тази цел пръчка, се спазвало редовно от оджибве, тръгнали на бой.

Що се отнася до индианците кри и сродните с тях племена научаваме, че „тръгнали на война, те не съжителствуват с жени; въздържат се религиозно от сношение дори със собствените си жени в продължение на три дни и нощи преди да тръгнат на война и също толкова време след като се приберат, защото трябва да се посветят“. При южноафриканските племена ба-педи и ба-тонга настрана от жените трябвало да стоят не само бойците; и мъжете, останали в селата, спазвали полово въздържание. Смятало се, че всяко невъздържание от тяхна страна ще предизвика по пътя на бойците появата на тръни и експедицията няма да постигне успех.

Трудно е да се каже с положителност защо много диваци са въвели правилото по време на война да се въздържат от сношения с жени, но може да се предположи, че на принципа на индуктивната магия такава интимна връзка ще ги зарази с женска слабост и боязливост. Освен това някои диваци си представят, че съприкосновението с родилка обезсилва бойците и прави оръжията им по-слаби. Дори кайяните от Централно Борнео стигат дотам да твърдят, че докосне ли стан или женска дреха, мъжът става дотолкова слаб, че няма да има успех в лова, риболова и войната. Затова дивакът-боец отбягва не само половото сношение с жените, а се пази изобщо от тях. Така по време или след поход на мъжете от планинските племена от Асам е забранено не само да съжителствуват с жените си, но и да ядат храна, приготвена от жена, нещо повече, забранено им е да кажат и дума на собствените си жени. Една жена неволно нарушила правилото, докато мъжът й бил под военно табу, и като научила, че е извършила това ужасно престъпление, се разболяла и умряла.