Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (31 януари 2008 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (11 февруари 2008 г.)

Издание:

Издателство на Отечествения фронт, 1984

История

  1. — Добавяне

5. Еньовденски огньове

Но времето, когато тези огнени празници се чествуват най-много в Европа, е лятното слънцестоене, т.е. навечерието на Еньовден (23 юни) или на самия Еньовден (24 юни). На тях е придадена лека християнска окраска, като са нарекли този ден на името на св. Йоан Кръстител, но не можем да се съмняваме, че чествуването датира от време, което далеч предшествува началото на нашата ера. Лятното слънцестоене или Еньовден е важна, повратна точка в движението на слънцето, което, след като с всеки изминат ден се изкачвало все по-високо и по-високо на небето, спира и започва да се връща назад, надолу по небесния си път. Няма как първобитният човек да не е наблюдавал с тревога един такъв момент веднага щом е забелязал и е започнал да размишлява за пътя на големите светила; и все още неразбрал своята собствена безпомощност пред огромните циклични промени в природата, той сигурно си е представял, че е в състояние да помогне на слънцето в неговия привиден упадък — да подкрепи неговите олюляващи се стъпки и да запали наново притихващия огън на червената лампа в немощната му ръка. Може би и в мисли от такъв род трябва да търсим зараждането на еньовденските празници на нашите европейски селяни. Какъвто и да е техният произход, те са разпространени навсякъде по тази част от земното кълбо, от Ирландия на запад до Русия на изток и от Норвегия и Швеция на север до Испания и Гърция на юг. Според един средновековен автор трите основни черти на еньовденските празници били големите огньове, шествията с факли из нивите и обичаят да се търкаля колело. Той разказва, че момчетата горели кости и всевъзможна мръсотия, за да произведат отвратителен дим и че димът прогонвал някои злосторни дракони, които по това време, възбудени от лятната горещина, се съвъкуплявали във въздуха и отравяли кладенците и реките, като изпускали семето си в тях; и обяснява обичая с търкалянето на колелото с това, че то символизира слънцето, което, стигнало до най-високата точка на елиптичния си път, започва да се спуска.

Главните черти на еньовденския празник на огъня наподобяват онези, които установихме при пролетните празници на огъня. Приликата между тези комбинации от церемонии ще проличи ясно от следните примери.

Автор от първата половина на XVI век ни уведомява, че в почти всяко село или град на Германия палят в навечерието на Св. Йоан Кръстител големи огньове и млади и стари от двата пола се събирали около тях да се забавляват с песни и танци. В тези случаи хората носели венци от див пелин и върбинка и гледали към огъня през китки от ралица, които държали в ръце, и вярвали, че това ще запази очите им здрави през цялата година. При тръгването си всеки хвърлял върбинката и дивия пелин в огъня с думите: „Нека лошият ми късмет си отиде и да изгори заедно с това!“ В Долен Конц, село, разположено на склон, надвесен над р. Мозел, еньовденският празник се чествувал по следния начин. На стръмния връх Щромберг натрупвали слама. Всеки жител или поне всеки стопанин трябвало да даде своя дял слама за купчината. При падането на нощта цялото младо и старо мъжко население се събирало на височината; жени и момичета не допускали да се присъединят към тях. Те трябвало да заемат място при определен поток на половината път надолу по склона. На върха стояло огромно колело, омотано отвсякъде с част от сламата, дадена от селяните; останалата правели на факли. Оста на колелото се подавала по на един метър от двете му страни и по този начин момичетата, които щели да го насочват по време на спускането му по склона, имали за какво да го хванат. Кметът на съседния град Сирк, който винаги получавал по една кошница череши за услугата, давал сигнал; към колелото поднасяли запалена главня и когато то пламнело, двама яки и бързокраки младежи грабвали дръжките му и започвали да тичат надолу по склона с него. Чували се силни викове. Всички девойки и младежи размахвали пламтящи факли и се стараели да направят така, че да горят, докато колелото се търкаля по склона. Голямата цел на младежите, които насочвали колелото, била да го пуснат както пламти във водата на р. Мозел; усилията им рядко се увенчавали с успех, защото на пътя им се изпречвали лозята, които покриват по-голямата част от склона и колелото често изгаряло, преди да стигне до реката. Когато минавало покрай жените и момичетата при потока, те радостно го приветствували, на което мъжете от върха на планината отвръщали и възгласите им отеквали заедно с тези на жителите на съседните села, които наблюдавали зрелището от своите височини на другия бряг на Мозел. Ако успеели да доведат огненото колело до брега на реката и да го угасят във водата, хората очаквали богат гроздобер през годината и жителите на Конц имали право да искат от околните села една каруца, натоварена с бъчви, пълни с бяло вино. От друга страна, те вярвали, че ако пропуснат да извършат церемонията, добитъкът ще бъде нападнат от световъртеж и конвулсии и неспокойно ще се мятат насам-натам из оборите.

Еньовденските огньове са пламтели по цяла Бавария до средата на XIX век. Палели ги най-вече по планините, но също и далеч навътре в равнините и, както се съобщава, в тъмнината и тишината на нощта движещите се групи, осветени от припламването на огнените езици, представлявали внушителна гледка. Прекарвали добитъка през огъня, за да излекуват болните животни и да предпазят здравите от чума и всевъзможни беди през годината. На този ден много стопани загасвали огъня в домашното огнище и го запалвали наново с взета от еньовденската клада главня. По това, колко са високи пламъците на кладата, хората съдели колко висок ще израсне ленът през годината; а всеки, който прескочел горящата купчина, бил сигурен, че няма да го боли гърбът, докато жъне житото. В много части в Бавария вярвали, че ленът ще порасне толкова високо, колкото високо скачат младежите над огъня. На някои места старите забивали три обгорели пръчки от огъня в нивите, уверени, че това ще подтикне лена да расте високо. По други слагали изгоряла главня в покрива на къщата, да я предпазят от пожар. В градовете около Вюрцбург палели огньовете на площада и младите хора, които скачали през тях, носели гирлянди от цветя, особено от див пелин и върбинка и носели в ръцете си клонки ралица. Смятали, че които гледат огъня през клонка ралица, няма да страдат от очни болести през цялата година. Освен това във Вюрцбург през XVI век имало обичай свитата на владиката да хвърля нагоре дървени дискове от височината, която е надвиснала над града. Дисковете изстрелвали с помощта на гъвкави пръчки и техният полет в тъмнината наподобявал огнени дракони.

По същия начин в Швабия младежи и девойки прескачат, хванати за ръка, еньовденския огън и се молят хмелът да порасте три лакти висок, подпалват сламени колела и ги пускат да се търкалят надолу по склона. Понякога, като прескачали огъня по Еньовден, хората подвиквали: „Леи, лен! Нека тази година ленът порасте три лакти висок!“ В Ротенбург накичвали с цветя грубо чучело с форма на човек, наречено Ангела, и го изгаряли в еньовденския огън, а след това момчетата прескачали тлеещите въглени.

В Баден децата също събирали от къщите гориво за огъня на св. Йоан Кръстител и през него младежите и девойките прескачали по двама. И тук, както и другаде, може да се проследи тясна връзка между кладите и реколтата. По някои места се смятало, че онези, които прескочат през пламъците, няма да страдат по жътва от болки в гърба. Понякога, докато прескачали пламъците, младите викали: „Нека хмелът порасте три лакти висок!“ Изглежда, из Баден е била широко разпространена идеята, че хмелът и житото ще пораснат високи, колкото високо пламтят огнените езици. Смятало се, че родителите на младежите, които скачат най-високо над огъня, ще имат най-богата реколта; от друга страна, ако човек не е дал нищо за огъня, неговите посеви нямало да са благословени, а хмелът нямало изобщо да порасте. В Едерслебен, близо до Сангерхаузен, забивали в земята висок стълб и на него окачвали на верига катранено буре, така че да опре в земята. Подпалвали бурето и го завъртвали около стълба и това давало повод за радостни възгласи.

В навечерието на Св. Йоан Кръстител в Дания и Норвегия палели огньове по пътища, открити места и по височините. Хората в Норвегия смятали, че огньовете прогонват болестите по добитъка. Твърдят, че в навечерието на Еньовден дори сега палели огньове по цяла Норвегия. Палят ги, за да пъдят вещиците, които тази нощ летели от всички страни към Блоксберг, където живеела голямата вещица. В Швеция нощта преди Св. Йоан (Св. Ханс) е най-веселата от цялата година. В някои части на страната, особено в провинциите Бохус и Скания и в областите, граничещи с Норвегия, той често се отбелязва със стрелба на оръжия и големи огньове, които преди наричали Балдерови клади (Balder’s Balar); разпалват ги привечер по хълмове и възвишения и те хвърлят кървава светлина върху околната местност. Хората танцуват около огньовете и ги прескачат. В навечерието на Св. Йоан Кръстител в някои части на Норланд палят големи огньове на кръстопътищата. В тях горят девет различни вида дърво и зрителите хвърлят в пламъците една отровна гъба и така противодействуват на властта на тролите и другите зли духове, които според тях бродят тази нощ; защото в този тайнствен час планините се разтварят и за известно време от техните дълбини се изсипва нечестивата сган да танцува и безчинствува. Селяните вярват, че ако в околността се намира трол, ще се покаже, а ако видят някое животно, например коза или козел близо до пламтящата и пукаща клада, те са дълбоко убедени, че това не е никой друг, а лично Злият дявол. Освен това заслужава да се отбележи, че в Швеция навечерието на Св. Йоан Кръстител е празник не само на огъня, но и на водата, защото се предполага, че по това време някои свещени извори са надарени с чудотворни лечебни свойства и много болни отиват при тях, за да лекуват недъзите си.

В Австрия еньовденските обичаи и суеверия наподобяват немските. В някои части на Тирол например палят големи огньове и мятат горящи дискове във въздуха. На Еньовден в долината на р. Ин из селото разкарвали парцаливо чучело, а после го изгаряли. Отначало го наричали Лотер, а после го изопачили на Лютер. В Абрас, едно от селата, където изгарят по този начин чучело на Мартин Лютер, казват, че ако минеш през селото между единадесет и дванадесет часа през нощта срещу Св. Йоан Кръстител и се измиеш в три кладенеца, ще видиш всички онези, които ще умрат през следващата година. На Св. Йоан Кръстител (23 юни) простолюдието в Грац правело кукла, наречена Татерман, влачели я по земята към онова място на реката, където жените белят платното, и я замеряли с горящи метли, докато се подпали. В Ройте (Тирол) вярват, че ленът ще порасте толкова, колкото високо скачат на еньовденската клада, затова същата нощ вземат парчета обгоряло дърво от нея, забиват ги в ленените ниви и ги оставят там, докато приберат ожънатия лен. В Долна Австрия палят по височините големи огньове и около тях момчетата буйствуват и размахват факли, напоени с катран. Онзи, който прескочи три пъти през пламъците, няма да страда от треска през годината. Освен това намазват с катран колела от каруца, запалват ги и ги пускат да се търкалят пламтящи по склоновете.

Големите огньове продължават да пламтят на Еньовден из цяла Чехия. Следобеда момчетата обикалят от къща на къща с ръчни колички и събират гориво, като заплашват свидливите, които не искат да дадат своя дял. Понякога младите мъже повалят висока, стройна ела в гората, за да я изправят след това на някоя височина, а момичетата я накичват с китки, венци от листа и червени панделки. После натрупват около нея съчки и когато падне тъмнината, ги запалват. Докато лумнат пламъците, младежите се катерят по дървото и свалят поставените от момичетата венци. След това младежи и девойки застават от двете страни на огъня и се гледат през венците, да видят дали ще са си верни и ще се оженят ли през следващата година. Сетне момичетата подхвърлят венците през пламъците на момците и тежко на несръчния обожател, който не успее да хване венеца на своята изгора. Когато пламъците намалеят, всяка двойка се хваща за ръце и прескача три пъти огъня. Който направи това, няма да боледува от треска през годината, а ленът ще порасне толкова високо, колкото скачат младите. Момиче, което в навечерието на Еньовден види девет огъня, ще се ожени, преди да изтече годината. Отнасят опърлените венци по домовете и там ги пазят внимателно през цялата година. При гръмотевични бури изгарят в огнището по мъничко от венеца и произнасят молитва; част от него дават на кравите, когато боледуват или се отелват, а с останалото опушват къщата и обора, та хора и животни да са здрави и добре.

Понякога намазват със смола старо колело от каруца, запалват го и го пускат да се търкаля надолу по склона. Случва се момчетата да съберат всички износени метли, които могат да докопат, да ги натопят в катран, да ги подпалят и да ги размахват или да ги подхвърлят нависоко във въздуха. Или пък се втурват на групи по склона, размахват пламтящи метли и крещят. Остатъците от метлите и жаравата от огъня заравят в зелевите градини, за да запазят реколтата от гъсеници и мушици. Някои хора забиват овъглени пръчки и посипват пепел от еньовденския огън в засетите си ниви и по ливадите, в градините и по покривите на къщите си като талисман против гръмотевици и лошо време; или пък си представят, че поставената на покрива пепел няма да допусне в къщата да избухне какъвто и да е пожар. В някои райони, докато гори еньовденският огън, се коронясват или се опасват с див пелин — предполага се, че това е защита против призраци, вещици и болести; венецът от див пелин е сигурна предпазна мярка против възпаление на очите. Понякога момичетата гледат пламъците през гирлянди от полски цветя, като молят огъня очите и клепачите им да станат по-здрави. Онова от тях, което направи това три пъти, няма да страда от възпаление на очите през тази година. На някои места в Чехия прекарвали кравите през еньовденския огън като предпазна мярка против магия.

И в славянските страни чествуват празника на лятното слънцестоене с подобни обичаи. Видяхме вече, че в навечерието на Св. Йоан Кръстител руските младежи и девойки прескачат голям огън на двойки, като носят в ръце сламено чучело на Купала. През нощта срещу Св. Йоан Кръстител в някои части на Русия изгарят или хвърлят в течаща вода статуя на Купала. Пак в Русия, когато скачат през дима и пламъците, младите носят гирлянди от цветя и пояси от свещени билки; случва се да прекарват и добитъка през огъня, за да го предпазят от вълшебници и магьосници, които по това време гледат как да пият мляко. В Белорусия през пощата срещу Св. Йоан Кръстител забиват обвит в слама стълб и го подпалват. Когато пламъците се издигнат, селянките хвърлят в тях брезови клонки с думите „Дано ленът ми да е висок като този клон!“ В Рутения огньовете се палят от пламъка, получен при триене на дърво. Докато старейшините са заети с това „въртене“ на огъня, останалите запазват почтително мълчание, но когато от дървото лумне огън, те започват да пеят весели песни. Щом запалят огньовете, младите се хващат за ръце и на двойки прескачат, ако не през пламъците, то през дима, а след това прекарват и кравите през огъня.

В много части на Прусия и на Литва в навечерието на Еньовден палят големи огньове. Всички височини, докъдето ти стигат очите, са осветени от пламъци. Хората ги смятат за предпазна мярка срещу магия, гръмотевица, градушка и болести по добитъка, особено ако на сутринта прекарват добитъка през местата, където са горели огньове. Но огньовете предпазват стопанина най-вече от коварството на вещиците, които се опитват със заклинания и магии да откраднат млякото от кравите му. Затова рано на следващия ден ще видите младежите, които са палили огъня, да обикалят от къща на къща и да получават гърнета с мляко. По същата причина забиват репеи и пелин по портите или плета, там, откъдето кравите минават, като отиват на паша, защото това се смята за предпазна мярка против магия.

В Мазурия, област в Източна Прусия, населявана от поляци, има обичай да изгасят всички огньове в селото. После забиват в земята дъбов стълб и на него прикрепят, като на ос, колело. Селяните въртят на смени това колело с голяма бързина, докато от триенето се получи огън. Всеки взема у дома главня от новия огън и с нея запалва наново огъня в домашното огнище. В навечерието на Еньовден в Сърбия запалват факли от брезова кора и обикалят около кошарите и оборите на добитъка; сетне се качват на височина и оставят факлите да догорят там.

При унгарците Еньовденският празник на огъня има същите черти, които срещаме по толкова места в Европа. На много места има обичай в навечерието на Еньовден да палят големи огньове по височините, да ги прескачат и от начина, по който скачат младите, присъствуващите предвиждат дали скоро ще се оженят. Освен това на този ден много унгарски свинари получават огън, като въртят колело около омотана в коноп дървена ос, и прекарват прасетата си през този огън, за да ги предпазят от болести.

Естонците, които също като унгарците принадлежат към туранската група народи[1], празнуват лятното слънцестоене по същия начин. Те смятат, че огънят на Св. Йоан Кръстител пази добитъка от вещиците, и казват, че като не дойде, ечемикът му ще е пълен с магарешки бодли, а овесът — с бурени. Затова, когато хвърлят гориво в еньовденския огън, естонците от о. Бозел подвикват: „На огъня бурени, на нивата лен!“ или пък подхвърлят цепеници в пламъците с думите „Порасти високо, лен!“ Освен това вземат у дома си обгорели парчета дърво от големия огън и ги държат там, та добитъкът да се множи. В някои части на острова натрупват съчки и други леснозапалими материали около някое дърво, на върха на което се развява знаме. Който успее да събори знамето с върлина, преди то да започне да гори, ще се радва на късмет. По-рано празненството продължавало до зазоряване и приключвало с развратни сцени, които изглеждали двойно по-отвратителни в светлата лятна утрин.

Преминавайки през Европа от изток на запад, виждаме, че лятното слънцестоене се отбелязва с обреди, които имат едни и същи основни черти. До около средата на XIX век обичаят да се палят големи огньове на открито по Еньовден бил дотолкова разпространен из Франция, че, както се съобщава, едва ли имало град или село, където да няма огън. Хората танцували около него и го прескачали, за да запазят къщите си от гръмотевици, пожари и магии.

Очевидно обичаят с Еньовденските огньове се спазва и до ден днешен в Бретан. Когато пламъците стихнат, цялото население коленичи около огъня и стар човек започва да се моли на глас. После всички стават и обикалят три пъти огъня. На третия път спират, всеки се навежда да вземе камъче и го хвърля в горящата купчина. След това се разпръсват. В Бретан и Бери вярват, че момиче, което танцува около девет еньовденски огъня, ще се ожени същата година. В долината на р. Орн обичаят бил огънят да се запали точно в момента, когато слънцето се готви да потъне зад хоризонта; селяните подкарват добитъка си през огньовете, за да го защитят от магия, особено от заклинанията на вещици и вълшебници, които се опитват да откраднат млякото и маслото. До първата половина на XIX век в Жюмиеж (Нормандия) празникът Еньовден се отличавал с някои особености, които носят отпечатъка на дълбока древност. Всяка година на 23 юни, навечерието на Св. Йоан Кръстител, братството на Зеления вълк избирало нов ръководител или господар, който трябвало винаги да е от махалата Кониу. Новоизбраният ръководител приемал титлата Зеления вълк и навличал странен костюм, който включвал дълга зелена наметка и много висока конусообразна зелена шапка без периферия. Облечен по този начин, той тръгвал тържествено начело на братята, които пеели химна на св. Йоан Кръстител и следвали разпятието и хоругвата, упътени към мястото, наречено Шуке. Там ги посрещали свещеникът, диригентът на хора и самият хор, които отвеждали шествието в енорийската черква. След като чуели литургията, братята отивали в къщата на Зеления вълк, където им сервирали скромна трапеза. Млад мъж и млада жена, накичени с цветя, палели вечерта голям огън и дрънчали със звънци. Сетне Зеленият вълк и братята му, със свалени качулки и хванати за ръце, тичали около огъня след мъжа, избран да е Зеленият вълк през следващата година. Макар че само първият и последният от тяхната редица имали по една свободна ръка, те трябвало да заобиколят и заловят три пъти бъдещия Зелен вълк, който в усилията си да избяга налагал братята с дългата пръчка, която носел. Когато най-сетне успеели, да го хванат, го отнасяли при горящия куп и се престрували, че го хвърлят в него. Когато приключела церемонията, те се връщали в къщата на Зеления вълк, където отново им слагали най-скромна вечеря. До полунощ царяла някаква религиозна тържественост. Но щом ударело полунощ, всичко се променяло. Сдържаността отстъпвала място на свободията; вакхански песни заменяли набожните химни и пискливите трели на селската цигулка едва преодолявали надвикващите се гласове на веселото братство на Зеления вълк. Следния ден, 24 юни или Еньовден, същите участници празнували със същото шумно веселие. Една от церемониите се състояла в разнасянето, при гърмежите на огнестрелни оръжия, на огромен осветен хляб, направен на пластове и увенчан с пирамида от накичени с панделки зеленина. След това проверявали оставените на стъпалата на олтара свещени звънци — белег за длъжността на човека, който трябвало да е Зелен вълк през следващата година.

В Шато Тиери, в департамента Ена, обичаят да се палят огньове и да се танцува на празника Св. Йоан Кръстител се запазил до около 1850 г.; палели огньове особено когато юни се случел дъждовен и хората смятали, че като запалят огньовете, дъждът ще спре. Във Вогезите все още има обичай на Еньовден да се палят големи огньове по височините; населението вярва, че те помагат да се запазят плодовете и да се осигури добра реколта.

В навечерието на Св. Йоан Кръстител палели големи огньове почти във всички селца на Поату. Хората ги обикаляли три пъти с клон от орех в ръка. Овчарките и децата прокарвали над пламъците клонки от овча опашка (verbascum) и лешник. Предполагало се, че лешниците лекуват зъбобол, а овчата опашка пази добитъка от болест и магия. Когато огънят угаснел, хората вземали със себе си част от пепелта и я пазели в къщи като предпазна мярка против гръмотевици или я разпръсвали по нивите, за да унищожат по този начин къклицата и другите плевели. Освен това в Поату имали обичай в навечерието на Св. Йоан Кръстител да търкалят по нивите горящо колело, обвито в слама, за да ги оплодят.

В планинската част на Команж (Южна Франция) приготвяли Еньовденския огън, като разцепвали ствола на високо дърво, натъпквали пукнатината с талаш и го запалвали. На върха на дървото връзвали венец от цветя и в момента, когато пламъците лумвали, мъжът, който се е оженил последен, трябвало да се покатери по стълба и да свали цветята. В равнинните части на същата област горивото за еньовденските огньове подготвяли по обикновения начин, но това трябвало да направят мъжете, които са се оженили след последния летен празник и всеки от тези щастливци бил длъжен да сложи на купчината венец от цветя.

В Прованс летните огньове са все още популярни. Децата ходят от врата на врата, молят за гориво и много рядко биват отпратени с празни ръце. Преди свещеникът, кметът и общинските съветници образували шествие, отивали при огъня и дори благоволявали да го запалят, след което множеството обикаляло три пъти около горящата купчина дърва. В Екс летният празник се ръководел от т.нар. крал, избран сред младежите заради умението си да стреля по нишан, оформен като папагал. Той подбирал своите помощници и придружен от великолепна свита, отивал при огъня, запалвал го и откривал танците около него. На следния ден раздавал щедри дарове на последователите си. Властта му траела една година, през която се радвал на определени привилегии. Разрешавало му се да присъствува на литургията, обслужвана от главата на ордена на Рицарите на св. Йоан Кръстител на празника на светеца; имал право да ловува и в къщата му не можели да настаняват войници. Една от гилдиите в Марсилия също избирала на този ден крал на badache, т.е. двойната брадва, но както изглежда, той не палел огъня, а това правел най-тържествено префектът или друг представител на ръководителите на града.

В Белгия обичаят да се палят летни огньове е изчезнал отдавна в големите градове, но се е запазил все още в селските райони и в малките градчета. В тази страна палят огньове на открито и танцуват около тях в навечерието на Петровден (29 юни) точно по същия начин, както и в другите страни, където го празнуват в навечерието на Св. Йоан Кръстител. Някои казват, че също като тези на Св. Йоан Кръстител, огньовете на Св. Петър се палят, за да се прогонят драконите. Във френска Фландрия до 1789 г. в летния огън изгаряли неизменно сламено чучело, изобразяващо мъж, а на Петровден (29 юни) изгаряли чучело на жена. В Белгия хората прескачат летните огньове, за да се предпазят от колики и запазват пепелта в къщи — за да се предпазят от пожар.

В много части на Англия е имало обичай да се палят огньове в деня на лятното слънцестоене и обикновено хората танцували около тях и ги прескачали. В Уелс смятали, че трябва да има три или девет различни вида дървета и обгорели снопове съчки от предишния летен огън, за да се запали новият и той обикновено пламтял на възвишения.

В долината р. Гламорган пускали да се търкаля надолу по склона обвито в слама и запалено колело от каруца. Ако продължавало да гори през целия си път надолу и пламтяло дълго време, очаквали богата реколта. В навечерието на лятното слънцестоене на о. Ман палели огньове на всяка нива откъм страната, от която духа вятърът, така че димът да премине над житото; освен това прибирали добитъка и обикаляли няколко пъти около него със запален прещип. В Ирландия прекарвали добитъка, особено яловия, през летните огньове, а пепелта разхвърляли по нивите, за да ги оплодят, или пък разнасяли по тях разпалени огньове, за да не ги нападне главня или паразити. В Шотландия има малко следи от летни огньове, но по това време в планините на Пъртшър пастирите обикаляли около краварниците три пъти по посока на слънцето с разпалени факли. Правели го, за да пречистят стадата и да ги предпазят от болести.

Практиката да се палят огньове на открито в навечерието на лятното слънцестоене, да се танцува около тях или да ги прескачат е или поне доскоро е било нещо обикновено по цяла Испания и в някои части на Италия и Сицилия. На о. Малта палят големи огньове в навечерието на Св. Йоан Кръстител (денят на лятното слънцестоене); по-рано Великият магистър на Ордена на св. Йоан палел на тази вечер катранени бурета, сложени пред светата Болница. Както твърдят, и в Гърция обичаят на Св. Йоан Кръстител да се палят огньове и хората да ги прескачат е разпространен навсякъде. Една от причините, с които го обясняват, е желанието да се избавят от бълхи. Според друго сведение, докато прескачали огъня, жените викали: „Оставям греховете си назад!“ На о. Лезбос палят огньове в навечерието на Св. Йоан Кръстител край дървета и хората ги прескачат по три пъти с камък на главата и произнасят думите: „Прескачам заешкия огън, главата ми е камък!“ На о. Калимнос смятат, че летният огън осигурява изобилие през идващата година, а освен това помага да се избавят от бълхи. Хората танцуват и пеят около огньовете, с камъни на главите, а после прескачат пламъка или пламтящата жарава. Стихне ли огънят, хвърлят камъните в него, а когато почти е изгаснал, правят с пепелта кръстове по краката си и веднага отиват да се къпят в морето.

Обичаят да се палят големи огньове в навечерието или на самия ден на лятното слънцестоене е широко разпространен сред мюсюлманските народи в Северна Африка, особено в Мароко и Алжир. Той е общ за берберите и за много от арабските или говорещите арабски племена. В тези страни Еньовден (24 юни, стар стил) се нарича l’ansara. Огньовете се палят в дворовете, на кръстопътища, на нивите и понякога на харманите. За тези случаи усилено търсят растения, които при горене изпускат гъст дим и аромат. Сред тях са гигантският копър, мащерката, седефчето, шушановото семе, лайката, здравецът и дивият джоджен. Хората стоят на дима и най-вече гледат децата им да бъдат обхванати от него, а освен това го насочват към овощните градини и посевите. И те прескачат огньовете; на някои места всеки трябвало да скочи по няколко пъти. Вземат горящи главни и ги разнасят из къщите си, за да ги опушат, прекарват различни неща през огъня и носят болните близо до него, а те произнасят молитви за своето изцеление. Смята се, че такава пепел има благотворни свойства; затова по някои места хората я натриват по косата и тялото си. Някъде вярват, че като прескачат огньовете, се освобождават от всичките си беди, а бездетните двойки ще се сдобият с потомство. Берберите от провинция Риф, в Северно Мароко, използуват летните огньове, за да осигурят добруване за себе си, на добитъка и на плодните дръвчета. Те прескачат кладите, уверени, че това ще ги запази здрави, а освен това подпалват огньове под плодни дръвчета, за да попречат на плодовете да окапят. Убедени са също, че като натриват в косата си кашица, направена от пепелта, тя няма да пада. Съобщава се, че във всички тези марокански обичаи благотворният резултат се отдава изцяло на дима, защото той, предполага се, е надарен е магическо свойство, което отстранява нещастието от хора, животни, плодни дръвчета и посеви.

Празнуването на лятното слънцестоене от мюсюлмански народи има особено значение, защото техният календар, който е чисто лунен, не е коригиран с вмъкване на дни и по необходимост не взема под внимание празници, които се падат на определени дни от слънчевата година; всички чисто мюсюлмански празници, поставени в зависимост от луната, постепенно се преместват заедно с това светило през целия период на обиколката на Земята около Слънцето. Сам по себе си този факт, изглежда, доказва, че също както при християнските народи от Европа празникът на лятното слънцестоене е съвсем независим от религията, която хората публично изповядват и е остатък от далеч по-старото езичество.

Бележки

[1] Урало-алтайската група — Бел. NomaD.