Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Golden Bough, 1890 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Цветан Петков, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (31 януари 2008 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (11 февруари 2008 г.)
Издание:
Издателство на Отечествения фронт, 1984
История
- — Добавяне
7. Смърт и възраждане на растителността
Очевидно тези руски обичаи имат характера на обичаите, известни в Австрия и Германия като „Изнасяне на Смъртта“. При това положение, ако приетото тук тълкуване на последните е вярно, руските Кострубонко, Ярило и т.н. също първоначално са били въплъщения на духа на растителността и смъртта се е смятала една необходима подготовка за възраждането им. Възраждането като следствие на смъртта се разиграва в първата от описаните церемонии — смъртта и възкръсването на Кострубонко. Причината, поради която тези руски церемонии, изразяващи смъртта на растителния дух, се празнуват по Еньовден, може би е тази, че от деня на лятното слънцестоене лятото, достигнало своя възход, започва да губи силата си, дните стават по-къси и слънцето тръгва по пътя си надолу:
Към най-тъмните глъбини,
дето зимните мразове се таят.
Първобитният човек спокойно може да е избрал този повратен момент от годината, от който нататък растителността започва да споделя настъпващото, макар и недоловимо отминаване на лятото, като подходящ да прибегне до онези магически ритуали, с които се надява да спре намаляването на жизнеността или поне да гарантира възраждането на растителния свят.
Но макар че смъртта е сякаш представена във всичките, а възраждането само в някои от тези пролетни и летни обичаи, те имат черти, които едва ли могат да се обяснят само с тази хипотеза. Тържественото погребение, оплакването и траурното облекло, с които те често се характеризират, са наистина подходящи за смъртта на благотворния растителен дух. Но какво да кажем за радостта, с която често изнасят чучелото, тоягите и камъните, с които го нападат, за гаврите и проклятията, отправени към него? Какво да кажем за страха от чучелото — нали носачите бързо побягват към къщи, след като са го захвърлили — и поверието, че някой може скоро да умре в къщата, в която е надничало? Този страх се обяснява може би с предположението, че в мъртвия дух на растителността има някаква зараза, която прави приближаването му опасно. Но освен че е пресилено, това обяснение не включва радостта, която често придружава Изнасянето на Смъртта. Затова трябва да различим две определени и привидно противоречиви страни на тези ритуали: от една страна, скръб поради смъртта и привързаност и уважение към покойника, а от друга, страх и омраза към покойника и радост, че е умрял. Опитах се да покажа как може да се обясни първата група черти, а как втората група е станала така тясно свързана с първата е въпрос, на който ще се опитам да отговоря по-долу.