Джеймс Фрейзър
Златната клонка (126)

2. Умъртвяване на свещения овен

Току-що разгледаният първичен обред на калифорнийските индианци има близък паралел в религията на Древен Египет. Жителите на Тива и всички останали египтяни, които обожавали таванското божество Амон, смятали овните за свещени и не ги принасяли в жертва. Но веднъж в годината, на празника на Амон, те колели овен, одирали го и обличали в кожата му статуята на бога. След това оплаквали овена и го погребвали в свещена гробница. Този обичай се обяснява с легендата, че веднъж Зевс се явил на Херкулес облечен в руното на овен и с овнешка глава. Разбира се, овенът в този случай е бил зооморфното божество на Тива, също както вълкът бил зооморфното божество на Ликопол, а козата — зооморфното божество на Мендес. С други думи, овенът бил самият Амон. И наистина на паметниците Амон се появява в получовешки образ с тялото на мъж и глава на овен. Но това само показва, че е преминал обикновеното ембрионално състояние, през което минават всички зооморфни богове, преди да се развият изцяло в антропоморфни божества. Следователно овенът не бил умъртвяван като жертва за Амон, а като самия бог, чиято тъждественост с животното проличава ясно от обличането на статуята му с кожата на заклания овен. Причината всяка година да се умъртвява овенът-бог може да е била същата, която посочих във връзка с обичая да се умъртвява божеството изобщо, както и конкретния калифорнийски обичай да се умъртвява свещеният орел-мишелов. Приложено към случая в Египет, това обяснение намира подкрепа в аналогията с бога-бик Апис, на когото не давали възможност да надживее определен брой години. При това положение, както вече твърдях на друго място, обяснението на факта, че са слагали граница за живота на антропоморфния бог, е желанието да го спасят от немощта и упадъка, които настъпват с възрастта. Същата логика може да обясни вероятно по-стария по своята същност обичай — да се умъртвява всяка година зооморфният бог, както са постъпвали с овена в Тива.

Особено внимание заслужава един аспект на тиванския ритуал — обличането на статуята на божеството с кожата на животното. Ако божеството е било отначало живият овен, начинът, по който е изобразено в статуята, ще е по-късна идея. Но как е произлязла тя? Един отговор на този въпрос може би дава обичаят да се запазва кожата на умъртвеното божествено животно. Както видяхме, калифорнийците запазвали кожата на орела-мишелов, а кожата на козела, заколен на нивата в качеството му на представител на житния дух, се запазвала по най-различни суеверни съображения. Всъщност я запазвали като символ или паметен знак на божеството, или по-скоро като нещо, съдържащо част от божествения живот, и било достатъчно да я натъпчат със слама или да я опънат на рамка, за да стане негов образ. Отначало подновявали всяка година този образ, като новия вземали от принесеното в жертва животно. Но преминаването от ежегодното към постоянното е много лесно. Видяхме как старият обичай да се отсича всяка година ново Майско дръвче бил заменен от практиката да се запазва постоянен Майски стълб, но всяка година да го кичат с пресни листа и цветя, а дори върху му да поставят свежо младо дръвче. По същия начин, след като заменили натъпканата със слама кожа с постоянна негова статуя от дърво, камък или метал и тя станала представител на божеството, всяка година обличали постоянната статуя с прясно одрана кожа на принесеното в жертва животно. Когато се стигнало до тази фаза, умъртвяването на овена започнало съвсем естествено да се тълкува като жертвоприношение в чест на статуята и да се обяснява с легенди като тези за Амон и Херкулес.