Джеймс Фрейзър
Златната клонка (134)

2. Пренасяне на злото върху животни

Животните често се използуват като средство за пренасяне или отнасяне на злото. Когато мавър има главоболие, хваща агне или коза и я бие, докато падне на земята, вярвайки, че по този начин главоболието му ще се пренесе на животното. В Мароко богатите маври държат в оборите си глигани, та джиновете и злите духове да се отклонят от конете и да влязат в глигана. Когато всички останали средства се провалят, кафрите от Южна Африка „довеждат при болния човек коза и признават на животното греховете на краала. Понякога пускат по няколко капки кръв от болния на главата на козата, а след това я оставят на незаселено място в степта. Предполага се, че болестта се пренася на животното и се загубва в пустинята“. Когато върлува чума, хората в Арабия развеждат камила из целия град, та животното да приеме болестта върху себе си. После я удушват на свещено място и си представят, че са се освободили от камилата и чумата наведнъж. Както се съобщава, когато на о. Формоза^[1] върлува едра шарка, местните жители прогонват демона на болестта в свиня, а после отрязват ушите на животното и ги заравят или пък заравят самото животно, убедени, че по този начин се освобождават от заразата.

У малгашите средството, което отнася злините, се нарича фадитра. „Фадитра може да е всяко нещо, избрано от сикиди^[2] да отнесе всички злини или болести, които могат да навредят на щастието, покоя или благоденствието на индивида. Фадитра може да е пепел, монета, овца, тиква или каквото и да е, посочено от сикиди. След като е определен конкретният предмет, жрецът изброява всички злини, които биха могли да навредят на човека, за когото го прави, а после нарежда на фадитрата да ги отнесе завинаги. Ако фадитрата е пепел, я издухва, за да я отнесе вятърът. Ако е монета, хвърля я в дълбока вода или там, където никога няма да я намерят. Ако е овца, трябва да се отнесе на известно разстояние на гърба на човек: той тича с все сили и през цялото време мърмори, сякаш е преизпълнен с ярост към фадитрата заради злините, които отнася. Ако е тиква, я отнасят на гръб на малко разстояние и там я хвърлят на земята с всички признаци на ярост и възмущение“. Гадател уведомил един малгаш, че е осъден на кървава смърт, но може да отклони съдбата си, като изпълни определен обред. С малък съд кръв на главата си трябвало да се покачи на гърба на бивол и както го е възседнал, да изсипе кръвта на главата на бивола, а после да отпрати животното в пустинята, откъдето то никога да не се върне.

Батаките от о. Суматра имат обред, който наричат „да накараш проклятието да отлети“. Бездетните жени правят жертвоприношение на боговете под формата на три скакалеца, представляващи крава, бивол и кон. После пускат на свобода лястовица с молитва проклятието да падне на птицата и да отлети с нея. Малайците смятат, че ако в някоя къща влезе животно, което обикновено стои настрана от човека, това вещае беда. Ако в къщата влети дива птица, трябва внимателно да се улови, да се намаже с мазнина, а после да се пусне на свобода и по определен начин да се нареди на птицата да отнесе със себе си всякакви беди и нещастия, които могат да се случат на обитателите. Изглежда, че в древността гръцките жени са правели същото е лястовиците, които хващали в къщите си: заливали ги със зехтин и ги пускали да отлетят, очевидно за да отнесат лошия късмет от къщата. Карпатските гуцули си представяли, че могат да предадат лунички на първата лястовица, която видят напролет, като си измият лицето в течаща вода и кажат: „Лястовице, лястовице, вземи си луничките и ми дай розови бузи.“

При смъртен случай бадагите от Нилгерийските планини в Южна Индия предавали греховете на покойника на малаче. За целта хората се събират около трупа и го отнасят на края на селото. Там старейшина на племето, застанал при главата на трупа, прочита или изпява дълъг списък грехове, каквито би могъл да извърши всеки бадага, и хората повтарят след него последните думи от всеки стих. Изповядването на греховете се повтаря три пъти. Казано по-просто, общият брой на греховете, които може да извърши един човек, възлиза на триста. Като признава, че покойникът е извършил всичките, старейшината вика високо: „Не спирайте техния полет към чистите божи нозе.“ След като свърши, цялото множество скандира високо „Не спирайте полета им“. И отново старейшината навлиза в подробности и вика: „Той уби пълзящата змия. Това е грях. Това е грях.“ В миг хората подемат последната му дума и всички викват: „Това е грях“. Докато викат, старейшината слага ръка на малачето. Така грехът се предава на него. По този внушителен начин се изрежда цялата поредица от грехове. Но това не е достатъчно. Когато замре последният вик „Нека всичко е добре“, единият старейшина отстъпва мястото си на друг и отново започва изповед, и отново всички викат „Това е грях“. Прави се за последен път, после всички застиват в тържествена тишина и пускат малачето на свобода. Също както еврейския изкупителен козел, то никога повече не може да се използува за светски цели. На едно погребение на бадага, наблюдавано от преподобния А. К. Клейтън, обиколили с малачето три пъти около носилото и слагали ръката на мъртвеца на главата му. „Предполага се, че по този начин малачето приело всички грехове на покойника. После го прогонили на голямо разстояние, та да не може никого да опетни и се казва, че никога няма да го продават, а ще гледат на него като на посветено на бога свещено животно.“ „Идеята на този обред е, че греховете на покойника влизат в малачето или че задачата за опрощаването им се възлага на него. Казват, че малачето скоро изчезва, и повече не се чува, не се вижда.“