Джеймс Фрейзър
Златната клонка (38)

5. Табу върху недоядена храна

Освен многото други начини, зла магия могат да ти сторят и с остатъците от храната, която си ял, или съдовете, от които си се хранил. На принципа на индуктивната магия между храната, която човек има в стомаха си, и остатъците от нея продължава да съществува индуктивна връзка и причиненото на остатъците зло ще се отрази върху човека, поел в себе си храната. Всеки пълнолетен нариниер в Южна Австралия търси непрестанно кости от животни, птици или риби, чието месо е изядено, за да направи с тях убийствено заклинание. При това положение всеки се грижи да изгори костите на изяденото от него животно, за да не попаднат в ръцете на заклинател. Много често заклинателят успява да се сдобие с такава кост, а постигне ли целта си, смята, че вече има власт над живота и смъртта на мъжа, жената или детето, което е изяло месото на животното. За да задействува заклинанието, той прави паста от червена охра и рибено масло, вкарва я в око от риба-треска, взема малко парченце от труп, прави всичко това на топче, което залепя в края: на костта. Като подържи магическото средство известно време в гърдите на мъртво тяло, за да придобие смъртоносна сила от контакта с разложението, слага го на земята близо до огъня и както топчето се топи, така залинява и човекът, срещу когото е насочено заклинанието; оставиш ли топчето съвсем да се стопи, жертвата ти умира. Когато обаче тя научи за направеното срещу нея заклинание, се опитва да откупи от заклинателя костта и ако се сдобие с нея, разваля магията, като я хвърля в река или езеро. На Тана, един от новохебридските острови, хората заравят в земята или хвърлят в морето остатъците от храната си, за да не попаднат в ръцете на болестотворците. Защото, ако някой болестотворец намери остатъците от храна, да речем кора от банан, той я взема и бавно я пече на огъня. Докато кората се пече, човекът, който е ял банана, се разболява и за да се спаси, изпраща хора при болестотвореца и му предлага дарове, за да престане да пече банановата кора. На о. Нова Гвинея туземците полагат големи грижи да унищожат или да скрият черупките и другите остатъци от храната си, за да не ги намерят врагове и да ги използуват, като им причинят зло или ги унищожат. За да се предпазят от беда, те изгарят всичко останало, хвърлят го в морето или намират друг начин да го премахнат.

Несъмнено страх от магия възпира хората да не докосват храната, която царят на Лоанго оставя в чинията си, и ги кара да я заравят в земята. Освен това никой не бива да пие от съд на царя. В древността римляните веднага разтрошавали черупките на изядените от тях яйца или охлюви, за да попречат на враговете да им сторят магия. Все още разпространеният сред нас обичай да се разтрошават черупките на изядените яйца може спокойно да води произхода си от същото суеверие.

Суеверният страх, че с помощта на остатъците от храната може да се направи магия, е имал благотворен ефект, защото е карал някои диваци да унищожават отпадъците, които, оставени да се разлагат, биха се оказали действителен, а не само въображаем източник на зараза и смърт. От това е печелело не само санитарното състояние на племето, защото, колкото и да е странно, същият неоснователен страх, същото погрешно разбиране за причинно-следствена връзка е укрепило косвено сред хората, които го изповядват, моралните връзки на гостоприемство, а често и на добра воля. Очевидно никой, който има намерение да причини някому зло, като му стори магия с отпадъците от храната, не би ял от нея, защото съгласно принципа на индуктивната магия, направи ли го, ще пострада наравно с врага си. Това е идеята, която в примитивното общество придава свещен характер на връзката, установена със съвместното хранене — ако двама души се хранят с една и съща храна, те дават, така да се каже, залог за добро поведение и всеки гарантира пред другия, че няма да подготви някакво зло срещу му — след като са свързани физически чрез общата храна в стомасите си, всяко зло, което единият стори на приятеля си, ще се стовари и върху неговата глава със същата сила. От гледна точка на строгата логика обаче индуктивната връзка съществува само докато храната е все още в стомаха на двамата. Затова сключеният при съвместно хранене съюз (covenant) е по-малко тържествен и траен от съюза, сключен с взаимното преливане на кръв във вените, а нали такова преливане свързва хората за цял живот.