Джеймс Фрейзър
Златната клонка (133)

1. Пренасяне на злото върху неодушевени предмети

И така проследихме практиката да се умъртвява божество при ловния, скотовъдния и земеделския етап от развитието на обществото и се опитахме да дадем обяснение на мотивите, които са накарали хората да възприемат един толкова странен обичай. Остава да отбележим още един негов аспект. Понякога върху умиращия бог прехвърлят всичките нещастия и грехове на целия народ и по този начин оставят хората невинни и щастливи. Представата, че бихме могли да прехвърлим нашата вина и страдания на друго същество и то да ги понесе вместо нас, е добре позната на първобитното съзнание. Тя възниква от съвсем очевидно смесване на физическото и умственото, на материалното и нематериалното. Първобитният човек си представя, че след като е възможно да прехвърли товар дърва, камъни или каквото и да е още от собствения си на нечий друг гръб, също така е възможно да прехвърли на другиго товара на болките и скръбта си и той да страда вместо него. Първобитният човек действува съобразно тази идея и затова прибягва до безкрайно много недружелюбни средства, за да прехвърли бедата, която сам не може да понесе. С две думи казано, принципът за страдане по пълномощие се приема и провежда в практиката от народи, намиращи се на ниско обществено и културно развитие. На следващите страници ще илюстрираме теорията и практиката, каквито ги намираме у първобитните хора в цялата им оголена простота, а не прикрити с рафинирана метафизика и тънкостите на теологията.

Средствата, към които прибягва коварният и егоистичен дивак, за да се облекчи за сметка на съседа си, са много и затова ще приведем само няколко типични примера. Преди това обаче трябва да отбележим, че не е необходимо злото, от което човек прави опити да се освободи, да се прехвърли непременно на друг човек, то спокойно може да се предаде на животно или предмет, макар във втория случай предметът да е обикновено само носител, който предава бедата на първия докоснал го човек. Жителите на някои индонезийски острови са на мнение, че епилепсията може да се излекува, като нашибаш лицето на пациента с листа от определени дървета и ги хвърлиш. Смята се, че болестта е преминала в листата и е била изхвърлена заедно с тях. За да излекуват зъбобол, някои австралийски аборигени притискат към страната си нагрят копиемет. После хвърлят копиемета и с него си отива и зъбоболът под формата на черен камък, наречен. Karriitch. Такива камъни ще намерите в стари могили и пясъчни дюни. Те се събират внимателно и се хвърлят по посоката, където се намират враговете, та тях да ги заболи зъб. Бахима, пастирско племе от Уганда, често страда от абсцеси: „Това страдание лекуват, прехвърляйки го на другиго. За целта вземат от магьосника билки, натриват ги върху отока, а после ги заравят на пътя; първият, който стъпи върху заровените билки, придобива болестта, а болният оздравява.“

Друг път заболяването се пренася на чучело, като междинен етап за преминаването му върху човешко същество. Така например знахарят на баганда прави от глина модел на своя пациент, след това роднина на болния трие фигурката по гърба на страдалеца, заравя я на пътя или я скрива в тревата край него. Първият човек, който стъпи на фигурката или мине край нея, хваща болестта. Понякога правят чучело от бананов цвят, вързан така, че да прилича на човек и си служат с него по същия начин както и с глинената фигурка. Но използуването на фигурки за такава злосторна цел било углавно престъпление и умъртвявали всеки, когото заловели да ги заравя на пътя.

Когато жителите на Западен Тимор предприемат дълги и уморителни пътувания, те си веят с разлистени клони, а след това ги хвърлят на определени места, където са ги хвърляли и техните прадеди. Предполага се, че умората, която изпитват, минава в листата и остава назад. Други използуват вместо листа камъни. По същия начин уморените хора на архипелага Бабар се удрят с камъни и вярват, че по този начин прехвърлят на тях умората, която изпитват телата им. После хвърлят камъните на специално определени места. Поверия и обичаи са натрупали купчините, които пътешествениците в много отдалечени места на света забелязват край пътищата и към тях всеки минаващ туземец прибавял камък, пръчка или листо. На Соломоновите и Банксовите острови например туземците имат навика да хвърлят пръчки, камъни и листа на купчина там, където започва стръмна пътека с думите: „Ето къде остава умората ми.“ Това не е религиозен обред, защото хвърленият върху купчината предмет не е дароприношение пред духовните сили, а думите, с които придружават действието, не са молитва. Това е чисто магически обред за освобождаване от умората, който първобитният човек си представя, че може да въплъти в пръчка, лист или камък и да отхвърли от себе си.