Джеймс Фрейзър
Златната клонка (112)

7. Житният дух в образа на бик, крава или вол

Друг образ, който житният дух често приема, е образът на бик, крава или вол. Когато вятърът се понесе над житото, в Кьониц (Западна Прусия) говорят: „Бичето тича из житото.“ Когато на определено място житото е гъсто и здраво, в някои части на Източна Прусия казват: „Бикът лежи в житото.“ Когато жътвар се е пресилил и окуцял, в областта Грауденц (Западна Прусия) казват: „Бутнал го е бикът“, а в Лотарингия — „Падна му се бикът“. Значението и на двата израза е, че той неволно се е натъкнал на божествения житен дух и последният е наказал безбожния нахалник, като го е окуцил. Затова когато някой жътвар от околностите на Шамбери се нарани със сърпа, казват, че има „раната на вола“. В областта Бунцлау (Силезия) понякога правят последния сноп във формата на вол с рога, натъпкани с кълчища и завит в житни класове. Фигурата се нарича Старецът. На места из Чехия на последния сноп придават формата на човек и го наричат Биволът. Тук имаме същото смесване на идеи, както при овена, когото колят, като го наричат вълк. Из цяла Швабия последната купчина жито на полето се нарича Кравата, човекът, който жъне последните стебла, е „случил кравата“ и самия него наричат Кравата или пък Ечемичената, Ръжената и т.н. крава, в зависимост от културата. На празничната вечеря той получава китка цветя от житни класове и повече пиене от останалите. Но го задяват и му се присмиват, затова никой не обича да е Кравата. Случва се кравата да бъде представена от чучело на жена, направено от жито и метличина. Отнася я в къщи онзи, който е ожънал последната ръкойка. След него тичат децата, а съседите му се подиграват, докато стопанинът не вземе от него Кравата. И тук проличава смесването на антропоморфния и зооморфния образ на житния дух. В различни части на Швейцария жътварят, който отрязва последните стебла жито, се нарича Пшеничена, Житна, Ръжена крава или Житно биче и е обект на много шеги. Когато някой стопанин в района на Розенхайм (Горна Бавария) закъснее с прибирането на реколтата, правят на неговия участък земя така наречения Сламен бик. Това е грамадно чучело, направено от дървена рамка, покрита с плява и украсена с цветя и листа. На нея окачват надраскани хумористични стихчета, в които подиграват човека, на чиято земя е направен Сламеният бик.

Понякога приелият образа на бик или вол житен дух бива умъртвен на полето при приключване на жътвата. Когато се готвят да ожънат последните стебла, в Пуали (околностите на Дижон) развеждат из нивата накичен с панделки, цветя и житни класове вол. Следва го цяла тълпа танцуващи жътвари. После предрешен като дявол човек прерязва последните стебла и веднага коли вола. Част от месото на животното изяждат на тържествената вечеря, друга запазват осолено за първия ден от пролетната сеитба. Последната вечер от жътвата в Понт а Мусон, а и другаде, украсено с цветя и житни класове теле обикаля три пъти двора на стопанството, като го примамват, подкарват го с пръчки или стопанката го води вързано. Телето, избрано за тази церемония, е първото, което се е родило в стопанството през пролетта на същата година. Следват го жътварите с оръдията на своя труд. После пускат телето да бяга, жътварите го гонят и онзи, който успее да го хване, се нарича Кралят на телето. Най-сетне тържествено го заколват. В Люневил човекът, който играе ролята на касапин, е търговецът евреин от селото.

Случва се също житният дух да се крие сред ожънатото жито на хармана, за да се появи в образа на бик или крава при вършитбата. Така във Вурмлинген (Тюрингия) човекът, който нанася последния удар при вършитбата, се нарича Кравата, или по-скоро Ечемичената, Ръжената, Граховата крава или нещо подобно, в зависимост от културата. Омотават го целия в слама, на главата му слагат пръчки, наподобяващи рога и две момчета го отвеждат с въжета да пие вода на кладенеца. Докато вървят натам, той трябва да мучи като крава и дълго време след това го наричат Кравата. Когато дойде краят на вършитбата, в Обермедлинген (Швабия) всеки се старае да не нанесе последния удар. Онзи, на когото се случи, „му се пада Кравата“ — сламено чучело, облечено в стара дрипава фуста, качулка и чорапи. Връзват го на гърба му с въже от слама, намазват със сажди лицето му, и вързан с въжета от слама, го развеждат на градинска количка из селото. И тук се натъкваме на смесване на антропоморфния със зооморфния житен дух, което вече забелязахме в други обичаи. В кантона Шлафхаузен човекът, който овършее последното жито, се нарича Кравата, в кантона Тургау — Житния бик, а в кантона Цюрих — Вършитбената крава. В последния район го завиват в слама и го връзват на едно от дърветата в овощната градина. В Арад (Унгария)^[1] завиват човека, който нанесе последния удар при вършитбата, в слама и му слагат кравешка кожа с рогата. В Песниц (в околностите на Дрезден) се нарича Бика. Той трябва да направи сламено чучело и да го сложи пред прозореца на някой съсед, който не е приключил с вършитбата. Например в Хербрехтинген (Тюрингия) на хармана на стопанина, който остане последен да вършее, хвърлят чучело на одърпана стара жена. Хвърлящият вика: „Ето ви я кравата.“ Ако вършачите го хванат, задържат го през нощта и го наказват, като не му дават възможност да участвува в празничната вечеря. В последните няколко обичая отново се натъкваме на смесване на антропоморфния и зооморфния образ на житния дух.

И отново понякога се смята, че житният дух в образа на. бик бива умъртвен при вършитбата. Когато овършеят последния сноп в Оксер се провикват три пъти: „Трепем бика.“ В околностите на Бордо, където касапин коли вол на полето веднага след приключването на жътвата, казват за човека, нанесъл последния удар при вършитбата, „Той утрепа бика“. В Шамбери наричат последния сноп Младия вол и той служи за финал на надбягване, в което вземат участие всички жътвари. Когато нанесат последния удар при вършитбата, там казват: „Бикът е убит“, при което жътварят, ожънал последното жито на нивата, веднага коли истински вол. На вечерята вършачите ядат от месото на вола.

Вече видяхме как младият житен дух, който има за задача да вдъхне на посевите живот през следващата година, се ражда като Житно бебе на ожънатата нива. По същия начин във Вери предполагат, че младият житен дух се ражда на полето в образа на теле, защото когато някой от връзваните няма достатъчно въжета да върже всичкото жито и снопи, той бута настрана останалата пшеница и мучи като крава. Това означава: „Снопът роди теле“. Когато в Пюп де Дом онзи, който връзва снопите, не насмогва на жътваря пред него се казва: „Той (или тя) ражда теле“. При подобни обстоятелства в някои части на Прусия подвикват на жената: „Бикът идва“ и наподобяват мученето на бик. В тези случаи се приема, че жената е Житната крава, или с други думи, старият житен дух, докато въображаемото теле е Житното теле, т.е. младият житен дух. В някои части на Австралия виждат в никнещото жито митично теле (Munkalbchen). което закача децата, защото когато житото се полюлява на вятъра, казват: „Върти се кравата“. Явно, както забелязва Манхард, това теле напролет е същото животно, което смятат за умъртвено при жътвата.