Джеймс Фрейзър
Златната клонка (109)

4. Житният дух в образа на заек

Заекът е друго често срещано въплъщение на житния дух. В Гелъуей наричат ожънването на последното жито „Посичане на заека“. Това става по следния начин. Когато свършат с жътвата, оставят малко неожънато жито за заек. То се разделя на три части и се сплита, като класовете се връзват на възел. След това жътварите се оттеглят на няколко крачки и всеки хвърля сърпа си, за да го повали. Стеблата трябва да се прережат под възела и жътварите се редуват, докато някой успее. След това отнасят заека в къщи и го дават на слугинята от кухнята, която от своя страна го закача на кухненската врата отвътре. Случва се да запазят по този начин заека до следващата жътва. Когато го посекат, неженените жътвари в енория Минигаф бягат с всички сили към селото и който пристигне първи — ще се ожени. И в Германия едно от названията на последния сноп е заека. В някои части на Ангалт например, когато житото е ожънато и остават само няколко стебла, казват: „Заека скоро ще дойде“, или си подвикват: „Гледай как изскача заека“. В Източна Прусия казват, че Заека се крие в последното неожънато жито и последният жътвар трябва да го прогони. Жътварите бързат да не им се падне да „прогонват заека“, защото на човека, който го направи, т.е. ожъне последното жито, много му се присмиват. Както видяхме, в Аурих Изразът за приключване на жътвата е „да се отреже опашката на заека“. В Германия, Швеция, Холандия, Франция и Италия обикновено казват за човека, ожънал последното жито: „Той убива заека.“ Който „убие заека“, в Норвегия трябва да даде на другарите си да пият „заешка кръв“, т.е. ракия. На о. Лезбос, когато жънат на съседни ниви, двете групи се надпреварват коя да свърши първа и да „прогони заека“ в нивата на съседите. Победителите смятат, че за тях следващата реколта ще е по-добра. Те правят малко снопче жито и го пазят при икона до следващата жътва.