Джеймс Фрейзър
Златната клонка (9)

4. Възходът на магьосника

С това приключваме разглеждането на общите принципи на индуктивната магия. Примерите, с които ги илюстрирах, бяха извлечени в по-голямата си част, да я наречем, частната магия, или с други думи, от магически обреди и заклинания, целещи да принесат полза или да нанесат вреда на отделни хора. Но в първобитните общества винаги може да се открие и още нещо, което ще наречем обществена магия, или е други думи, магьосничество, упражнявано в полза на цялата община. След като изпълнява церемонии за общото благо, магьосникът очевидно престава да е частно практикуващ и до известна степен се превръща в обществен деец. Възникването на подобна категория дейци е от голямо значение както за политическата, така и за религиозната еволюция на обществото. Защото, след като се предполага, че доброто на племето зависи от изпълнението на тези магически ритуали, магьосникът се издига до положение със значително влияние и слава и лесно може да постигне ранга и властта на вожд или цар. И не е чудно, че такава професия привлича в редовете си някои от най-способните и най-амбициозните хора от племето, защото им обещава перспективата за чест, богатство и власт, каквато трудно би могла да предложи друга кариера. По-острите умове разбират колко е лесно да заблудят по-доверчивите си събратя и да използуват тяхното суеверие в своя полза. Но магьосникът не винаги е негодник или измамник, напротив — често той искрено вярва, че наистина притежава чудотворните способности, които му приписва доверчивостта на неговите събратя. Но колкото е по-умен, толкова по-голяма е вероятността да прозре погрешните представи, които налага на хората е по-мудна мисъл. Така най-способните представители на професията сигурно са склонни към повече или по-малко съзнателна измама и по принцип тези хора вземат връх благодарение на превъзхождащите си способности и си спечелват положение на най-голямо достойнство и власт. Опасностите по пътя на професионалния магьосник са много и по правило успява да ги преодолее само човек с най-голямо присъствие на духа и с най-остър ум. Защото не бива да забравяме, че всяко твърдение или претенция на магьосника е само по себе си лъжливо. Нито едно от тях не може да устои без съзнателна или несъзнателна измама. Следователно магьосникът, който искрено вярва в собствените си необикновени способности и основава на тях прекомерните си претенции, е изложен на далеч по-голяма опасност и е много вероятно да бъде прекъсната негова кариера, а не тази на съзнателния измамник. Честният магьосник винаги очаква неговите заклинания и магии да произведат предполагаемия ефект и когато не успеят не само в действителност, както е винаги, но очевидно и катастрофално, както често става, губи самообладание. Той не, винаги е готов като колегата си измамник с правдоподобно обяснение на провала и може да се случи, преди още да го е намерил, разочарованите му и гневни клиенти да го халосат по главата. При това положение, на този етап от еволюцията на обществото, върховната власт обикновено попада в ръцете на най-умните и най-безскрупулните хора. Ако има как да се направи равносметка на злото, което причиняват с безчестието си, и доброто, което носят, благодарение на превъзхождащия си разум, може би ще се установи, че доброто далеч превъзхожда злото. Защото честните, високопоставените глупци са донесли на света повече беди от умните негодници. Веднъж постигнал върха на амбицията си, умният негодник вече няма егоистични цели и често прилага своите способности, опита и възможностите си в полза на обществото. Често хората, проявили най-малко скрупули в борбата за власт, са донесли най-голямо благо при упражняването й, независимо дали властта, към която са се стремили и постигнали, е богатство, политическа власт или друго нещо. В политическата сфера коварният интригант, безмилостният победител може да се окаже мъдър и щедър властелин, благославян приживе, оплакван при смъртта, уважаван и аплодиран от потомците. Такива мъже — да вземем два от най-очевидните примери — са били Юлий Цезар и Август. Но глупакът си е глупак и колкото по-голяма власт е съсредоточена в ръцете му, толкова по-катастрофално я упражнява. Най-голямата катастрофа в английската история е скъсването с Америка и до нея можеше да не се стигне, ако Джордж III не е бил един честен тъпак.

Така, доколкото е засягало устройството на първобитното общество, публичното упражняване на магьосническата професия създавало възможност властта да премине в ръцете на най-способните. В резултат на това то заменило с монархия демокрацията или по-точно олигархията на старейшините, защото, общо взето, първобитното общество се управлявало от съвет на старейшини, а не от всички пълнолетни мъже. Каквито и да били причините, предизвикали тази промяна, каквото и да било естеството на първите владетели, тя в общи линии е много полезна. Защото, изглежда, появата на монархията била съществено условие за излизане на човечеството от дивачеството. Няма друго същество така упорито привързано към обичаи и традиции, както демократичният дивак и следователно на никой етап от развитието на обществото напредъкът не е така бавен и труден. Старото схващане, че дивакът е най-свободният член на човешкото общество, не отговаря на истината. Той е роб, наистина не на видим господар, а на миналото, на духовете на мъртвите си прадеди, които дебнат стъпките му от раждането до смъртта и го управляват с желязна тояга. Те са наложили схемата от правила и неписани закони, на които той се подчинява сляпо, без да пита. При това положение на способните не се дава почти никаква възможност да променят старите обичаи за по-добро. Най-способните хора са принудени да се принизят до равнището на най-слабите и най-глупавите, които налагат това равнище, защото не могат да се издигнат над него, докато другите могат да паднат до него. Повърхността на подобно общество е равна и мъртва, доколкото изобщо е възможно да се заличи естественото неравенство между хората, неизмеримите действителни различия във вродените способности и темперамент, и да се сведат до едно погрешно, привидно равенство. Всяко нещо, което помага на обществото да се издигне над едно изостанало и застинало състояние на нещата — състояние, което в по-късни времена демагози и мечтатели са възхвалявали като идеално, Златния век на човечеството — открива пред таланта възможност за израстване и степенува властта съобразно естествените възможности на човека и това трябва да се приветствува от всички, които имат наистина присърце действителното добро на своите събратя. Започнат ли да действуват тези прогресивни сили — а те не могат да останат завинаги подтиснати, — напредъкът на цивилизацията става сравнително бърз. Издигането на един човек до върховната власт му дава възможност да осъществи през живота си промени, които не са успели да осъществят много поколения преди него. И ако, както често става, това е човек с необикновен ум и енергия, той с готовност ще се възползува от властта си. Дори прищевките и капризите на тиранина могат да бъдат полезни, стига да счупят оковите на обичая, които тежат на дивака. Веднъж престанало да се подчинява на плахия и разединен съвет на старейшините и като се подчини на указанията на един умен и решителен човек, племето става страшно за съседите си и започва да разпространява властта си над тях — нещо, което, в един ранен исторически етап, е често много благоприятно за социалния, икономическия и интелектуалния напредък. Защото, като разпространява властта си отчасти със силата на оръжието, отчасти по пътя на доброволното подчиняване на по-слабите племена, общината скоро се сдобива с богатство и роби и като освобождава някои класи от необходимостта на водят непрестанна борба за съществуване, им дава възможност да се посветят на безкористно търсене на знания, което е най-благородното и най-мощното средство за подобряване положението на човека.

Развитието на съзнанието, което се проявява в развитието на изкуството и науката и разпространяването на по-либерални идеи, не може да е откъснато от промишления и икономическия напредък, а той на свой ред получава огромен тласък от завладяването на земи и създаването на империя. Не е случайност, че най-енергичните изблици на умствена дейност са следвали победите и обикновено великите народи-завоеватели са направили най-много за развитието и разпространението на цивилизацията, като в мир са лекували раните, нанесени от тях във войната. Вавилонците, гърците, римляните и арабите са нашите свидетели от миналото. Ако се върнем към изворите на историята, ще видим, че едва ли случайно първите големи крачки към цивилизацията са направени при деспотична и теократична власт, какъвто е случаят с Египет, Вавилон и Перу, където в качеството си на цар и бог върховният владетел изисквал и се радвал на робската преданост на своите поданици. Едва ли ще е пресилено, ако се каже, че в тази ранна епоха деспотизмът е бил най-добрият приятел на човечеството и колкото и парадоксално да звучи — на свободата. Защото в края на краищата повече свобода в най-добрия смисъл — свободата да имаш собствени мисли и да градиш съдбата си — има при най-абсолютния деспотизъм, при най-потискащата тирания, отколкото при привидната свобода в живота на дивака, където съдбата на индивида е натикана от люлката до гроба в железния калъп на наследствените обичаи.

Затова, доколкото публичната магия е била един от пътищата, по който до върховната власт са достигали най-способните мъже, тя е допринесла за освобождаването на човечеството от робството на традицията и го е издигнала до по-отворен, по-свободен живот, до по-широк поглед към света. Това е немалък принос за човечеството. А като си спомним как, от друга страна, магията е проправила пътя за науката, ще се принудим да признаем, че макар черното изкуство да е донесло много зло, то е било и източник на много добро, че макар да е плод на заблуждения, то се е превърнало в майка на свободата и истината.