Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (31 януари 2008 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (11 февруари 2008 г.)

Издание:

Издателство на Отечествения фронт, 1984

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА XLII
Озирис и слънцето

Озирис е бил считан и за бог на слънцето, а в наше време това становище се поддържа от толкова много изтъкнати автори, че заслужава кратък анализ. Ако се запитаме на какво основание отъждествяват Озирис със слънцето или с бога на слънцето, ще се окаже, че доказателствата са много малко по количество и съмнителни, ако не и абсолютно несериозни, по качество. Прилежният Яблонски, първият съвременен учен, събрал и пресял написаното от класическите автори за религията на египтяните, твърди, че имало много начини да се докаже, че Озирис бил слънцето, и можел да приведе безброй свидетели в полза на това, но не било необходимо да го прави, след като нямало учен човек, който да не го знае. Само двама от древните автори, които благоволява да цитира — Диодор и Макробий — изрично отъждествяват Озирис със слънцето. Но на техните показания може да се отдаде много малко тежест, защото твърдението на Диодор е мъгляво и реторично, а съображенията, които Макробий, един от бащите на слънчевата митология, привежда за отъждествяването, са крайно неубедителни.

Основанието, на което се облягат някои съвременни автори при отъждествяването на Озирис със слънцето, е, че легендата за неговата смърт съвпада по-добре със слънчевите явления, отколкото с което и да е друго природно явление. С готовност ще признаем, че всекидневната поява и изчезване на слънцето би могла много естествено да се изрази с един мит за неговата смърт и възкресение, а авторите, които схващат Озирис като слънце, не пропускат да посочат, че както те го разбират, митът се отнася за ежедневния, а не за ежегодния път на слънцето. Ренуф например, който отъждествява Озирис със слънцето, признава, че египетското слънце много трудно би могло да се определи от който и да е смислен човек като мъртво през зимата. Но ако тема на легендата е всекидневната му смърт, защо празненствата били ежегодни? Само този факт е сякаш достатъчен да разгроми тълкуванието на мита като описание на залеза и изгрева. Освен това, макар и да може да се каже, че слънцето умира всеки ден, какво би означавало разкъсването му на парчета?

В хода на нашия анализ стана ясно, както ми се ще да вярвам, че има и друго природно явление, към което идеята за смъртта и възкресението е също така приложима, както към появяването и изчезването на слънцето. Това именно се е схващало и се е представяло в народните обичаи — ежегодното израстване и повяхване на растителността. Сериозно основание да тълкуваме смъртта на Озирис по-скоро като повяхването на растителността, отколкото като залез, можем да намерим в общото, макар и не всеобщо мнение на древните, които слагали в една категория култа към Озирис, Адонис, Атис, Дионис и Деметра и митовете за тях като еднакви по същността си. Единодушието на древните по този въпрос ми се струва прекалено голямо, за да се отхвърли като най-обикновена приумица. Толкова много ритуалите на Озирис приличали на ритуалите на Адонис в Библос, че някои от самите жители на града твърдели, че оплакват смъртта на Озирис, а не на Адонис. Не би съществувало подобно становище, ако ритуалите на двете божества не били дотолкова еднакви, че почти да не могат да се различат. Херодот намерил приликата между ритуалите на Озирис и Дионис толкова голяма, че сметнал за невъзможно последният да е възникнал независимо и предположил, че гърците са ги заели неотдавна от египтяните и само слабо са ги изменили. Плутарх, който е проявявал голям интерес към сравняването на религиите, от своя страна е настоявал, че има прилика в подробностите на ритуалите на Озирис и Дионис. Не можем да отхвърлим доказателствата на такива интелигентни и надеждни свидетели по фактически положения, които са били в кръга на тяхното познание. Наистина могат да се отхвърлят техните обяснения на култовете, защото същността на религиозните култове често е спорен въпрос, но подобията в ритуалите се установяват с наблюдение. Затова онези, които обясняват Озирис като слънце, са изправени пред алтернативата да отхвърлят като погрешно свидетелството на древността за приликата на ритуалите на Озирис, Адонис, Атис, Дионис и Деметра или да тълкуват всички тези ритуали като култ към слънцето. Няма съвременен автор, който да се е изправил пред алтернативата и да е приел една от двете тези. Ако приемем първата, това означава да твърдим, че познаваме ритуалите на тези божества по-добре от хората, които са ги изпълнявали, или най-малкото са били свидетели на тях. Да приемем втората ще означава да изкривим, окастрим, смачкаме и изопачим мита и ритуала, нещо, от което сам Макробий се е въздържал. От друга страна, мнението, че в основата си всички тези ритуали наподобяват смъртта и възкръсването на растителността ги обяснява поотделно и заедно по един лек и естествен начин и е в хармония с единодушните свидетелства на древните за същностното им подобие.