Джеймс Фрейзър
Златната клонка (11)

1. Магьосникът с обществени функции

Читателят вероятно помни, че в лабиринта на магията ни отведе анализът на два различни типа човекобог. Това бе следата, която водеше нашите самотни стъпки през лабиринта и най-сетне ни изведе на по-високо място. И оттам, докато си почиваме за малко край пътя, можем да огледаме току-що изкачената пътека и нагоре по-дългия и по-стръмен път, който ни предстои.

В резултат на предходното изложение можем за удобство да разграничим двамата човекобогове, съответно като човекобог на религията и на магията. Първият е същество, различно и по-висше от човека. Вселило се в човешко тяло, то проявява своята свръхчовешка власт и познание, като върши чудеса и пророкува посредством временното си обиталище от плът, където е благоволило да се подслони. Затова можем също така сполучливо да го наречем вселил се или въплътил се човекобог. При него човешкото тяло е само крехък земен съд, изпълнен с божествен и безсмъртен дух. От своя страна човекобогът от магически тип е чисто и просто човек с необикновени способности, каквито повечето му събратя приписват, но в по-малка степен и на себе си; защото едва ли има човек в първобитното общество, който да не се занимава, макар и само от време на време, с магия. Така, докато човекобогът от първия или вселил се тип извлича своята божествена същност от божество, което е прикрило небесното си сияние зад сивата маска на земния калъп, човекобогът от втория тип извлича необикновената си сила от някакво физическо съзвучие с природата. Той е не само обвивка за божествен дух. Цялото му същество, телом и духом, е така фино настроено към хармонията на света, че докосването на ръката или обръщането на главата му може да предизвика трепет, който ще премине през всеобщата схема на нещата и обратно, божественият организъм е така изострено чувствителен към подобни незначителни промени в заобикалящата го среда, каквито обикновеният смъртен съвсем не би могъл да долови. Но колкото и ясно да е очертана на теория — на практика границата между тези два типа човекобогове рядко се проявява с точност и по-нататък няма да настоявам на нея.

Видяхме, че на практика магическото изкуство може да се използува за облага на отделни личности или на цялото общество и в съответствие на това, дали има едното или другото за цел, можем да го наречем частна или обществена магия. Посочих освен това, че магьосникът с обществени функции заема много влиятелно положение и ако е благоразумен и способен човек, той може крачка по крачка да напредне до положението на вожд или цар. Така обсъждането на обществената магия допринася за разбирането на първите царства, защото, изглежда, в първобитното или варварското общество много вождове и царе дължат до голяма степен своята власт на славата си на магьосници.

Осигуряването на храна в достатъчно количество е най-съществено сред общественополезните неща, за постигането на които може да се използува магия. Посочените на предидущите страници примери доказват, че снабдителите с храна — ловецът, рибарят, земеделецът — винаги прибягват до магия при изпълнение на различните си призвания; но го правят по-скоро като частни лица, за собствена и на семейството си облага, отколкото като обществени дейци, които работят в интерес на целия народ. Друго е, когато ритуалите се изпълняват не от самите ловци, рибари и земеделци, а от тяхно име, от професионални магьосници. В примитивните общества, където по правило хората имат едно и също занятие и професионалното разграничение едва започва, всеки човек е в по-голяма или по-малка степен магьосник за себе си; той използува магии и заклинания за свое добро и в ущърб на враговете си. Но с възникването на специална категория магьосници, или с други думи, обособяването на известен брой хора с изричната задача да облагодетелствуват със своите способности цялата община, независимо от това дали тези качества са насочени за лечение на болести, предсказване на бъдещето, регулиране на времето или някаква друга общественополезна цел, обществото прави голяма крачка напред. Негодните средства, използувани от повечето такива дейци за постигане на техните цели, не бива да ни пречат да видим огромното значение на самата институция. Това са група хора, освободени, поне в по-висшите етапи на дивачеството, от необходимостта да си осигуряват прехраната с тежък физически труд; на тях е разрешено, дори се очаква, насърчават ги да изследват тайните механизми на природата. В техен интерес и тяхно задължение е да знаят повече от своите събратя, да се запознаят с всичко, което би могло да помогне на човека в неговата тежка борба с природата, всичко, което би могло да облекчи неговите страдания и да удължи живота му. Свойствата на лекарствените растения и на минералите, причините за валежите и сушата, за гръмотевицата и светкавицата, кръговратът на годишните времена, фазите на луната, дневният и годишният път на слънцето, движението на звездите, тайната на живота и тайната на смъртта — всичко това трябва да е събуждало удивлението на тези първи изследователи и да ги е стимулирало да търсят решения на проблемите, без съмнение често налагани на вниманието им под най-практична форма с настойчивите искания на клиентите, които очаквали от тях не само да разбират, но и да регулират великите природни процеси за доброто на човека. И едва ли би могло да се очаква първите им опити да са сполучливи. Бавното и неспирно приближаване към истината се състои в постоянното предлагане и изпитване на хипотези, в приемането на онези от тях, които за времето си сякаш съответствуват на фактите, и в отхвърлянето на другите. Без съмнение схващанията за причинност, възприети от дивака-магьосник, ни се струват явно погрешни и абсурдни, но макар и да не са издържали изпитанието на опита, за своето време те са били основателни хипотези. Подигравки и обвинения заслужават справедливо не хората, измислили тези първобитни теории, а онези, които упорито са се придържали към тях, след като са им били предложени подобри. Положително не е имало хора, които да са имали помощни стимули да търсят истината от вълшебниците в първобитното общество. Ако не друго, било е абсолютно необходимо поне да се правят, че знаят — дори и най-малката доловена грешка можела да им струва живота. Това, без съмнение, ги е карало да прибягват до шарлатанство, за да прикрият своето невежество, но също било най-силният мотив да заменят с истинско привидното знание, защото, ако трябва да се правиш, че знаеш нещо, е най-добре наистина да го знаеш. Затова, колкото и справедливо да отхвърляме прекомерните претенции на магьосниците и да ги осъждаме, че са мамили хората, възникването на институция от такъв тип е донесло, общо взето, неизмеримо добро на човечеството. Тези хора са преки предшественици не само на нашите лекари и хирурзи, но и на нашите изследователи и откриватели във всеки клон на естествените науки. Те са поставили началото на дейност, продължена с великолепните благотворни постижения на техните последователи в по-късни епохи и ако началото е бедно и немощно, то трябва да се отдаде по-скоро на неизбежните трудности, които среща по пътя си познанието, отколкото на естествената непригодност или на съзнателното шарлатанство на тези хора.