Джеймс Фрейзър
Златната клонка (117)

2. Деметра — прасе и кон

Преминаваме към житната богиня Деметра. Нека си спомним, че в европейския фолклор прасето често е въплъщение на житния дух и да се запитаме дали след като е тясно свързано с Деметра, то не би могло да е първоначалният зооморфен образ на богинята. Прасето било посветено на нея. В изкуството е представяна как носи или се придружава от прасе, а на нейните тайнства системно са й принасяли в жертва прасета; причината, така както я представяли, била, че прасето опустошавало житото и затова било враг на богинята. Но както видяхме, случва се, след като едно животно е прието за божество или пък едно божество е прието за животно, богът да отхвърли своя животински образ и да стане изцяло антропоморфен и тогава животното, което първоначално е умъртвявано в качеството му на божество, започва да се разглежда като жертва, предложена на божеството поради враждебността й към него. Накратко казано — принасят бога в жертва сам на себе си, на основание на това, че е свой враг. Така е станало с Дионис, а може би и с Деметра. И действително, ритуалите на един от нейните празници — Тесмофория — потвърждават схващането, че първоначално прасето е било въплъщение на самата житна богиня Деметра или на дъщеря й Персефона, която е и неин двойник. Както личи по всичко, в Атика Тесмофорията е бил ежегоден празник, чествуван през октомври само от жените, и е представял погребалните ритуали, свързани със спускането на Персефона (или Деметра) в долния свят и с ликуването на хората при завръщането й от царството на мъртвите. Оттам названията Възкачване или Спускане, дадени на първия, и названието Калигения (Благорождение), дадено на третия ден на празника. Но на Тесмофория имало обичай да хвърлят прасета, питки и борови клони в „бездните на Деметра и Персефона“, които изглежда са били някакви свещени пещери или подземия. Твърди се, че в тези пещери или подземия обитавали змии и те изяждали питките и по-голямата част от месото на прасетата. По-късно, по всяка вероятност на следващия празник, жени, наречени „чистачки“, изваждали разложените остатъци от прасетата, питките и боровите клони. Преди това в продължение на три дни те спазвали правилата за церемониална чистота, а после се спускали в пещерите, пропъждали змиите, като плескали е ръце, изваждали горе остатъците и ги слагали в олтара. Според поверието онзи, който получел парче разложено месо или питка и ги посеел със семето на своята нива, си осигурявал добра реколта.

Ето легендата, с която се обяснява първичният и древен празник Тесмофория. Случило се така, че един свинар на име Евбул пасял свинете там, където Плутон изчезнал с Персефона, и стадото му било погълнато от пропастта. И за да отбележат изчезването на свинете на Евбул, всяка година на Тесмофория хвърляли в пещерите прасета. От това следва, че хвърлянето на прасетата в подземията на Тесмофория било част от сценичното представяне на спускането на Персефона в долния свят, а след като няма признаци да са хвърляли нейни изображения, можем да заключим, че хвърлянето на прасета е представлявало по-скоро самото спускане, а не го е придружавало, или с две думи — прасетата били самата Персефона. По-късно, когато Персефона или Деметра (защото двете са равностойни) приела човешки образ, се наложило Да се намери обяснение на обичая да хвърлят прасета в пещерите и така се появила легендата, че докато Плутон отнасял Персефона, се случило наблизо да пасат някакви свине и земята ги погълнала заедно с нея. Легендата е очевидно насилен и нескопосан опит да се хвърли мост между старото схващане за житния дух в образа на прасе и новото — на антропоморфна богиня. Следа от старата идея се е запазила в легендата, че опечалената майка търсела следите на изчезналата Персефона, но стъпките й били заличени от стъпките на прасе. Можем да предположим, че първоначалните следи на прасето са били стъпките на Персефона, а и на самата Деметра. Близката връзка между прасето и житото се крие в легендата, че свинарят Евбул бил брат на Триптолем, на когото Деметра първо разкрила тайната на житото. И наистина според един вариант на легендата Деметра научила самия Евбул заедно с брат му Триптолем да отглеждат жито като награда за това, че той й разкрил участта на Персефона. Освен това трябва да отбележим, че както личи на Тесмофория жените са ядели свинско. Ако съм прав, то това трябва да е било тържествено посвещение или причастие — поклонниците на бога приемали в себе си неговата плът.

Обяснен по този начин, празникът на Тесмофория има аналогии във вече описаните народни обичаи от Северна Европа. Също както на Тесмофория — ежегоден празник в чест на житната богиня — месото на прасето било отчасти изяждано, отчасти пазено в подземните пещери до следващата година, когато се изнасяло, за да бъде засято със семето в нивите и по този начин да осигури добра реколта, така в околностите на Гренобъл част от козата, заклана на нивата в края на жътвата, се изяжда на жътвената вечеря, а друга част от нея се осолява и се пази до следващата жътва. По същия начин в Пуали част от вола, заклан на ожънатата нива, се изяжда от жътварите, а останалата част се осолява и се пази до първия ден на сеитбата напролет, когато вероятно я смесват със семето за посев или я изяжда самият орач, а може би правят и двете. В Удварели перата на петела, заклан в последния сноп по жътва, се пазят до пролетта и тогава се засяват със семето на нивата, а в Хесен и Майнинген изяждат месото на прасетата на Пепеляна сряда или на Сретение господне, а костите пазят до сеитба и тогава ги заравят в нивата или ги смесват със семето в торбата и ги посяват. Най-сетне, зърното от последния сноп се пази до Коледа, от него се прави Коледен нерез, който бива разчупен и смесен напролет със семето за посев. Следователно, ако трябва да се обобщи казаното дотук, зооморфният житен дух бива умъртвен през есента, част от месото му се яде като причастие от неговите почитатели, а останалата се пази до сеитба или до жътва като гаранция и обещание, че силата му ще просъществува или ще се поднови.

На хората с изискан вкус, които ще възразят, че гърците никога не биха си представили Деметра и Персефона въплътени в образа на прасе, бихме отговорили, че в пещерата край Фигалия в Аркадия Черната Деметра била изобразена с главата и гривата на кобила и тялото на жена. От гледна точка на варварите между изображението на богинята като прасе и като жена с конска глава няма голяма разлика. Легендата за фигалийската Деметра показва, че конят е бил един от зооморфните образи, приемани от житния дух в Древна Гърция, а и в съвременна Европа. Разказват как докато търсела дъщеря си, за да избегне ухажването на Посейдон, Деметра приела образа на кобила и как, оскърбена от неговото натрапчиво упорство, се затворила в една пещера в планините на Западна Аркадия, недалеч от Фигалия. Облякла се в черно и се забавила там толкова дълго, че плодовете на земята започнали да гният и хората щели да измрат от глад, ако Пан не утешил разгневената богиня и не я убедил да напусне пещерата. В памет на това събитие жителите на Фигалия поставили в пещерата статуя на Черната Деметра и тя изобразявала облечена в дълга роба жена, с глава и грива на кобила. Черната Деметра, при чието отсъствие плодовете на земята гниели, е очевидно митическо представяне на голата през зимата земя, лишена от зелената си лятна дреха.