Джеймс Фрейзър
Златната клонка (102)

1. Жътварски песни

На предидущите страници направихме опит да докажем, че в Житната майка и в Жътвената дева от Северна Европа имаме прототипи на Деметра и Персефона. Основният момент в гръцкия мит е смъртта и възкресението на Персефона и точно той, съчетан със същността й на богиня на растителността, свързва мита с култовете на Адонис, Атис, Озирис и Дионис и точно поради тази причина намира място в нашето изложение по въпроса за умиращия бог. При това положение остава да видим дали идеята за ежегодната смърт и възкресение на бог, който заема такова видно място в големите гръцки и източни култове, произхожда или е аналогичен на обичаите, изпълнявани от жътварите и лозарите сред кръстците и лозите.

Вече признахме голямото си невежество по отношение на народните поверия и обичаи на древните. За щастие обаче в този случай до известна степен се е разсеяла мъглата, която скрива началото на древната религия. Както видяхме, култовете към Озирис, Адонис и Атис имат съответни центрове в Египет, Сирия и Фригия. Известно е също, че във всяка от тези страни са съществували обичаи, свързани с жътвата и гроздобера; сходството им с народните ритуали правело впечатление и на древните, а когато ги сравним с обичаите по жътва на съвременните селяни и на първобитните народи, те сякаш хвърлят светлина върху произхода на въпросните обреди.

Вече споменахме, позовавайки се на Диодор, че в Древен Египет жътварите оплаквали първия ожънат сноп, призовавайки Изида, богинята, на която дължали откриването на зърнените храни. Гърците дали на плачливата песен или вопъл на египетските жътвари названието Манерос, като обяснявали името с мита за Манерос — единствен син на първия египетски цар, той открил земеделието, но умрял преждевременно и народът го оплаквал. Излиза обаче, че името Манерос е най-вероятно плод на неразбирането на израза маа-не-хра — „Ела у дома“, открит в различните египетски източници, например в погребалната песен на Изида в „Книгата на мъртвите“. Оттам можем да предположим, че жътварите са повтаряли монотонно вопъла маа-не-хра над ожънатото жито като погребална песен за житния дух (Изида или Озирис) и молитвата за връщането му. След като този вик се е разнасял при първите повалени класове, то вероятно според египтяните житният дух присъствувал в първото ожънато жито и сърпът го е умъртвил. Видяхме как на Малайския полуостров и на о. Ява първият ожънат ориз се смята за представител на Душата на ориза или на Оризовата невяста и Оризовия жених. По някои места в Русия се отнасят с първия сноп тъй, както се отнасят другаде с последния. Ожънва го самата стопанка, отнасят го в къщи и го поставят на почетно място до иконите, след това го овършават отделно и често смесват зърното със семето за посев. Макар и рядко, в графство Абърдийн обличат първото ожънато жито като жена и го отнасят тържествено в къщи, но обикновено снопът-кляк се прави от последното.

По време на гроздобера, а вероятно (ако се съди по аналогията) и по жътва във Финикия и Западна Азия пеели плачлива песен, наподобяваща песента на египетските жътвари. Гърците наричали тази финикийска песен Лин или Айлин и я обяснявали, също като Манерос, със скръбта по починал младеж на име Лин. Според една легенда Лин бил отгледан от овчар, но кучетата му го разкъсали. И също като Манерос името Лин или Айлин се дължи на недоразумение и най-вероятно това било чисто и просто вопълът ай лану, т.е. „горко ни“, който финикийците повтаряли, докато оплаквали Адонис; Сафо например смята Адонис и Лин за двойници.

Мариандинските жътвари във Витиния пеели сходна скръбна песничка, наречена Борм или Борим. Борим бил красив младеж, син на цар Упиас, или на богат и виден мъж. Един летен ден той наблюдавал жътварите на полето и когато отишъл да им донесе вода за пиене, повече не се видял. Затова жътварите го търсели, призовавали го с тъжни мелодии и продължавали след това да ги повтарят по жътва.