Джеймс Фрейзър
Златната клонка (153)

1. Изобщо за празниците на огъня

От незапомнени времена селяните в Европа са свикнали да палят на определени дни от годината огньове, да танцуват около тях или да ги прескачат. По исторически данни обичаите от този вид могат да се проследят до Средните векове, а аналогията, която предлагат сходните обичаи от древността, е убедително доказателство, че техният произход трябва да се търси в периода, който далеч предшествува разпространението на християнството. Нещо повече, най-ранно свидетелство за спазването им в Северна Европа дават опитите на християнските синоди през VIII век да ги потъпчат като езически. Нерядко на тези огньове изгарят чучела или хората се преструват, че изгарят жив човек; имаме също основания да вярваме, че в древността наистина са изгаряли човешки същества. Един кратък преглед на въпросните обичаи ще покаже следи от човешко жертвоприношение и едновременно с това ще помогне, като хвърли светлина върху тяхното значение.

Най-често огньовете се палят през пролетта и около лятното слънцестоене, но по някои места ги има и в края на есента или през зимата, особено в навечерието на празника Всех Святих (31 октомври), на първия ден на Коледа и в навечерието на Дванадесетия ден^[1]. Мястото, с което разполагам, не ми дава възможност да опиша надълго и широко тези празници и ще трябва да се задоволя само с някои подбрани случаи, за да илюстрирам общия им характер. Ще започнем с празниците през пролетта, които обикновено се падат на първия ден от пости (Quadragesima или Invocavit), навръх Великден и на Първи май.