Джеймс Фрейзър
Златната клонка (21)

ГЛАВА XI
Влияние на половете върху растителността

Изложените по-горе примери за пролетни и летни празници в Европа ни навеждат на заключението, че нашите първични прадеди са одушевявали силите в растителния свят и са ги обособявали като мъжка и женска, опитвайки се на принципа на хомеопатичната или индуктивната магия да ускорят развитието на дърветата и растенията, като го свързват с представата за сватба на горските божества, олицетворени от Майския крал и Майската кралица, жениха и булката на Св. Троица и т.н. Така че тези представления не са били само символични или алегорични драми, пасторални игри, предназначени да забавляват или да поучават селската аудитория. Те са били заклинания, целещи да накарат горите да станат зелени, новата трева да избуи, житото да пусне клас и цветята да цъфнат. И естествено хората са смятали, че колкото по-отблизо привидните бракове на облечените в листа или накичени с цветя хора следват истинския брак на горските духове, толкова по-резултатна ще бъде магията. Така че разюздаността, съпровождала тези церемонии едно време, не е била случаен разгул, а максимална степен на достоверност при подражанието, съществена част от ритуалите и по мнението на онези, които ги изпълнявали, бракът между дърветата и между растенията не би бил плодовит без действително съчетаване на човешките полове. Може би в днешна цивилизована Европа напразно, ще търсим обичаи от този вид, предназначени да насърчат развитието на растителността. Но по-примитивните народи в други части на света съзнателно използуват сношението между половете като средство да осигурят плодородието на земята. Освен това някои от все още изпълняваните или поне доскоро изпълняваните ритуали в Европа могат да получат разумно обяснение единствено като закърнели остатъци от подобна практика. Това ще стане ясно от изложените по-долу факти.

Четири дни преди да хвърлят зърното в почвата, пипилите от Централна Америка стояли настрана от жените си, „за да могат през нощта преди сеитбата да се отдадат изцяло на страстите си. Твърдеше, че имало хора, определени да изпълняват половия акт в същия миг, когато първите зърна паднат в земята“. Нещо повече, жреците внушавали на мъжете, че сношението с жените им било религиозен дълг и ако не се спази, ще е противозаконно да се сеят семената. Единственото възможно обяснение на този обичай е, че индианците смесвали процеса, чрез който човешките същества възпроизвеждат своя род, с процеса, чрез който растенията изпълняват същите функции. Те си представяли, че прибягвайки до първия, подпомагат втория. В сезона, когато предстои да цъфти оризът, в някои части на Ява стопанинът и жена му отиват на нивите си нощем и там се сношават, за да подпомогнат растежа на посевите. На Лети, Суматра, и други групи острови, разположени между Западна Нова Гвинея и Северна Австралия, езическото население възприема слънцето като мъжкото начало, което опложда земята, т.е. женското начало. Те го наричат Уру-лера или г. Слънце и го представят под формата на лампи, направени от листата на кокосова палма. Ще ги видите окачени навсякъде из къщите и по свещеното смокиново дърво. Под, дърветата има голям плосък камък, който служи за жертвен олтар. На някои острови на него слагали и продължават да слагат тавите на убитите врагове. Един път годишно, в началото на дъждовния сезон, г. Слънце влиза в свещеното смокиново дърво, за да оплоди земята, и от деликатност, за да му помогнат при слизането, опират на дървото стълба със седем стъпала. Украсяват я с изрязани от дърво фигури на птици, чийто пронизителен зов съобщава за приближаването на слънцето от изток. По този случай принасят в жертва много прасета и кучета, мъжете и жените се отдават на разгул и мистичното единение на слънцето и земята се представя пред публика, съпроводено с песни и танци, с действително сношение на половете под дървото. Както казват, празникът имал за цел да осигури от господин Слънце дъжд и достатъчно храна и пиене, много добитък, деца и богатство. Молят се всяка коза да роди по две или три козленца, хората да се множат, мъртвите прасета да бъдат заменени с живи, празните кошници да се напълнят с ориз и т.н. И за да го предразположат да задоволи тези искания, му предлагат свинско, ориз и алкохол и го канят да се нахрани. На този празник на островите Бабар издигат специално знаме, символ на творческата енергия на слънцето. То е направено от бял памучен плат, дълъг около три метра, и на него е изобразена фигурата на мъж в съответната поза. Ще е несправедливо да гледаме на тези оргии като на обикновен изблик на необуздана похотливост. Без съмнение хората ги организират съзнателно и тържествено, защото ги смятат необходими за плодородието на почвата и благоденствието на човека.

Естествено средствата, възприети да стимулират развитието на посевите, се използуват да осигурят и плодородието на дърветата. Когато състоянието на карамфиловите насаждения в някои части на о. Амбойна показва, че реколтата вероятно ще бъде слаба, мъжете отиват нощем голи при насажденията и се опитват да оплодят дърветата точно тъй, както биха оплодили жените си, и в същото време викат: „Дайте още!“ Според тях по този начин те карат дърветата да родят повече.

Багандите от Централна Африка вярват толкова дълбоко в интимната връзка между сношението на половете и плодородието на почвата, че обикновено пропъждат безплодните жени, убедени, че те са причина градината на съпруга им да не роди плодове. И обратното — баганда смятат, че двойката, дала доказателство за необикновена плодовитост с раждането на близнаци, е надарена със съответната способност да увеличи добива на банановите дървета, които са източник на основната им храна. Скоро след раждането на близнаци се изпълнява церемония, която очевидно има за цел да предаде на банановите дървета възпроизводителната способност на родителите. Майката ляга на гръб в гъстата трева близо до къщата и слага между краката си цвят от бананово дърво, идва съпругът и бута цвета настрана с половия си орган. Освен това родителите ходят из околността и изпълняват танци в градините на любими приятели, очевидно с цел да накарат банановите дървета да раждат повече плод.

В различни части на Европа има пролетни и жетвени обичаи, които очевидно имат за основа същата примитивна идея, че връзката между човешките полове може да се използува да ускори развитието на растенията. В Украйна например попът, облечен в църковните си одежди и придружен от дякони, отива на Гергьовден на селските ниви, там, където посевите са наболи от земята зелени връхчета, и ги благославя. След това младите лягат по двойки из засетите ниви и се претъркулват няколко пъти из тях, убедени, че така подпомагат растежа на посевите. В някои части на Русия жените търкалят самия поп по наболите посеви, без оглед на калта и локвите, в които може да попадне при благодатното си придвижване. Ако духовният пастир се противи или протестира, паството му мърмори: „Попе, ти май не ни желаеш доброто. Не щеш да имаме жито, макар че и ти живееш от него.“ По жътва на някои места в Германия мъжете и жените, които са жънали, се търкалят заедно из нивата. И това вероятно е остатък от един по-древен и по-примитивен обичай, предназначен да придаде плодородие на полетата, с методите, възприети от пилилите в Централна Америка и до които прибягват явайците сега при отглеждането на ориза.

За изследователя, готов отново да извърви обиколките пътеки, изминати от човешкото съзнание в търсене на истината, пипнешком и с много препъвания, ще е интересно да забележи, че същата теоретична вяра в индуктивното влияние на половете върху растителността, която е накарала някои хора да се отдадат на страстите си като средство за оплождане на земята, е подтикнала други да се стремят към същата цел с обратните средства. От момента, когато царевицата бивала засята, до времето, когато я обирали, индианците от Никарагуа живеели целомъдрено, стоели настрана от жените си и спели отделно от тях. Не употребявали сол, не пиели какао или чича (ферментирало питие от царевица — бел. авт.) и, с две думи казано, това било за тях време на въздържание, както отбелязва един испански историк. И до ден-днешен някои индиански племена в Централна Америка прибягват към въздържание, за да подпомогнат развитието на посевите. Разказват, че преди да посеят царевицата, индианците кекчи спят отделно от жените си и не ядат месо в продължение на пет дни, докато при племената ланкинеро и каябонеро периодът на въздържание от тези плътски удоволствия трае единадесет дни. У някои трансилвански немци има правило мъжът да не спи с жена си през цялото време, докато засява нивите си. Същото правило се спазва в Колотасег (Унгария). Хората смятат, че ако този обичай не се спази, житото ще хване болест. По същата логика предводителят на племето кайтиш в Централна Австралия спазва строго въздържание от брачни връзки с жена си през цялото време, докато изпълнява магически церемонии, за да накара тревата да расте, убеден, че ако наруши това правило, ще попречи на семената на тревата да покълнат както трябва. На някои меланезийски острови, когато насочват лозите на ямса в желаната посока, мъжете спят близо до градините и не се доближават до жените си. Влязат ли в градината, след като са нарушили правилото за целомъдрие, плодовете й ще се скапят.

Ако се запитаме защо едни и същи поверия са в състояние да доведат различни народи до толкова противоположни правила за поведение като строго целомъдрие или повече или по-малко открит разврат, вероятно няма да е много трудно да разгадаем причината, тъй както я вижда примитивният мозък. При положение, че по някакъв начин първобитният човек се отъждествява с природата, ако не е в състояние да направи разлика между импулсите и процесите в себе си и методите, възприети от природата за възпроизвеждане на растенията и животните, възможно е да направи две прибързани заключения. Той или ще стигне до извода, че ако се поддаде на апетитите си, ще помогне за размножаването на растенията и животните, или пък ще си представи, че жизнената енергия, която се отказва да изразходва, за да възпроизведе собствения си вид, ще образува нещо като енергиен склад, от който по някакъв начин ще се възползуват други същества — животни или растения — при своето размножаване. Така от една и съща примитивна философия, от едни и същи примитивни идеи за природата и живота, дивакът извлича по различни канали правилата за разюзданост или пък за аскетизъм.

Това обяснение, което давам на правилото за целомъдрие, спазвано от първобитни и диви народи при известни обстоятелства, може да се стори пресилено и неправдоподобно за читателите, възпитани в една проникната от аскетичния идеализъм на Изтока религия. Те може би смятат, че моралната чистота, така тясно свързана в тяхното съзнание със спазването на подобно правило, е сама по себе си достатъчно обяснение; те може би като Милтън приемат целомъдрието за възвишена добродетел, че въздържанието, наложено на един от най-мощните импулси на нашата животинска природа, бележи онези, които могат да се отдадат на него, като хора, издигнали се над обикновеното стадо и затова достойни за печата на божественото одобрение. Колкото и естествен да ни се струва този начин на мислене, той е напълно чужд и дори непроумяем за дивака. Ако в някои случаи той се съпротивлява на половия си инстинкт, това не е от висш идеализъм, от безплътен стремеж към морална чистота, а поради някаква утилитарна, и при това напълно определена и конкретна цел, за постигането на която той е готов да пожертвува непосредственото задоволяване на желанията си. Примерите, които приведох, са предостатъчни да докажат, че това е така, или най-малкото може да е така. Те показват, че там, където инстинктът за самосъхранение, който се проявява преди всичко в търсенето на храна, влиза или сякаш влиза в конфликт с инстинкта, който допринася за размножаването на вида, първият и по-дълбок инстинкт е в състояние да надделее над втория. Накратко казано, в името на храната дивакът е готов да въздържа половите си желания. Друга цел, в името на която той е съгласен да упражни същото себеограничение, е победа във войната. Не само воинът на бойното поле, но и неговите приятели у дома често обуздават половите си апетити, вярвайки, че по този начин ще могат по-лесно да победят врага. За нас е съвсем очевидно колко погрешно е това поверие, заедно с поверието, че целомъдрието на сеяча допринася за развитието на семената и все пак наложеното от подобни поверия въздържание, колкото и погрешни да са те, е било благотворно и е укрепило човешкия род. Защото силата на духа на едно племе, също както при отделната личност, се свежда преди всичко в готовността да пожертвува настоящето в името на бъдещето, да пренебрегне непосредствените съблазни на ефимерни удоволствия в името на по-далечни и трайни източници на задоволство. Колкото повече тази способност се развива, толкова по-възвишен и силен е духът, докато стигнем до хора, готови да се откажат от удоволствията на живота и дори от самия живот, за да запазят или да спечелят за другите, макар и в далечно бъдеще, благото на свободата и истината.