Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (31 януари 2008 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (11 февруари 2008 г.)

Издание:

Издателство на Отечествения фронт, 1984

История

  1. — Добавяне

3. Изнасяне на Смъртта

Обичаят „Изнасяне на Смъртта“ има почти същите особености като „Погребението на Карнавала“, само че, общо взето, тя е последвана от церемония или поне придружена от привидно довеждане на Лятото, Пролетта или Живота. Така в Мителфранкен (Бавария) на четвъртата неделя от Пости селските момчетии правели сламено чучело на Смъртта, което разнасяли с пародична тържественост из улиците, а след това го изгаряли извън селото. Един автор от XVI век описва по следния начин хранконския обичай: „Насред Пости, времето, когато църквата ни призовава да се радваме, младите хора от моята родна страна правят сламено чучело на Смъртта, завързват го на един прът и го разнасят шумно из съседните села. Някои ги посрещат любезно и след като ги подкрепят с мляко, грах и сушени круши, обикновената храна за сезона, ги отпращат да си ходят. Други обаче не се отнасят с тях любезно, защото ги“ смятат за вестители на нещастие, на смърт и ги прогонват от своите предели с оръжие и обиди. Когато дойдела четвъртата неделя от Пости, девойките от селата около Ерланген се обличали в най-хубавите си дрехи и закичвали косите си с цветя. Така стъкмени се отправяли към съседния град и носели кукли, украсени с листа и покрити с бяла тъкан. На двойки ги разнасяли от къща на къща, спирали пред всяка врата, където очаквали да получат по нещичко, и изпявали по няколко стиха, с които известявали, че е сред Пости и че се готвят да хвърлят Смъртта във водата. Когато съберели дребни подаръци, те отивали на р. Регниц и хвърляли във водата куклите, представляващи Смъртта. Правели го да осигурят плодородна и богата година и освен това смятали, че по този начин се предпазват от чума и внезапна смърт. В Нюрнберг момичетата от седем до осемнадесет години излизат на улицата с малък отворен ковчег, в който има завита с покров кукла. Други носят буков клон със завързана на върха отворена кутия с ябълка вътре. Те пеят: „Носим Смъртта във водата, на добре е“ или „Отнасяме Смъртта във водата, отнасяме я и отново я донасяме.“ До 1780 година в някои части на Бавария вярвали, че ако не се изпълни обичаят „Изнасяне на Смъртта“, ще настъпи убийствена епидемия.

На четвъртата неделя от Пости децата в някои села от Тюрингия изнасят от селото направена от брезови клонки кукла, а после я хвърляли в някой вир и пеели: „Изнасяме старата Смърт зад старата къща на пастира; дошло е лято и минзухарът е прецъфтял.“ В Дебшвиц или Добшвиц, близо до Гера, церемонията „Изнасяне на Смъртта“ се извършва, или се извършвала, ежегодно на първи март. Младите хора правят чучело от слама или от нещо подобно, обличат го в стари дрехи, изпросени от къща на къща по селото, изнасят го и го хвърлят в реката. Като се върнат, съобщават на хората добрата вест и получават за награда яйца и други провизии. Предполага се, че церемонията пречиства селото и пази жителите му от болести и чума. В други села на Тюрингия, чието население е било първоначално славянско, изнасянето на куклата е придружено с песен, която започва така: „Изнасяме Смъртта от село и внасяме пролетта.“ В края на XVII и началото на XVIII век в Тюрингия обичаят се изпълнявал по следния начин: Момчетата и момичетата правели чучело от слама или подобен материал, но всяка година формата била различна. Едната година то представлявало старец, на следната — старица, на третата — млад мъж, а на четвъртата — девойка, като облеклото на куклата се изменяло в съответствие с представяния образ. Имало голям спор къде да се направи фигурата, защото хората смятали, че къщата, от която бъде изнесена, няма да е споходена през годината от смърт. Завързвали куклата за прът и я носела девойка, ако представлявала старец, или момък, ако представлявала старица. Образували шествие, младежите държели в ръцете си тояги и пеели, че прогонват Смъртта. Когато стигнели до вода, хвърляли в нея чучелото и побягвали колкото се може по-бързо назад, защото се страхували да не им скочи на раменете и да им извие врата. Внимавали също да не го докоснат, за да не ги изсуши. Щом се върнели, удряли добитъка с тоягите, защото вярвали, че така ще стане тлъст и плодовит. След това отивали в къщата или къщите, откъдето са изнесли фигурата на Смъртта, и получавали по паница полусварен грах. Обичаят „Изнасяне на Смъртта“ се изпълнявал и в Саксония. В Лайпциг всяка година по средата на Пости незаконородените деца и проститутките правели сламено чучело на Смъртта, разнасяли го из всички улици с песни и го показвали на младите невести. Най-накрая го хвърляли в р. Парта. Твърдели, че с тази церемония правят младите невести плодовити, прочистват града и спасяват за тази година жителите му от чума и от други епидемии.

Подобни церемонии се изпълняват сред Пости в Силезия. На много места по-големите момичета обличат, с помощта на младите мъже, сламено чучело в женски дрехи и го изнасят от селото по посока на залязващото слънце. На края на селската мера го събличат, разкъсват го на парчета и разпръсват частите из нивите. Това наричат „Погребване на Смъртта“. Докато изнасят чучелото, пеят, че се готвят да погребат Смъртта под дъб, та да си отиде от хората. Понякога в песента се казва, че носят Смъртта през долини и планини, та повече да не се връща. В полския район Грос-Шрелиц наричат чучелото Гоик. Изнасят го на кон и го хвърлят в най-близката река. Хората смятат, че това ще ги предпази от всякакви болести през идващата година. В района на Волау и Турау хвърляли чучелото на Смъртта в мерата на съседното село. Но съседите се страхували от злокобния символ и бдели да не го допуснат, така че между двете групи често се разменяли яки удари. В някои части на Горна Силезия чучелото, представляващо стара жена, носи името Марцана, богинята на смъртта. Правят го в къщата, където е имало най-скоро смъртен случай, и го изнасят на прът извън селото, където го хвърлят в някой вир или го изгарят. В Полквиц престанали да изпълняват обичая „Изнасяне на Смъртта“, но избухването на смъртоносна епидемия накарало хората да го възстановят.

В Чехия децата изнасят сламеното чучело на Смъртта на края на селото и там го изгарят, като пеят:

Изнасяме Смъртта от село

и срещаме новото лято,

добре дошло, чакано Лято,

добре дошло, жито зелено.

В Табор, Чехия, изнасят чучелото на Смъртта извън града, хвърлят го от висока скала във водата и пеят:

Смъртта се носи по водата,

пристига лятото във този час,

изнесохме Смъртта от село

и лятото ви водим с нас.

А ти, е, пресвета Маркета,

добра година ни дари,

пшеница, ръж да се роди.

В други части на Чехия изнасят Смъртта накрай село и пеят:

Изнасяме Смъртта от село

и водим Новата година.

Добре дошла, ти мила Пролет,

добре дошла, трева зелена.

Там издигат клада, на която изгарят сламеното чучело, и през цялото време го ругаят и се гаврят с него. После се връщат и пеят:

Изнесохме Смъртта навън,

сега довеждаме Живота.

Запейте всички с весел глас,

че той се настани при нас.

В някои немски села в Чехия, като например Ясниц и Зайтендорф, младите се събират на третата неделя от Пости и правят сламено чучело, което обикновено е украсено с калпак и стари кожени гащи (ако намерят такива). След това момите и момците вдигат на прът чучелото и го изнасят сред нивята. През всичкото време пеят песен, в която се казва, че изнасят Смъртта и водят доброто Лято у дома, а с лятото водят май и цветята. Като стигнат до определено място, танцуват в кръг около чучелото, крещят и пищят, а после отведнъж се втурват към него и го разкъсват на парчета. Най-накрая събират накуп парчетата, начупват върлината и подпалват всичко. Докато огънят гори, младежите танцуват весело наоколо и се радват на победата на Пролетта, а когато той почти угасне, отиват при стопаните да молят за яйца, с които да си устроят пиршество, и не пропускат да съобщят причината за молбата, че са изнесли Смъртта навън и далеч от село.

Описаните по-горе случаи показват, че чучелото на Смъртта често предизвиква страх и с него се отнасят с омраза и отвращение. Например голямото желание на хората от едно село да го пренесат от своята на земята на съседите и нежеланието на последните да приемат злокобния гост, са достатъчно доказателство за ужаса, който то предизвиква. Освен това в Лужица и Силезия надничат с куклата през прозорците и поверието е, че ако живеещите в къщата не откупят живота си с пари, някой от тях ще умре до една година. Освен това след като хвърлят чучелото, носачите бягат, да не би Смъртта да ги последва, и смятат, че ако докато бягат, някой падне, той ще умре в срок от една година. В Хрудим, Чехия, чучелото на Смъртта се прави от кръст, с глава и маска, забучени на върха и опъната на него риза. На петата неделя от Пости момчетата отнасят чучелото до най-близкия поток или езеро и застанали в редица, го хвърлят във водата. После всички скачат след него, но хване ли го някой, другите нямат повече право да влизат във водата. Момъкът, който не е сварил или е останал последен, ще умре през годината и трябва да отнесе Смъртта обратно в селото. След това изгарят чучелото. От друга страна, според поверието, никой няма да умре през годината в къщата, от която са изнесли чучелото; освен това понякога вярвали, че селото, от което е прогонено то, е запазено от болести и чума. В някои села на Австрийска Силезия в съботата преди първата постна неделя правят чучело от стари дрехи, сено и слама, за да прогонят Смъртта от селото. В неделята хората, въоръжени с тояги и каиши, се събират пред къщата, където е настанено чучелото. Четири момчета го влачат с въжета по улиците, а другите крещят ентусиазирани и го налагат с тоягите и каишите си. Когато стигнат до нива, която принадлежи на съседно село, оставят чучелото на земята, разнищват го от бой и разпръсват парчетата из нивата. Хората смятат, че село, от което са изнесли по този начин Смъртта, през цялата година няма да страда от каквато и да е заразна болест.