Джеймс Фрейзър
Златната клонка (91)

3. Озирис — бог на плодородието

Като бог на растителността, Озирис естествено се смятал и за бог на жизнената енергия изобщо, тъй като на определен етап от еволюцията хората не могат да правят разлика между възпроизводителните сили на животни и растения. Затова характерна черта на неговия култ е грубият, но изразителен символизъм, с който представяли нагледно тази страна на същността му не само на посветените, но и пред множеството. На празника на Озирис жените ходели из селото, пеели песни, възхвалявали го и носели непристойни негови подобия, които привеждали в движение с помощта на конци. По всяка вероятност този обичай бил заклинание, предназначено да осигури развитието на посевите. Казват, че в един храм пред фигурата на Изида стояла подобна негова статуя, накичена с плодовете на земята, а в посветените му помещения във Фила мъртвият бог е представен легнал на носилото си в положение, което по най-очевиден начин показва, че дори и в смъртта неговата оплождаща сила не е изчезнала, а само временно е спряна и когато й се предложи случай, е готова да се представи пред света като източник на живот и плодородие. Химните, отправени към Озирис, съдържат намеци за тази важна страна на неговата същност. В един от тях се казва, че светът расте триумфално зелен чрез него, а в друг се заявява: „Ти си бащата и майката на хората, те живеят от твоя дъх, те се изхранват от плътта на тялото ти.“ Можем да предположим, че в това си родителско естество от него се очаквало, както и от другите богове на плодородието, да благослови мъжете и жените с поколение и шествията на празника му били предназначени да допринесат за тази цел, както и да ускорят развитието на семето в почвата. Зле ще преценим древната религия, ако осъждаме като похотливи и разпътни символи и церемониите, използувани от египтяните единствено да постигнат резултат от това схващане за божествени сили. Целите, които си поставяли с тези обреди са естествени и похвални, само възприетите за постигането им средства били погрешни. Същата грешка подтикнала гърците да възприемат сходен символизъм в своите празненства на Дионис, и повърхностното, но поразително сходство между двете религии повече от всичко друго е подвело изследователите, както древни, така и съвременни, да отъждествяват двата култа, които макар и сходни по природа, са напълно отделни и независими по произход.