Джон Гришам
Пазителите (5)

5

Сийбрук е провинциално градче в Северна Флорида, далече от обширните благоустроени райони и пенсионерските селища. Тампа се намира на два часа път на юг, Гейнсвил е на един час на изток. Макар че Мексиканският залив е само на четиресет и пет минути по двулентов път, Сийбрук никога не е привличал вниманието на големите строителни предприемачи в щата. С населението си от 11 000 души той е центърът на окръг Руис и на повечето търговски дейности в един занемарен район. Обезлюдяването му е частично преодоляно благодарение на заселването на неголям брой пенсионери, привлечени от възможността да живеят евтино на паркинги с каравани. Главната улица все още съществува и на нея има няколко празни сгради, а в покрайнините на града се предлагат къщи на нищожни цени. Красивият съд — постройка в испански стил — е добре запазен и в него кипи оживена дейност. Около двайсет и пет адвокати се грижат за рутинните съдебни дела в окръга.

Преди двайсет и две години един от тези адвокати бил намерен убит в кантората си и за няколко месеца Сийбрук се превърнал в национална новина — за пръв път в историята си. Адвокатът се казвал Кийт Русо и бил на трийсет и седем години. Тялото му било намерено зад бюрото на пода в локва кръв. Бил прострелян два пъти в главата с пушка дванайсети калибър, затова от лицето му не останало почти нищо. Снимките от местопрестъплението били зловещи, направо отвратителни, поне според някои съдебни заседатели. Адвокатът бил сам в кантората си — работел до късно в онази фатална декемврийска вечер. Малко преди да умре, електричеството в кабинета му било прекъснато.

Кийт практикувал право в Сийбрук от единайсет години заедно със своята съпруга и съдружничка Даяна Русо. Нямали деца. През първите години след основаването на фирмата били общопрактикуващи адвокати, но и двамата искали да специализират и да избегнат ужасната скука на писането на завещания и бракоразводните дела по взаимно съгласие. Стремели се да станат адвокати по наказателни дела и да се възползват от доходоносните искове за обезщетения. Само че конкуренцията на това ниво се оказала жестока и двамата с мъка се добирали до големи дела.

Даяна била във фризьорския салон, когато убили съпруга й. Открила тялото му три часа по-късно, след като той не се прибрал и не вдигал телефона си. След погребението му тя се затворила и месеци наред останала в траур. Закрила кантората, продала сградата, а накрая продала и дома им и се върнала в Сарасота, откъдето била. Получила два милиона долара от застраховката „Живот“ и наследила дела на Кийт от общата им собственост. Разследващите убийството му обсъждали сумата от застраховката, но не тръгнали по тази диря. Още в първите дни на брака си съпрузите били убедени привърженици на сигурността, която предоставя застраховката „Живот“. Даяна имала същата полица като съпруга си.

Отначало нямало заподозрени, докато Даяна не подметнала името на някой си Куинси Милър, бивш клиент на фирмата, при това доста недоволен. Четири години преди убийството Кийт бил адвокат по развода на Куинси, който никак не харесал резултата. Съдията определил много по-висока издръжка на бившата му съпруга и детето, отколкото той можел да си позволи, и с това му съсипал живота. Тъй като Куинси не бил в състояние да плати адвокатския хонорар за обжалване, Кийт престанал да го представлява и срокът за обжалването изтекъл. Куинси получавал хубава заплата като шофьор на камион в местна компания, но изгубил работата си, когато бившата му съпруга наложила запор на заплатата му заради непогасени задължения. Неспособен да плати, той обявил банкрут и накрая избягал. Заловили го, върнали го в Сийбрук и го затворили заради финансовите му задължения. Прекарал три месеца зад решетките, преди съдията да го освободи. Отново избягал и го арестували за търговия с наркотици в Тампа. Лежал година, после го пуснали условно.

Нищо чудно, че винял Кийт Русо за всичките си проблеми. Между повечето адвокати в града царяло мълчаливо единомислие, че Кийт е могъл да представлява клиента си по-убедително. Той мразел бракоразводните дела и ги намирал недостойни за юрист, който се стреми към важните съдебни процеси. Според Даяна Куинси се отбивал в кантората най-малко два пъти, заплашвал служителите и настоявал за среща със своя бивш адвокат. Нямало данни някой от служителите да се е обаждал в полицията. Даяна твърдяла също, че Куинси звънял със заплахи и в дома им, но със съпруга й не се почувствали толкова застрашени, че да сменят телефонния си номер.

Оръжието на убийството не било открито. Куинси се кълнял, че никога не е имал пушка, но бившата му жена съобщила на полицията, че според нея има. Пробивът по случая бил осъществен две седмици след убийството, когато ченгетата претърсили колата на Куинси със заповед за обиск. В багажника намерили фенерче, чието стъкло било опръскано със ситни капчици. Допуснали, че това е кръв. Куинси твърдял, че никога не е виждал фенерчето, но бившата му жена заявила, че според нея то е негово.

Разследващите бързо изградили теория и обявили убийството за разкрито. Полицията била убедена, че Куинси старателно е планирал нападението и е изчакал Кийт да остане сам в кантората по тъмно. Прекъснал електричеството от таблото зад сградата, влязъл през отключената задна врата и тъй като неведнъж бил идвал тук, знаел точно къде да намери Кийт. С фенерче в тъмното нахлул в кабинета на Кийт, стрелял два пъти с пушката и изчезнал. С оглед на количеството кръв на местопрестъплението изглеждало обяснимо защо много предмети в кабинета са опръскани.

В тясна уличка през две преки една наркоманка на име Кари Холанд видяла чернокож мъж да бяга в обратна на кантората посока. Куинси е чернокож. Сторило й се, че носи пръчка или нещо подобно, не била сигурна. Осемдесет процента от населението на Сийбрук са бели, десет процента са чернокожи и десет — латиноси. Кари не могла да идентифицира Куинси, но се кълняла, че ръстът и теглото му били като на беглеца, когото видяла.

Служебният адвокат на Куинси успял да издейства преместване на делото в друг съд, затова то се гледало в съседния окръг. Осемдесет и три процента от него били бели. Сред съдебните заседатели имало само един чернокож.

Делото се въртяло около фенерчето, намерено в багажника на Куинси. Експерт по анализа на следи от кръв, дошъл от Денвър, свидетелствал, че според него фенерчето със сигурност е било на местопрестъплението с оглед положението на тялото, вероятната линия на стрелба и ръста на нападателя, както и на жертвата, а също на количеството кръв по стените, пода, етажерките с книги и бюфета. Загадъчните капчици по стъклото на фенерчето били описани като „обратни пръски“. Били твърде ситни, за да ги изследват, затова не установили съответствие с кръвта на Кийт. Вещото лице обаче невъзмутимо уверило съдебните заседатели, че пръските със сигурност са от кръв. Удивление буди признанието му, че всъщност никога не е виждал фенерчето, но го е изследвал „подробно“ по няколко цветни снимки, направени от следователите. Фенерчето изчезнало месеци преди процеса.

Даяна свидетелствала, че съпругът й познавал добре някогашния си клиент и бил ужасен от него. Неведнъж й доверявал, че се страхува от Куинси, и дори понякога носел пистолет.

Кари Холанд също свидетелствала и само дето не посочила Куинси с пръст. Отрекла да е била принуждавана да даде показания срещу него в замяна на снизходителност по отношение на висящо обвинение за наркотици.

В очакване на съдебния процес Куинси бил преместен без никакви обяснения в областния арест в Гейнсвил. Прекарал там седмица и после го върнали в Сийбрук. По време на престоя си в Гейнсвил обаче бил в една килия с доносник на име Зийк Хъфи, който после свидетелствал, че Куинси се хвалел с убийството, включително с броя на изстрелите и с калибъра на пушката. За да направи показанията си още по-пикантни, той казал на съдебните заседатели, че обвиняемият през смях му доверил как на следващия ден отишъл с колата си на брега и хвърлил пушката в Мексиканския залив. На кръстосания разпит Хъфи отрекъл да е сключвал сделка с прокурора в замяна на по-лека присъда.

Според показанията на следователя от щатската полиция не били открити отпечатъци от Куинси нито на местопрестъплението, нито по таблото зад кантората, поради което можел да предположи, че „нападателят е носел ръкавици“.

Докато давал показания, патологът показал увеличени цветни снимки от местопрестъплението. Адвокатът на Куинси се противопоставил ожесточено, твърдейки, че те са в ущърб на клиента му и дори настройват журито в негова вреда, но съдията въпреки това ги допуснал. Няколко заседатели били видимо шокирани от въздействащите снимки на окървавения Кийт с почти напълно размазано лице. Причината за смъртта била очевидна.

Поради досието си и други свои проблеми със закона Куинси не дал показания. Адвокатът му бил новак на име Тайлър Таунзенд, назначен от съда и още ненавършил трийсет.

Фактът, че той за пръв път защитавал клиент, обвинен в предумишлено убийство, обикновено би послужил като основание за обжалване, но не и по делото на Куинси. Тайлър действал решително. Атакувал всеки свидетел на обвинението и всяко доказателство. Оспорвал вещите лица и заключенията им, изтъквал недостатъците на техните теории и осмял ченгетата заради изчезналото фенерче — най-важната улика. Размахал цветните снимки пред съдебните заседатели и изказал съмнение дали пръските по стъклото са от кръв. Отнесъл се подигравателно към Кари Холанд и Зийк Хъфи и ги нарекъл лъжци. Намекнал, че Даяна не е невинна вдовица, и без особени трудности я разплакал по време на кръстосания разпит. Съдията многократно му отправял предупреждения, но Тайлър останал невъзмутим. Защитата му била толкова разпалена, че съдебните заседатели често не съумявали да прикрият презрението си към него. Процесът се превърнал в шумна свада, защото младият адвокат нападал прокурорите, отнасял се непочтително към журито и тормозел свидетелите на обвинението.

Защитата предоставила алиби. Жена на име Валъри Купър твърдяла, че Куинси е бил с нея в нощта на убийството. Била самотна майка, която живеела в Ернандо, на един час път от Сийбрук. Запознала се с Куинси в някакъв бар и двамата поддържали неангажираща връзка. Валъри твърдяла, че Куинси е бил при нея, но като застанала на свидетелското място, се уплашила и показанията й не били убедителни. А когато прокурорът извадил на бял свят обвинението срещу нея за притежание на наркотици, тя съвсем рухнала.

По време на пламенната си заключителна пледоария Тайлър Таунзенд заявил, че е почти невъзможно да стреляш два пъти по целта си, държейки едновременно и пушка, и фенерче. Съдебните заседатели, повечето от които били ловджии, очевидно схванали аргумента му, но това не повлияло на решението им. Тайлър със сълзи на очи ги умолявал да обявят клиента му за невинен.

Напразно. Много бързо осъдили Куинси за убийството. Определянето на наказанието му се оказало по-сложно и журито не успяло да вземе единодушно решение. Накрая, след двудневно ожесточено обсъждане, единственият чернокож заседател продължавал да настоява за доживотна присъда без право на замяна. Единайсетте бели останали разочаровани, че не могат да издадат смъртна присъда.

Куинси обжалвал и присъдата му била потвърдена единодушно на всяко ниво. В продължение на двайсет и две години той упорито отстоявал своята невинност, но никой не го слушал.

Младият Тайлър Таунзенд бил съкрушен и така и не се съвзел от загубата. Градчето Сийбрук се настроило против него и едва проходилата му адвокатска практика загинала. Малко след като изчерпил възможностите за обжалване, той се отказал и се преместил в Джаксънвил, където поработил като служебен защитник на хонорар, преди да се насочи към напълно различно поприще.

Франки го намери във Форт Лодърдейл, където Тайлър си живееше добре, имаше семейство и хубав бизнес — разработваше търговски центрове със своя тъст. Трябваше да подходим към него предпазливо и обмислено, както умеем.

Даяна Русо повече не се върнала в Сийбрук и доколкото ни е известно, не се е омъжила повторно. Но не сме сигурни. Съвместно с детективска фирма, която наемаме понякога, Вики успя да я открие преди година на остров Мартиника. Срещу още пари тази фирма може да се разрови по-надълбоко и да ни даде допълнителни сведения. Засега обаче не можем да оправдаем такива разходи. Би било загуба на време да се опитваме да говорим с Даяна.

Целта ни е да оправдаем Куинси Милър. Да намерим истинския убиец не ни е приоритет. За да успеем с първото, трябва да опровергаем доводите на обвинението. Разрешаването на престъпления е работа на други хора, но след двайсет и две години в тази сфера мога да се обзаложа, че никой не работи по случая. Това не е неразрешен случай. Щатът Флорида е издал присъда. Истината няма значение.