Джон Гришам
Пазителите (34)

34

ФБР задвижват връзките си и Куинси е преместен в ъглова стая, която е по-безопасна. Две охранителни камери непрекъснато работят над вратата му. Болничният персонал е с повишена бдителност, а охраната присъства по-осезаемо. Затворът изпраща по един надзирател всеки ден за по няколко часа да патрулира в коридора, а полицаите от Орландо с удоволствие се отбиват да пофлиртуват с медицинските сестри.

Състоянието на Куинси се подобрява с всеки изминал ден и ние постепенно започваме да вярваме, че той няма да умре. Вече си говоря на малко име с лекарите и персонала, всички стискат палци за клиента ми. Безопасността му е максимално подсигурена, затова решавам да се отправя на път. Това място ме изнервя. Кой обича да виси по болници? Савана е на пет часа път и никога не съм изпитвал такава носталгия по дома.

Наближавам Сейнт Огъстин, когато се обажда Сюзан Ашли с новината, че старият съдия Джери Планк не е удовлетворил молбата ни за преразглеждане на делото. Решението е очаквано, но се изненадваме, че се е разбудил за достатъчно продължително време, че да предприеме нещо. Предполагахме, че ще чакаме поне година, но той отхвърли молбата ни само след два месеца. Всъщност това е добра новина, защото ускорява обжалването ни пред Върховния съд на щата. Не ми се спира, за да прочета становището на съдията, Сюзан Ашли ме уверява, че е съвсем кратко. Две страници, на които Планк твърди, че макар Зийк Хъфи и Кари Холанд да са се отказали от показанията си, не сме предоставили нови доказателства. Както и да е. Очаквахме да изгубим на ниво окръжен съд. Ругая няколко минути, влачейки се в натовареното движение. Има случаи, и те са чести, когато ненавиждам съдиите, особено слепите, старите, белите, защото почти всички са започнали като прокурори и не симпатизират на обвиняемите. За тях всеки обвиняем е виновен и трябва да лежи в затвора, системата работи идеално и справедливостта винаги побеждава.

Когато се успокоявам, звъня на Мейзи, която чете съдийското решение. Обсъждаме обжалването — тя ще зареже всичко друго и ще започне да го подготвя. Вече е написала първата чернова, когато пристигам в офиса късно следобед. Обсъждаме текста на кафе заедно с Вики и аз им разказвам за събитията в Орландо.

Адам Стоун разменил без проблем телефона на Джон Драмик. Взел стария, докато обискирал килията му, и на следващия ден му дал нов апарат. От ФБР се опитват да проследят старите разговори и подслушват новите. Уверени са, че набелязаните цели ще паднат в капана. Нямат информация за Мейхол или поне нямат нещо, което могат да споделят с мен, но смятат да го наблюдават при следващата му среща с Адам.

Драмик е звънял по телефона в Делрей Бийч, северно от Бока Ратон, цели три дни преди нападението над Куинси. В деня след нападението има само едно обаждане — до същия номер. Следата обаче изстива, защото номерът е деактивиран. Телефонът е предплатен за трийсет дни в брой в магазин на „Бест Бай“. Собственикът му явно е много бдителен.

Адам няма телефонния номер на Мейхол, никога не са му го давали. Няма нищо за проследяване, докато не се обади Мейхол, и той най-сетне го прави. ФБР вземат номера на телефона му от апарата на Адам и го проследяват до друг мобилен, също в Делрей Бийч. Пъзелът започва да се подрежда. Следейки телефонната следа, ФБР надушва Мейхол, докато той се носи на север по междущатска магистрала 95. Колата, която кара, е регистрирана на някой си Скип ди Лука от Делрей Бийч. Бял, на петдесет и една години, с четири присъди, най-тежката от които за непредумишлено убийство, освободен предсрочно преди три години от затвор във Флорида, в момента управител на магазин за мотоциклети втора ръка.

Ди Лука, известен и като Мейхол, си уговаря среща с Адам след работа в бар в Ориндж Сити, на четиресет и пет минути от затвора. Адам обяснява, че винаги се срещат на едно и също място, пийват набързо по бира и говорят по работа. За да избегне подозрения, Адам се облича в цивилни дрехи. Агентите закрепват подслушвателно устройство на гърдите му. Той пристига на срещата пръв, избира маса, пробва микрофона — всичко работи. ФБР слуша от микробус, паркиран на пресечката зад бара.

След размяната на поздрави започва истинският разговор:

ДИ ЛУКА: Не са убили Милър. Какво стана?

АДАМ: Ами няколко неща се объркаха. Първо, Милър умее да се бие и направо обезумя. Лейн е със счупен нос. Трябваха им няколко минути, за да го надвият, твърде дълго. След като го повалиха, не успяха да го довършат, защото ги видя друг надзирател. Не го намушкаха достатъчно.

ДИ ЛУКА: Ти къде беше?

АДАМ: Там бях, човече, където трябваше да бъда. Знам си работата. Засадата беше идеална, просто не успяха да го повалят лесно.

ДИ ЛУКА: Е, не е мъртъв и това е проблем. Платихме за работа, която не е свършена. Господата, с които работя, не са доволни.

АДАМ: Вината не е моя. Аз направих каквото трябваше. Не може ли да го довършите в болницата?

ДИ ЛУКА: Може би. Хвърлихме един поглед, но има много униформени. Състоянието му се подобрява с всеки изминал ден, така че здравата се проваляме. Трябваше да го очистим. Кажи на Драмик и Лейн, че съм бесен заради мърлявата им работа. Обещаха ми, че ще го направят.

АДАМ: Много ли те притискат?

ДИ ЛУКА: Ще се оправя.

Разговорът им е кратък и когато приключва, двамата допиват бирите си и излизат навън. Ди Лука подава на Адам кафяв хартиен плик с хиляда долара в брой, два нови мобилни телефона и наркотици. Тръгва си, без да се сбогува, и потегля бързо. Адам го изчаква да се скрие от поглед и съобщава на агентите, че го няма. Заобикаля и се среща с тях в пряката.

Формално и законово погледнато, ФБР разполага с материал да обвини Ди Лука, Адам, Драмик и Лейн за поръчково убийство, макар и неуспешно. Двамата затворници обаче тъй или иначе са зад решетките. Адам е твърде ценен като информатор. А Ди Лука може да ги отведе до едрата риба.

Двайсет минути по-късно Ди Лука вижда в огледалото си сини лампи. Проверява скоростомера, макар прекрасно да знае, че не е нарушил правилника. Освободен е условно и цени свободата си, затова се придържа към правилата, поне тези за движение по пътищата. Пътен полицай взема шофьорската му книжка и талона на колата и половин час ги проверява. Ди Лука започва да се гърчи. Когато полицаят се връща при него, го пита любезно:

— Пили ли сте?

— Една бира — отговаря Ди Лука честно.

— Всички така казват.

Пристига втора патрулка с включени сини светлини и паркира пред автомобила на Ди Лука. От нея излизат още двама и го измерват с гневни погледи, като че ли току-що е прегазил няколко деца. Тримата се скупчват и убиват още време, докато Ди Лука ври и кипи. Накрая му нареждат да слезе от колата.

— Ама защо, по дяволите? — настоява за обяснение той, докато затваря вратата.

Грешка. Двама от полицаите го сграбчват и го просват върху капака на колата му, а третият му щраква белезниците.

— Карате на зигзаг — обяснява първият полицай.

— Глупости! — сопва се Ди Лука.

— Просто млъкнете.

Претърсват джобовете му, вземат портфейла и телефона му и го натикват доста грубо на задната седалка на първата патрулка. Докато го откарват, един полицай вика „паяк“, после се обажда във ФБР. В управлението затварят Ди Лука в килия, където го принуждават да позира за снимка, а после го оставят заключен четири часа.

Федерален съдия, който чака в Орландо, бързо одобрява две заповеди за обиск: една за жилището на Ди Лука, другата за колата му. Агенти на ФБР влизат в апартамента му в Делрей Бийч и запретват ръкави. Едностаен апартамент е, с оскъдна и евтина мебелировка и без следа от женско присъствие. Кухненските плотове са отрупани с мръсни съдове. В коридора има купчини мръсно пране. В хладилника няма друго освен бира, вода и студени мезета. Върху ниската масичка в дневната са пръснати списания с хард порно. В тесния кабинет намират лаптоп и го изнасят навън в микробус, където копират харддиска. Откриват и два предплатени мобилни, отварят ги, анализират ги, поставят подслушватели и ги връщат обратно върху бюрото. Монтират бръмбари навсякъде в апартамента. Два часа по-късно екипът приключва работа и макар обикновено педантично да връща всичко по местата, този път не се престарава — Ди Лука е голям мърляч и нито той, нито някой друг би забелязал, че ФБР е тършувало из жилището му тази вечер.

Друг екип претърсва колата му и не намира нищо важно освен поредния предплатен мобилен. Явно Ди Лука няма постоянен мобилен телефон. Докато проверяват евтиния телефон, специалистите попадат на златна жила в списъка с контактите му. Ди Лука има само десет записани номера и един от тях е на Мики Меркадо, шпионина, който дойде да слухти в съда, докато представяхме молбата си за преразглеждане на делото. В списъка на последните телефонни обаждания има двайсет и два входящи и изходящи разговора от и към Меркадо през последните две седмици.

Прикрепят джипиес проследяващо устройство от вътрешната страна на задния му калник, за да не може колата да се изплъзне. В един през нощта в килията на Ди Лука влиза шериф и му се извинява. Обяснява, че имало банков обир близо до Нейпълс по-рано през деня и че колата, с която избягали извършителите, била същата като на Ди Лука. Заподозрели го, но установили, че са сбъркали, поради което вече е свободен да си върви.

Ди Лука не реагира любезно и великодушно, но се омита възможно най-бързо. Подозрителен е и решава да не се връща в Делрей Бийч. Освен това се притеснява да използва мобилния си, затова не се обажда на никого. Кара два часа до Сарасота и се настанява в евтин мотел.

На следващата сутрин същият федерален съдия издава заповед за обиск на апартамента на Меркадо и за електронно следене на телефоните му. Друга заповед задължава телефонната компания да предостави данните за обажданията от и към мобилните му телефони. Още преди да приключат с поставянето на бръмбарите, Ди Лука се обажда на Меркадо от уличен телефон. След това го проследяват от Сарасота до Корал Кейбълс, където го поема екип от ФБР. Накрая той паркира пред афганистански ресторант за кебап на Долфин Авеню и влиза вътре. Петнайсет минути по-късно млада агентка на ФБР също влиза в ресторанта и установява, че Ди Лука се храни заедно с Мики Меркадо.

Смразяващият коментар на Ди Лука пред Адам, че са „хвърлили един поглед“ на Куинси в болницата, става причина за подсилване на охраната там.

Отново местят Куинси в друга ъглова стая и не го оставят нито за миг без наблюдение.

Агент Агнес Нолтън ме държи в течение на нещата, но не научавам всичко. Предупреждавам я да не използва телефоните ни, затова общуваме с кодирани имейли. Тя е уверена, че първо, Куинси ще бъде успешно защитен и второ, че скоро ще подмамят и Меркадо в клопката си. Тревога буди фактът, че той има двойно гражданство, затова идва и си отива, когато пожелае. Нолтън е убедена, че най-голямата ни награда ще е да пипнем Меркадо. Заговорниците над него, истинските престъпници, вероятно не са в Съединените щати, поради което буквално са недосегаеми за правосъдието.

След като имаме пълното съдействие на ФБР и клиентът ни още е жив, ние можем отново да насочим вниманието си към неговото оправдаване.