Джон Гришам
Пазителите (19)

19

Обаждам се на Кари и Бък веднъж седмично да проверявам какво са решили. Те съзнават, че няма да се откажа, и постепенно се навиват. Многократно уверявам Кари, че не рискува нищо, ако ми съдейства, и помежду ни се установява доверие.

Срещаме се в едно заведение близо до Кингспорт и си поръчваме омлет. Тя прочита клетвената декларация, подготвена от Мейзи, после Бък я преглежда бавно. Отговарям на същите въпроси: какво предстои и така нататък, и след час внимателно увещаване Кари подписва.

На паркинга я прегръщам, а Бък иска да прегърна и него.

Вече сме доверени приятели и аз им благодаря за смелостта да помогнат на Куинси. Кари настоява през сълзи да го помоля да й прости. Вече съм го направил, уверявам я.

Майка ми наследи семейната ферма край Дайърсбърг, Тенеси, моя роден град. На седемдесет и три е и живее сама, откакто татко почина преди две години. Тревожа се за нея заради възрастта й, но тя е по-здрава от мен и изобщо не е самотна. Мама пък се тревожи за мен заради номадския ми начин на живот и отсъствието на сериозна романтична връзка. Неохотно е приела, че изграждането на семейство не е сред приоритетите ми и че едва ли ще я даря с внуци. Сестра ми има три деца, но живеят далече.

Мама не яде животни, разчита на земята. Градината й е легендарна и може да нахрани стотици хора, както и става. Тя постоянно носи кошове с пресни плодове и зеленчуци в местната хранителна банка. Вечеряме домати, пълнени с ориз и гъби, едър бял боб и печени зеленчуци. Въпреки изобилието майка ми яде колкото птиче и пие само вода и чай. Тя е пъргава и енергична, отказва да взема хапчета и докато побутва зеленчуците в чинията си, ме кара да ям още. Тревожи се, че съм слаб, но за себе си само махва с ръка. Знам го от други хора.

След това сядаме на предната веранда и пием ментов чай. Малко се е променила тази веранда, откакто преди много години се възстановявах тук. Разговаряме за онези трудни дни. Споменаваме и Брук, бившата ми съпруга. Двете с майка ми много се харесваха и поддържаха връзка години наред. Отначало мама й се сърдеше, че ме е зарязала по време на нервния ми срив, но накрая я убедих, че раздялата ни е била неминуема още от деня на сватбата ни. Брук се омъжи повторно за предприемач, който се справя добре. Имат четири деца, красиви тийнейджъри, и мама се понатъжава, когато си представя какъв можеше да бъде животът ни. При първа възможност насочвам разговора в друга посока.

Въпреки необичайния ми начин на живот мама се гордее с работата ми, макар да не знае точно как действа наказателното право. Тормози я фактът, че има толкова много престъпления, че толкова много хора влизат в затвора, че толкова много семейства са съсипани. Години ми трябваха да я убедя, че зад решетките има и хиляди невинни. Сега за пръв път имаме възможност да поговорим за Куинси Милър и тя е заинтригувана от историята му. Убит адвокат, непочтен шериф, наркокартел, невинен човек, натопен със съвършено коварство. Отначало не вярва, разпитва ме за подробности. Безопасно е да я запозная с фактите — в крайна сметка седим на тъмна веранда насред Тенеси, далече от Флорида, на кого би могла да каже? А и майка ми умее да пази тайна.

Обсъждаме и останалите ми клиенти: Шаста Брайли, осъдена на смърт в Северна Каролина за умишлен палеж, причинил смъртта на трите й дъщери; Били Рейбърн в Тенеси, осъден въз основа на спорните научни данни относно тъй наречения Синдром на раздрусаното бебе, защото се спънал и паднал, докато носел бебето на приятелката си; Дюк Ръсел в Алабама, който още е със смъртна присъда; Къртис Уолас, осъден в Мисисипи за отвличане, изнасилване и убийство на млада жена, която никога не е виждал; и Джими Флаглър, който бил седемнайсетгодишен умствено изостанал младеж, когато щатът Джорджия го изпратил в затвора до живот.

Тези шест случая са моят живот и моята работа. Живея с тях всеки ден и често се изморявам да ги обсъждам. Насочвам разговора обратно към мама и я питам как върви покерът. Тя играе веднъж седмично с група приятелки и въпреки дребните залози състезанието е ожесточено. В момента е на печалба от единайсет долара и петдесет цента. Уреждат дълговете си по Коледа на веселба, на която се развилняват и пият алкохол — евтино шампанско. С друга група майка ми играе бридж два пъти месечно, но предпочита покера. Участва и в два читателски клуба — в единия са жените от църковното общество, затова се придържат към теологията, а в другия са по-освободените й приятелки, които си падат по популярната литература. Понякога дори по буламачи. Тя преподава в неделното училище, чете на старците в дом за възрастни хора и е доброволка в толкова много организации, че не им знае имената. Току-що си е купила електрическа кола и ми обяснява в подробности как работи.

Няколко пъти годишно Франки Тейтъм й гостува на вечеря. Двамата са близки приятели и тя много обича да му готви. Бил е тук миналата седмица и мама ми разказва за посещението му. Гордее се с факта, че той е на свобода благодарение на мен. И разговорът отново се връща към работата ми. По едно време тя настояваше да се насоча към по-стабилна кариера, може би в истинска адвокатска кантора, само че прекратихме тези разговори. Пенсията й осигурява удобен живот. Майка ми няма дългове и всеки месец изпраща на „Пазителите“ чек за неголяма сума.

Ляга си точно в десет и спи непробудно осем часа. Целува ме по челото и ме оставя на верандата, където с часове седя в хладната притихнала нощ и си представям как клиентите ми спят на тесните нарове зад решетките.

Невинни хора.