Джон Гришам
Пазителите (43)

43

Двайсет и втори съдебен район включва Руис и още два окръга. В момента прокурор е Патрик Маккъчън, юрист от Сийбрук, чийто кабинет се намира в сградата на съда. Преди осемнайсет години, когато завършил право, Маккъчън станал съдружник в адвокатската кантора на почитаемия Глен Колакърчи. А когато се ориентирал към политическа кариера, двамата се разделили в добри отношения.

— Мога да поговоря с момчето — уверява ме Глен.

Може и го прави. И докато се опитва да привлече вниманието на Маккъчън, аз развъртам телефоните, търсейки шериф Касъл, който се оказва много зает човек. Когато най-сетне успявам да го убедя, че премеждията ми от тази сутрин са напълно реални и че у мен има три кашона стари веществени доказателства, които Брадли Фицнър се е опитал да изгори, той ме удостоява с безусловното си внимание.

Глен, на когото изобщо не му личи да е прекарал тежка нощ, е страшно въодушевен и иска да поеме нещата в свои ръце. В два следобед се събираме в кантората му: аз, Франки Тейтъм, Патрик Маккъчън, шериф Касъл и Бий, която седи в ъгъла и записва.

Досега общуването ми с Маккъчън е било изцяло писмено и любезно. Почти година по-рано подадох обичайната молба за преразглеждане на делото на Куинси и той вежливо отказа, което не ме изненада. Помолих Касъл да възобнови разследването, но и той не прояви интерес. Оттогава изпращам и на двамата резюмета на всички нови развития, за да бъдат информирани. Би трябвало да са. Допускам, че са прочели материалите ми. Допускам също, че са били прекалено заети преди ареста на Фицнър. Изумителното събитие обаче привлече вниманието им.

И сега са направо запленени. Внезапният им интерес се изостря още повече от трите изгубени и намерени кашона с веществени доказателства.

Преодолявам неловкия момент, докато установяваме кой командва парада. Глен много би желал да е той, но аз любезно го измествам. Без да обяснявам как и защо Кени Тафт е привлякъл интереса ми, разказвам как сме установили връзка със семейството, сключили сме договор за наем на къщата, платили сме и после сме преживели сутрешните си приключения в тази съборетина. Бий е увеличила снимките на кашоните в таванското помещение и аз ги раздавам на присъстващите.

— Отворени ли са вече? — пита шерифът.

— Не — отговарям. — Все още са запечатани.

— Къде са?

— Най-напред трябва да се споразумеем как ще процедираме. Без споразумение няма улики.

— Кашоните принадлежат на моето управление — настоява Касъл.

— Не съм толкова сигурен — отговарям. — Може би да, а може би не. Вие и управлението ви не сте подозирали за съществуването им допреди два часа. Няма активно разследване, защото отказахте да се намесите, нали си спомняте?

За да наложи авторитета си, Маккъчън се обажда:

— Съгласен съм с шерифа. Ако уликите са откраднати от управлението му, независимо кога, те са негови.

Глен също трябва да завладее позиции, затова скастря някогашния си съдружник:

— Патрик, неговото управление се е опитало да унищожи уликите преди повече от двайсет години. Слава богу, че Поуст ги откри. Вече започнахте да се боричкате. Трябва да постигнем съгласие и да действаме заедно. Аз представлявам господин Поуст и неговата организация и настоявам да му простите, ако ви се струва, че твърде властно брани уликите. Там може да има нещо, което оневинява клиента му. А като вземем предвид събитията в Сийбрук, той има основание да се притеснява. Нека всички да поемем дълбоко дъх.

Правят го и аз казвам:

— Предлагам да уточним план и после да отворим кашоните заедно, като заснемаме всичко на видео, разбира се. Ако фенерчето е там, господа, моля за правото да го задържа и да го дам за анализ на нашите вещи лица доктор Кайл Бендершмит и доктор Тобаяс Блек. Допускам, че разполагате с копия от докладите им. След като приключат с анализа си, ще ви предам фенерчето, за да го занесете в щатската криминалистична лаборатория.

— Да не намеквате, че вашите експерти са по-добри от тези на Флорида? — пита Касъл.

— Точно това намеквам. Едва ли сте забравили, че щатът изправи на свидетелското място пълен шарлатанин на име Пол Норуд. През последното десетилетие кариерата му е напълно развенчана, но е успял да погоди номер на Куинси. Вече не го използват като вещо лице. Съжалявам, но по този въпрос нямам доверие на щата.

— Сигурен съм, че нашата лаборатория може да се справи — обажда се Маккъчън. — Навремето Норуд не е работил за щата.

Глен се чувства длъжен да възрази:

— Не слушаш, Патрик. Клиентът ми определя правилата на играта. Ако не си съгласен, няма да видиш уликите. Той ще ги вземе със себе си и минаваме на план Б.

— По-точно?

— Още не сме уточнили подробностите, но според план Б господин Поуст несъмнено ще напусне града заедно е кашоните и ще предаде уликите за анализ на независими експерти. Вие ще бъдете лишени от участие. Това ли искате?

Изправям се и измервам Касъл и Маккъчън с гневен поглед.

— Всъщност не съм тук, за да водя преговори. И не ми харесва тонът ви. Не ми допада и отношението ви. Кашоните са на сигурно място, отново скрити. Ще ги извадя, когато съм готов.

Тръгвам към вратата и вече я отварям, когато Маккъчън се обажда:

— Чакайте.

 

 

Кашоните са избърсани от прахта, но си личи, че са стари. Намират се един до друг по средата на дългата заседателна маса на Глен. Към тях е насочена видеокамера на статив. Скупчваме се около масата и вперваме погледи в тях.

Докосвам първия кашон и казвам:

— Допускам, че КМ означава Куинси Милър. Ще ни окажете ли честта? — питам шерифа и му подавам джобно ножче.

Давам му и тънки хирургически ръкавици, които той добросъвестно слага. Бий включва видеокамерата, а Франки започва да снима с телефона си.

Касъл взема ножа и плъзва острието по горната лента тиксо, после по страничните. Отваря капака и всички проточваме шии да надникнем вътре. Първият предмет е найлонов плик, в който като че ли има бяла риза, изцапана с кръв. Без да отваря плика, Касъл го вдига за снимка, поглежда етикета и го прочита:

— „Местопрестъпление, Русо, шестнайсети февруари хиляда деветстотин осемдесет и осма година.“

Оставя го на масата. Ризата вътре изглежда продупчена на няколко места. Двайсет и три години по-късно кръвта е почти черна.

Следва найлонов плик, в който като че ли има официален панталон, намачкан и натъпкан вътре. С черни петна. Касъл прочита етикета — същата информация.

После изважда кутия за съхранение на документи, увита в черна найлонова торба за смет. Обнадеждено развива найлона, поставя кутията върху масата и я отваря. Едно по едно вади изцапани бели листове, жълт адвокатски бележник, картончета за записки, четири евтини химикалки и два използвани молива. На етикетчето пише, че са материали от бюрото на Русо. Всичко е опръскано с кръв.

Касъл изважда и четири юридически книги, всичките с петна. На етикета пише, че са от лавиците на Кийт.

Следва квадратна картонена кутия със страна трийсетина сантиметра. Пъхната е в плик за замразяване на продукти, който на свой ред е сложен в друг плик с цип. Касъл внимателно маха пликовете и поспира за секунда, сякаш всички знаем какво има вътре. Не откъсваме поглед от кафявата кутия. Не е запечатана, а има подпъхващ се капак. Той бавно го отваря и изважда още едно найлоново пликче с цип. Оставя го върху масата. Вътре има черно фенерче, дълго почти колкото кутията, чието стъкло е пет сантиметра в диаметър.

— Да не отваряме това — обаждам се, а сърцето ми се е качило в гърдите.

Шерифът кимва в знак на съгласие.

Глен поема командването с думите:

— Господа, да седнем и да обмислим нещата.

Събираме се около единия край на масата и сядаме.

Франки отива в другия край и оставя телефона си. Бий ни осведомява:

— Все още записвам.

— Нека камерата остане включена — настоявам.

Искам всяка дума да бъде записана.

Няколко минути четиримата седим отпуснати в различни пози и се опитваме да си съберем мислите. Поглеждам към фенерчето, после отмествам поглед, неспособен да проумея наличието му, неспособен да облека в пълнота евентуалното му значение.

Накрая се обажда Маккъчън:

— Имам въпрос, Поуст.

— Давай.

— Живееш с този случай почти една година. Ние не. Каква е теорията ти, защо Фицнър е искал да унищожи тези улики?

— Според мен има само едно обяснение, Кайл Бендершмит ми помогна да стигна до него. Той изтъкна, че си имаме работа с умен и лукав служител на закона. Фенерчето е било подхвърлено от Фицнър и е било добросъвестно фотографирано. Виждали сте снимките. Фицнър е знаел, че ще успее да намери мошеник като Пол Норуд, който ще ги разгледа, без да анализира фенерчето, и ще поднесе на съдебните заседатели теорията, че то е използвано от убиеца, тоест от Куинси, докато е стрелял в тъмното. Причината Фицнър да иска фенерчето да изчезне, е опасението му да не би друго вещо лице, по-добре подготвено от Норуд, да анализира фенерчето за защитата и да каже истината. Фицнър също така е знаел, че е много по-лесно да осъдиш чернокож човек в бял град.

Нова продължителна пауза, докато присъстващите обмислят думите ми. Отново Маккъчън нарушава мълчанието с въпрос:

— Какъв е планът ти, Поуст?

— Не очаквах толкова много кръв. Това наистина е изненадващ подарък. В идеалния случай най-напред бих занесъл фенерчето на Бендершмит за анализ. Той не може да върши работата си тук, защото има прекрасно оборудвана лаборатория в университета „Вирджиния Комънуелт“.

— И ако кръвта по фенерчето съвпадне с кръвта по дрехите, Куинси ще се окаже свързан с престъплението, нали? — пита Маккъчън.

— Вероятно, но това няма да стане. Фенерчето е подхвърлено от Фицнър и не е било на местопрестъплението. Гарантирам ви.

Глен отново се чувства длъжен да се намеси и казва на Маккъчън:

— Според мен сме изправени пред два проблема. Първият е оправдаването, вторият е съдебното преследване на действителния убиец. Първото е належащо, второто може и никога да не се случи. Да, Фицнър е в затвора, но ми се струва слабо вероятно да го свържем със самото убийство. Съгласен ли си, Поуст?

— Да, и в момента този проблем не ме занимава. Той ни направи подарък и е затворен за дълго. Искам Куинси Милър да излезе от затвора колкото се може по-скоро и се нуждая от помощта ви. Вече съм изминавал този път и знам, че става много по-бързо, ако прокурорът съдейства.

— Хайде, Патрик — подканя го Глен. — Нещата са от ясни по-ясни. Момчето е било прецакано от щата преди двайсет и три години. Време е всичко да се оправи.

Шериф Касъл се усмихва и казва:

— Чувам ви. Ще възобновим разследването веднага щом получим резултатите от анализа.

Иде ми да се метна през масата и да го прегърна.

— Уговорихме се — обажда се и Маккъчън. — Настоявам само всичко да се фотографира и заснеме на видео, както и да се съхранява добре. Може да ми потрябва за нов процес някой ден.

— Разбира се — уверявам го.

— А сега към другите два кашона — напомня Касъл.

Глен забива бастуна си в пода, скача на крака и казва:

— Да надникнем. Може да има някаква мръсотия за мен.

Засмиваме се нервно и се изправяме. Франки се прокашля и се обажда:

— Шефе, да не забравиш за дрешника.

Вече бях забравил. Поглеждам шерифа.

— Съжалявам, че положението се усложнява, шерифе, но се натъкнахме на още нещо в дрешник на горния етаж в къщата на Тъфт. Не съм сигурен дали се нарича труп, защото всъщност е само скелет. Само кости. Сигурно е там поне от десет години.

Касъл се смръщва и казва:

— Страхотно. Точно това ми трябваше.

— Не сме го докосвали, но не забелязахме никакви дупки от куршуми в черепа. Може би е просто поредното самоубийство.

— Харесва ми как разсъждаваш, Поуст.

— И нямаше никакви дрехи. Не сме съобщили на семейство Тафт, така че е само ваш.

— Не знам дали да благодаря.