Джон Гришам
Пазителите (46)

46

Бил Канън ни прави предложение, което ни изненадва. Би желал да ни окаже честта и да поеме съдебната зала, когато представяме молбата си за преразглеждане на присъдата. Смята, че това е отлична подготовка за федералното дело, което ще започне след месеци. Ръцете го сърбят за битка и иска да чуе свидетелите лично. Сюзан Ашли е умна и реагира бързо, но е само на трийсет и три и има ограничен опит в съдебната зала. Бих я определил като страхотно оръжие. Но по репутация Канън вече е в Залата на славата. Тя с удоволствие му отстъпва водещата роля и се съгласява да бъде втори адвокат по делото. А тъй като съм потенциален свидетел, аз се отказвам от ролята си на адвокат без капка съжаление. И така ми се пада място на първия ред.

Предвкусвайки победа за отбора, Вики и Мейзи си вземат няколко почивни дни и пристигат в Орландо за заседанието. Франки ги настанява на първия ред. Всички пазители на справедливостта сме тук. Идват и други. Преподобният Лутър Ходжес също пристига от Савана да ни наблюдава в действие. Следил е случая от деня, в който го поехме, и часове наред е отправял молитви за Куинси. Глен Колакърчи пристига, издокаран в розов костюм от крепон и придружен от красивата Бий. Той едва ли се е молил много. До него седи Патрик Маккъчън, който според Глен е решил да не отправя ново обвинение към Куинси, ако молбата ни бъде удовлетворена.

Сюзан Ашли е обработила пресата и случаят се отразява широко. Историята за стар и корумпиран шериф, организирал заговор за убийството на невинен човек, когото е пратил в затвора преди повече от двайсет години, не е за изпускане. Сега, когато невинният предприема активни стъпки за освобождаването си, а шерифът е зад решетките, интригата се заплита още повече. В залата има репортери и двайсетина зрители. Всяка съдебна зала независимо от големината или местоположението си привлича редовни посетители — любопитни хора, които си нямат друга работа.

Съдия Кумар заема мястото си без излишни официалности и поздравява всички. Оглежда се и не вижда затворника. Два дни по-рано е удовлетворил молбата ни да позволим на Куинси да присъства на изслушването. Засега прави всичко, което сме поискали.

— Въведете го — нарежда той на пристава.

Вратата зад ложата на журито се отваря и влиза един шериф. Куинси пристъпва зад него с бастун, без белезници. Облечен е с бяла риза и кафеникав панталон, които съм му купил вчера. Искаше да сложи и вратовръзка за пръв път от двайсет и три години, но го убедих, че не се налага, защото няма да има съдебни заседатели, само съдия, който сигурно не е с вратовръзка под черната си тога. Куинси е отслабнал поне с двайсет килограма и не е възстановил изцяло двигателните си умения, но изглежда страхотно. Озърта се, отначало объркан и неуверен, и кой може да го вини, но после ме вижда и се усмихва. Затътря се към нас и шерифът го повежда към мястото между Сюзан Ашли и Бил Канън. Аз съм се сврял зад тях, до перилата. Потупвам Куинси по рамото и го уверявам, че изглежда превъзходно. Той се обръща и ме поглежда с насълзени очи. Дори краткото му излизане на свобода днес поражда бурни емоции.

Спорим със Службата за управление на затворите в Талахаси как следва да се постъпи с него. Лекарите му са приключили засега и са готови да го изпишат, което означава еднопосочен билет обратно за „Гарвин“. Сюзан Ашли е подала молба за прехвърлянето му в затвор с облекчен режим близо до Форт Майърс, където има рехабилитационен център. Лекарите щедро ни снабдиха с писма и протоколи в подкрепа на необходимостта рехабилитацията на Куинси да продължи. Разпалено твърдим, че „Гарвин“ е опасно място за всички затворници по принцип, но особено за Куинси. Бил Канън крещи на бюрократите от Службата за управление на затворите. Само че, тъй като в момента е притиснал всички до стената с делото за 50 милиона долара, те отказват да съдействат. Одел Хърман, директорът на „Гарвин“, твърди, че Куинси трябва да бъде в изолатор с цел осигуряване на безопасността му, като че ли това е проява на огромно великодушие. Всъщност става дума за еквивалента на карцер.

На Куинси му трябва още една инфекция, но не споделям с никого това, защото последната едва не го уби. Прекарал е в болницата деветнайсет седмици и е споделял с Франки неведнъж, че на този етап предпочита затвора.

А ние предпочитаме той да излезе на свобода, което ще стане. Само не е ясно кога.

Бил Канън се изправя и се приближава към подиума, за да се обърне към съда.

Той е на петдесет и четири години, има гъста прошарена коса с елегантна прическа, облечен е в черен костюм и притежава самоувереността на факир в съдебната зала, способен да изтръгне каквото пожелае от заседателите или съдията. Гласът му е мелодичен баритон, който той вероятно е школувал с години. Дикцията му е безукорна. Първите му думи гласят, че сме на прага да открием истината, а тя е основата на най-великата съдебна система в света. Истината за това кой е убил и кой не е убил Кийт Русо. Истината, прикрита много отдавна в малък корумпиран град в Северна Флорида. Истината, нарочно потулена от злонамерени хора. Сега обаче, след като един невинен човек е прекарал двайсет и три години в затвора, истината ще излезе наяве.

Канън не се нуждае от опорни точки, не спира, за да поглежда към бележките си. Няма празнини, няма накъсани изречения, никакво мънкане. Говори импровизирано и блестящо! Довел е до съвършенство стратегия, усвоена от малцина адвокати, дори най-ловките: лаконичен е, не се повтаря, говори ясно. Излага подробностите около случая и казва на съдия Кумар какво целим да докажем. За по-малко от десет минути задава тона и не оставя никакво съмнение, че изпълнява мисия и няма да се откаже.

В отговор Кармен Идалго напомня, че съдебните заседатели вече са се произнесли. Куинси Милър е получил справедлив процес преди много години и е бил осъден единодушно от съдебното жури. Един глас го е спасил от смъртната присъда. Защо трябва да се разглежда отново старо дело? Съдебната система и бездруго е претоварена и не е създадена да поддържа делата отворени с десетилетия.

Ако допуснем всички осъдени убийци да фабрикуват нови факти и да твърдят, че разполагат с нови доказателства, каква полза има изобщо от първия им процес?

Тя е още по-кратка.

Канън решава да започне драматично и призовава на свидетелското място Уинк Касъл, шериф на окръг Руис. Уинк носи със себе си малка картонена кутия. Полага клетва и Канън започва да го разпитва какво има в кутията. В прозрачно найлоново пликче се намира фенерчето, което шерифът оставя върху маса до съдебния стенограф. Уинк описва как се е озовало у него. Канън пуска видеозаписа с всички нас в кантората на Глен, докато отваряме кашоните. Историята е забавна и приятна за всички, особено за почитаемия съдия. Касъл разказва малкото, което му е известно от историята на случая, включително за загадъчния пожар. Гордо осведомява съда, че при неговото управление нещата в окръг Руис са модернизирани.

С други думи, наркотрафикантите вече ги няма. Всичко е чисто!

По време на кръстосания разпит Кармен Идалго отбелязва няколко точки, като принуждава Касъл да признае, че кашоните с улики са били изчезнали за много години, поради което има огромна празнина в хронологията на тяхното документиране. Което може да се окаже от съществено значение, ако фенерчето се използва при ново наказателно дело, но в момента е безполезно. Когато тя приключва, съдия Кумар се обръща с въпрос към Уинк:

— Фенерчето анализирано ли е от щатската криминалистична лаборатория?

Уинк потвърждава.

— Разполагате ли с копие от доклада им?

— Не, господин съдия, още не.

— Знаете ли името на криминолога, който отговаря за тази улика?

— Да, господин съдия.

— Добре. Искам да му се обадите и да му кажете, че очаквам да го видя тук утре сутрин.

— Веднага, господин съдия.

Призовават ме като втори свидетел и аз полагам клетва да казвам истината. За четвърти път в кариерата си заставам на свидетелското място и ви уверявам, че оттук съдебната зала изглежда много по-различно. Всички погледи са вперени в теб, а ти се мъчиш да се отпуснеш и да се съсредоточиш въпреки разтуптяното си сърце. И тутакси те обзема колебание дали да говориш, защото може да кажеш нещо неуместно. Бъди искрен. Бъди убедителен. Бъди ясен. Все съвети, които давам на свидетелите си, но в момента ми звучат доста отвлечено. За щастие, имам блестящ адвокат на своя страна, пък и сме репетирали показанията ми. Не мога да си представя да седя тук и да се опитвам да пробутам някаква неубедителна измишльотина под обстрела на човек като Канън.

Разказвам доста редактирана история за това как сме намерили фенерчето, като пропускам цели глави от нея. Не споменавам за Тайлър Таунзенд в Насау, нито за Брус Гилмър в Айдахо, нито за имейлите, които се изпаряват след пет минути, за африканската вуду магия или за истинския скелет в гардероба. Тръгнал съм от слух, предаден ми от стар адвокат, който подочул, че може би Кени Тафт е знаел твърде много и това е причината да го убият. Затова съм се обърнал към семейство Тафт и съм започнал да проучвам. И ми е провървяло. На големия екран Канън показва снимки на порутената къща и по-тъмни кадри, които съм направил на тавана, и още едно видео как Франки изнася кашоните от населената с призраци къща. Разказвам за пътуването ни до Ричмънд с уликите и за срещата е доктор Бендершмит.

По време на кръстосания разпит Кармен Идалго задава поредица въпроси, които целят по-скоро да породят допълнителни съмнения относно надеждността на уликите. Не, не знам колко време кашоните са били на тавана, не знам и кой ги е оставил там, дори не съм сигурен, че Кени Тафт ги е взел лично преди пожара или някой му е помогнал, не знам и дали не е отварял кашоните и не е манипулирал веществените доказателства. Отговорите ми са професионални и вежливи. Тя просто си върши работата и никак не й се иска да бъде тук.

Притиска ме да разкрия източника на слуховете за Кени Тафт и аз обяснявам, че поверителността ме задължава да предпазвам източниците си. Разбира се, знам повече, отколкото разкривам, но в крайна сметка съм адвокат и ми е ясно какво е поверителност. Тя моли съдията да ми нареди да отговоря на въпросите й. Канън възразява и изнася кратка лекция за неприкосновеността на адвокатските дела. Съдия Кумар отказва да удовлетвори молбата на Кармен Идалго и аз се връщам на мястото си зад Куинси.

Доктор Кайл Бендершмит е в съдебната зала и няма търпение да я напусне. Бил Канън го призовава като следващ свидетел и започва досадното представяне на квалификацията му. След няколко минути съдия Кумар поглежда към Кармен Идалго и пита:

— Необходимо ли е уверение в професионалната му подготовка?

— Не, господин съдия. Щатът приема квалификацията му.

— Благодаря ви.

Кумар не припира никого и очевидно му е приятно да държи нещата под контрол. Съдия е едва от три години, но изглежда много самоуверен и опитен.

Канън прескача неверните показания на Пол Норуд пред съдебните заседатели — описани са подробно от Мейзи в адвокатското досие — и се задълбочава в действителните улики. Вече разполагаме с фенерчето и с пръските и не се налага да се правят догадки. На големия екран Бендершмит представя снимките, които е направил неотдавна, и ги сравнява с използваните по време на съдебния процес преди двайсет и три години. Пръските са избелели с времето, макар че стъклото явно не е било на слънце. Очертава трите най-големи и ги посочва на своята проба. Следват още увеличени снимки, още криминологичен жаргон. За мен показанията на Бендершмит бързо се превръщат в досаден урок по естествени науки, може би защото съм скаран с тази област на знанието. Но няма никакво значение дали аз се отегчавам. Важното е, че съдията жадно поглъща всичко.

Кайл започва с основното: човешките кръвни клетки са различни от животинските. На екрана се появяват два уголемени образа и Бендершмит включва на професионален режим. Образът отляво е силно увеличен еритроцит от кръвта по стъклото. Образът отдясно изглежда сходно и е еритроцит от дребен бозайник — заек. Хората са бозайници и техните еритроцити, тоест червените им кръвни клетки, нямат ядро. Червените кръвни клетки на влечугите и птиците имат ядро, а нашите не. Професорът трака по клавишите на лаптопа си, изображението се променя и ние потъваме в света на червените кръвни клетки. Ядрото е малко, кръгло и служи като команден център на клетката. То контролира нейния растеж и възпроизводство. Заобиколено е от мембрана. И тъй нататък.

Към молбата ни е прикрепен пълният доклад на Бендершмит, съдържащ множество непроницаеми страници за кръвта и клетките. Признавам, че не съм го прочел целия, но нещо ми подсказва, че съдия Кумар го е прочел.

Изводът: животинските еритроцити са много различни при различните видове. Доктор Бендершмит е почти сигурен, че кръвта по стъклото на фенерчето, намерено в колата на Куинси от Брадли Фицнър, е от малък бозайник. Изразява недвусмислена увереност, че кръвта не е човешка.

Не сме направили ДНК анализ на двете проби, защото нямаше причина. Знаем, че кръвта по ризата на Кийт наистина е негова. Знаем, че кръвта по фенерчето не е.

Да гледаш как Канън и Бендершмит си партнират по време на показанията е все едно да гледаш танц със съвършена хореография. А се срещнаха за пръв път едва вчера. Ако на мен ми предстоеше да застана срещу тях в дело за обезщетение от 50 милиона долара, още сега щях да започна да договарям споразумението.

Наближава един часът, когато Бендершмит изчерпва рутинната поредица от въпроси, които му задава Кармен. Ако се съди по тънкото като тръстика тяло на съдията, той едва ли си пада много по обедите, но на останалите ни е прималяло от глад. Прекъсваме заседанието за час и половина. С Франки откарваме Кайл на летището, като спираме да си купим бургери за из път. Той пита кога очакваме присъдата. Обича работата си, обича и този случай и няма търпение клиентът ни да бъде оправдан. Псевдонаучен подход е довел до осъждането на Куинси и Бендершмит иска да оправи тази каша.

* * *

През последните седем месеца Зийк Хъфи се радва на свободата си толкова много, че успява да избегне нов арест. Освободен е условно в Арканзас и няма право да напуска щата без позволението на надзорника си. Твърди, че е трезвен и не се друса, и е твърдо решен да си остане така. Организация с идеална цел му е отпуснала заем от хиляда долара за първоначалните му нужди, освен това той работи почасово в автомивка, в закусвалня и във фирма за поддръжка на морави. Оцелява и е изплатил почти половината от заема си. Вики му е купила самолетен билет и той заема свидетелското място със слънчев загар и много по-здрав вид.

Представи се безупречно на първото изслушване пред съдия Планк. Призна лъжите си и макар да обвини Фицнър и лошата система, заяви, че е съзнавал какво върши. Поставили го в същата килия като доносник и той се справил блестящо. Сега обаче дълбоко съжалява за лъжите си. В един прочувствен миг, който изненадва всички, Зийк поглежда към Куинси в съдебната зала и казва:

— Направих го, Куинси. Направих го, за да отърва кожата, но страшно ми се иска да не бях. Излъгах да спася себе си, но изпратих теб зад решетките. Съжалявам, Куинси. Не те моля за прошка, защото на твое място не бих си простил. Просто ти се извинявам за това, което извърших.

Куинси кимва, но не отговаря. По-късно ще ми признае, че е искал да каже нещо, да даде прошка, но се е страхувал да се обади без разрешение.

По време на кръстосания разпит Кармен напада колоритния разказ на Зийк за лъжата пред съда. Пита го кога е престанал да лъже и преставал ли е изобщо. Защо да му вярваме, че в момента казва истината? И тъй нататък. На него не му е за пръв път обаче и се справя добре. Многократно повтаря:

— Да, госпожо, признавам, че преди излъгах, но сега не лъжа, кълна се!

Следващият ни свидетел е Кари Холанд-Пруит. Положих известни усилия да убедя Кари и Бък да предприемат дългото пътуване до Орландо, но когато нашата организация щедро им предложи и семейни билети за „Дисни Уърлд“, сделката беше сключена. Да не забравяме, че ние не можем да си позволим такива билети, но Вики, както обикновено, успя някак да намери парите.

Бил Канън напълно владее положението, докато Кари разказва за печалната си роля в обвинението срещу Куинси Милър. Не била видяла чернокож мъж да бяга от местопрестъплението с нещо като пръчка. Всъщност нито видяла, нито чула нещо. Била принудена да излъже на процеса от шериф Фицнър и от бившия прокурор Форест Бъркхед. Те й втълпили лъжи, а на следващия ден Фицнър й връчил хиляда долара в брой, поръчал й да се качи на следващия автобус и я заплашил с арест за лъжесвидетелстване, ако някога дръзне да се появи във Флорида.

Още след първите няколко изречения очите на Кари се насълзяват. Не след дълго и гласът й пресеква. По средата вече е обляна в сълзи, докато признава лъжите си и ни уверява колко съжалява. Тогава била объркана хлапачка, която се друсала и имала неподходящо гадже ченге, а и парите й трябвали. Вече петнайсет години е чиста и трезва и не е отсъствала нито ден от работа. Но много често мисли за Куинси. Тя се разплаква и ние изчакваме да се овладее. Бък седи на първия ред и също трие сълзите си.

Съдия Кумар обявява едночасова почивка — трябва да се погрижи за нещо спешно в кабинета си. Марвис Милър пристига и прегръща брат си, а охраната ги наблюдава от разстояние. Сядам при Мейзи и Вики, за да анализираме свидетелските показания до момента. Един репортер ме моли за интервю, но аз отказвам.

В четири и половина заседанието е подновено и Бил Канън призовава последния си свидетел за деня. Току-що съм уведомил Куинси, за да не се шокира. Когато Канън оповестява името „Джун Уокър“, Куинси се обръща и вперва поглед в мен. Усмихвам се и кимвам насърчително.

Франки не се отказва лесно, особено ако трябва да убеди някой чернокож да ни съдейства. През последните месеци се е сближил с Отис Уокър в Талахаси и чрез него — с Джун. Отначало двамата се съпротивлявали и били разстроени от факта, че адвокатът на Куинси е обрисувал в толкова лоша светлина първата му съпруга. С течение на времето обаче Франки успял да убеди Отис и Джун, че при възможност старите лъжи трябва да бъдат поправени. Че Куинси не е убил никого, но въпреки това Джун е помогнала на истинските убийци — шайка бели мъже.

Тя става от третия ред и целеустремено тръгва към свидетелското място, където полага клетва. Прекарал съм известно време с нея и се опитах да й внуша, че никак не е лесно да застанеш в съдебната зала и да признаеш, че си лъжесвидетелствал. Също така я уверих, че не може и няма да бъде съдена за това.

Джун кимва на Куинси и стисва зъби. Хайде, давайте. Съобщава името и адреса си и потвърждава, че Куинси Милър е първият й съпруг. Имали три деца, после бракът им се разпаднал и завършил с неприятен развод. Тя е на наша страна и Бил Канън се отнася към нея с уважение. Взема някакви документи от бюрото си и казва:

— И така, госпожо Уокър, моля ви да насочите вниманието си към делото за убийство срещу бившия ви съпруг Куинси Милър преди много години. Тогава сте свидетелствали в полза на обвинението и сте изказали няколко твърдения. Бих искал да ги обсъдим, ако не възразявате.

Тя кимва и отговаря:

— Добре, господине.

Канън намества очилата си и поглежда към протоколите от процеса.

— Прокурорът ви е попитал: „Обвиняемият Куинси Милър притежаваше ли дванайсеткалиброва пушка?“, а вашият отговор гласи: „Така ми се струва. Имаше няколко пистолета. Не разбирам много от оръжия, но да, Куинси имаше голяма пушка“. Истина ли беше това, госпожо Уокър?

— Не, господине, не беше. Никога не съм виждала пушка в къщата, никога не съм виждала Куинси да има пушка.

— Добре. Второто твърдение. Прокурорът ви пита: „Обвиняемият обичаше ли да ходи на лов и за риба?“, а вие отговаряте: „Да, господине, не ходеше често на лов, но от време на време отиваше в гората с приятели и обикновено стреляха по зайци и птици“. Истината ли сте казали, госпожо Уокър?

— Не, господине. Не знам Куинси да е ходил на лов. Обичаше понякога да ходи за риба с чичо си, но не на лов.

— Добре, третото твърдение. Прокурорът ви подава цветна снимка на фенерче и ви пита дали сте виждали Куинси с такова. Вашият отговор е: „Да, господине, прилича на фенерчето, което държи в колата си“. Вярно ли е това, госпожо Уокър?

— Не, не е вярно. Не съм виждала такова фенерче, поне не помня да съм виждала, но със сигурност не съм виждала Куинси с такова фенерче.

— Благодаря ви, госпожо Уокър. И последен въпрос. Когато прокурорът по делото ви пита дали Куинси е бил в Сийбрук в нощта на убийството на Кийт Русо, вие отговаряте: „Така мисля. Някой го е видял на Паундърс Стрийт“. Госпожо Уокър, истината ли сте казали?

Тя понечва да отговори, но гласът й изневерява. Преглъща измъчено, поглежда право към първия си съпруг, стисва зъби и след миг казва:

— Не, господине, не беше вярно. Не съм чувала никой да споменава, че е виждал Куинси в града в онази нощ.

— Благодаря ви — казва Канън и оставя документа на масата.

Кармен Идалго бавно се изправя, сякаш неуверена как да подходи. Колебае се, оглеждайки свидетелката, и си дава сметка, че нищо няма да постигне с кръстосания си разпит. Казва с привидно безсилие:

— Обвинението няма въпроси, господин съдия.

— Благодаря ви, госпожо Уокър — казва Кумар. — Свободна сте.

Джун няма търпение да напусне свидетелското място. Пред мен Куинси неочаквано избутва стола си назад и се изправя. Без да се подпира на бастуна си, минава зад Бил Канън и закуцуква към Джун. Тя забавя крачка уплашено и за секунда всички застиваме в очакване на катастрофата. А после Куинси разперва широко ръце и Джун тръгва към него. Той я прегръща и двамата избухват в сълзи. Двама души, създали три деца, а после отровени от взаимна омраза, се прегръщат пред очите на непознатите зрители.

— Съжалявам, съжалявам… — повтаря тя отново и отново.

— Всичко е наред — прошепва той в отговор. — Всичко е наред.