Джон Гришам
Пазителите (27)

27

Съгласно законите на Флорида молбите за преразглеждане на дела поради нови доказателства трябва да бъдат подадени там, където затворникът излежава присъдата си, а не където е бил осъден. И понеже Куинси в момента се намира в затвора „Гарвин“, който е на половин час път от градчето Пекам в окръг Пойнсет, което пък е на един час път от цивилизацията, случаят му попада в юрисдикцията на местния окръжен съд, управляван от съдия с много неопределено отношение към преразглеждането на присъди. И не го виня. Графикът му е препълнен с всякакви глупави молби, подадени от адвокати, които работят усърдно между стените на затвора в непосредствена близост до неговия съд.

Съдебната сграда на окръг Пойнсет е безвкусно модерно творение, проектирано от човек, на когото не е платено достатъчно. Главната зала е тъмна, без прозорци и с ниски тавани, които предизвикват клаустрофобия. Протритият килим е кафеникавочервен. Дървената ламперия и мебелите са тъмнокафяви и покрити с петна. Влизал съм в поне сто съдебни зали в десетки щати, но тази определено е най-потискащата.

Щатът се представлява от неговия главен прокурор, когото никога няма да видя, защото между него и мен сигурно има хиляда подчинени. Клетата Кармен Идалго е изтеглила късата клечка и трябва да се яви в съда по молбата на Куинси. Пет години преди това е следвала право в Стетсън и е била някъде по средата на групата си по успех. Досието ни за нея е тънко, защото не ни е нужно да знаем много. Отговорът й на нашата молба беше съвсем стандартен.

Тя очаква да спечели, особено с оглед на отношението на човека на съдийското място. Почитаемият Джери Планк е съдия от дълги години и мечтае да се пенсионира. Щедро отдели един ден за нашето изслушване, но не пълни осем часа. На никого не му пука за дело отпреди двайсет и две години и съдебната зала е празна. Дори двамата съдебни служители изглеждат отегчени.

Ние обаче наблюдаваме и чакаме. Франки Тейтъм седи сам шест реда по-назад, а Вики Горли е сама пет реда по-назад от другата страна на пътеката. И двамата са с видеокамери, които се активират чрез телефоните им. На вратата няма охрана. Пак повтарям, никой в този град и в този окръг не е чувал за Куинси Милър. Ако нашите усилия се следят от лошите типове, които и да са те, това ще е първият им шанс да ни видят в действие. Съдебните зали са публични. Всеки има достъп до тях.

До мен на масата е Сюзан Ашли Грос от проект „Невинност“ в Централна Флорида. Преди седем години Сюзан Ашли беше с нас, когато измъкнахме Лари Дейл Клайн от затвора в Маями. Той беше вторият оправдан от „Пазители на справедливостта“, за нея — първият. Още днес бих я помолил да се омъжи за мен, но е с петнайсет години по-млада и в момента е щастливо сгодена.

Миналата седмица подадох молба Куинси да получи правото да присъства на изслушването. Присъствието му не е необходимо, но реших, че един ден на слънце ще му се отрази добре. Не се учудих, че съдия Планк отказа. Отсъди срещу нас по всеки въпрос преди изслушването, затова очакваме да откаже преразглеждане на делото по силата на нови доказателства. Мейзи вече работи над обжалването ни.

Почти десет часът е, когато Планк най-сетне се показва на вратата зад съдийската маса и заема мястото си. Пристав рецитира стандартните нареждания и ние тромаво се изправяме. Озъртам се и преброявам присъстващите. Освен Вики и Франки има още четирима зрители и аз се питам какъв е интересът им към това изслушване. Никой от семейството на Куинси не знае за него. С изключение на брат му те не са го посещавали, не са го чували. Кийт Русо е мъртъв от близо двайсет и три години и според роднините на Куинси убиецът е в затвора.

Бял мъж, около петдесетгодишен, с хубав костюм. Бял мъж, около четиресетгодишен, с черна дънкова риза. Бял мъж на около седемдесет години с вид на отегчен редовен зрител, който присъства на всяко дело. Четвъртият зрител е бяла жена на предния ред зад нас с бележник в ръка, все едно готви репортаж. Подали сме молбата си преди седмици и не сме получили нито едно запитване от пресата. Трудно ми е да си представя, че някой ще отразява забравен случай от затънтен край на Флорида.

Сюзан Ашли Грос призовава на свидетелското място доктор Кайл Бендершмит от университета „Вирджиния Комънуелт“. Неговите мнения и открития са изложени в дълга клетвена декларация, която сме приложили към молбата, но решихме да похарчим още пари и да го призовем на живо. Репутацията му е безупречна и докато Сюзан Ашли му помага да се представи, съдия Планк поглежда към Кармен Идалго и пита:

— Имате ли възражения срещу квалификацията на този човек?

Тя се изправя и отговаря:

— Не.

— Добре. В такъв случай го приемаме за вещо лице по петна от кръв. Продължете.

С помощта на увеличените цветни снимки, използвани по време на процеса, Сюзан Ашли помага на свидетеля ни да представи анализа си на фенерчето и на ситните пръски по стъклото му.

Съдия Планк я прекъсва с въпрос:

— А какво е станало с въпросното фенерче? Не е било показано по време на процеса, нали?

Свидетелят свива рамене, защото не може да дава показания по този въпрос.

— Господин съдия — отговаря Сюзан Ашли, — според протоколите от делото шерифът е заявил, че фенерчето е унищожено по време на пожар около месец след убийството заедно с други улики, съхранявани в склад.

— И от него няма и следа?

— Доколкото ни е известно, няма, господин съдия. Вещото лице на обвинението, господин Норуд, е разгледал тези снимки и въз основа на тях е изразил мнение, че стъклото на фенерчето е опръскано с кръвта на жертвата. По това време фенерчето отдавна е било изчезнало.

— Значи, ако разбирам позицията ви, фенерчето е било единствената връзка между господин Милър и местопрестъплението и когато било намерено в багажника на колата му, той станал главният заподозрян. И щом уликата била представена пред съдебните заседатели, те преценили, че им е достатъчна, за да го обявят за виновен.

— Точно така, господин съдия.

— Продължете.

Бендершмит продължава с критиката си към погрешното становище на Норуд. Заявява, че то не се основава на научни данни, защото Норуд не познава научните методи за анализ на кървави пръски. Бендершмит нееднократно използва думата „безотговорни“, за да опише твърденията на Норуд пред съдебните заседатели. Било безотговорно да се допуска, че убиецът е държал фенерчето с едната си ръка, докато е стрелял с дванайсеткалиброва пушка с другата. Нямало никакво доказателство за това. Нямало доказателство къде е седял или стоял Кийт, когато е бил застрелян. Нямало доказателство и къде е стоял убиецът. Безотговорно било да се твърди, че пръските са от кръв, заради нищожното количество. Безотговорно било дори да се използва фенерчето, защото не е взето от местопрестъплението.

Час по-късно съдия Планк е изтощен и се нуждае от почивка. Не е ясно дали му се спи, макар че очите му са се поизцъклили. Франки безшумно се премества на най-задния ред и сяда до пътеката. Когато обявяват почивка и Планк излиза, зрителите стават и напускат съдебната зала, а Франки ги снима на видео.

След цигара, посещение в тоалетната и вероятно кратка дрямка съдия Планк неохотно се връща да продължи заседанието, а Бендершмит отново застава на свидетелското място. Обяснява, че по време на огледа на уликите е започнал да се съмнява дали пръските по стъклото, уж от кръв, наистина са летели назад и откъм жертвата. С помощта на схема на кабинета на Русо и на други снимки от местопрестъплението Бендершмит заявява, че с оглед на разположението на вратата и вероятната позиция на стрелеца, а също и предвид местоположението на тялото на Кийт и огромното количество кръв и органична материя по стените и рафтовете зад него е крайно невероятно двата изстрела от пушката да са предизвикали кървави пръски по посока на убиеца. В подкрепа на заключението си Бендершмит вади снимки от други местопрестъпления с жертви, застреляни с дванайсеткалиброви пушки.

Зловещи картини са и след няколко минути съдията се пресища.

— Да продължим, госпожо Грос. Не съм сигурен с какво ни помагат тези снимки.

Сигурно има право. Кармен Идалго провежда кръстосания разпит отгоре-отгоре и постига известен успех едва когато успява да накара Бендершмит да признае, че анализаторите на кървави петна нерядко са на различни мнения точно като всички други експерти.

Докато Бендершмит напуска свидетелското място, съдия Планк поглежда часовника си, все едно е имал дълга и натоварена сутрин, и казва:

— Да направим обедна почивка. Връщаме се в два и се надявам да имате нещо ново, госпожо Грос.

Той удря с чукчето и изчезва, а аз подозирам, че вече е направил извода си.

Във Флорида, както в почти всички щати, за да бъде преразгледано едно съдебно решение, следва да бъдат намерени нови доказателства. Не по-убедителни. Не по-надеждни, а нови. Съдебните заседатели на Куинси са изслушали показанията на Норуд, самозван специалист по анализ на кървави петна, и макар че неговата квалификация и мнения били ожесточено нападнати от Тайлър Таунзенд, заседателите единодушно му повярвали.

С Кайл Бендершмит и Тобаяс Блек, втория ни специалист по анализ на кървави петна, ние на практика представяме по-убедителни, но не и нови доказателства. Забележката на съдия Планк е показателна.

Докато мъжът с хубавия костюм и мъжът с черната дънкова риза излизат от съда поотделно, и двамата са под наблюдение. Наели сме двама частни детективи, които да ни помогнат. Франки вече им е изпратил информация и в момента говори по телефона. Вики седи в едното от двете заведения близо до съда и чака. Аз отивам в другото и сядам на бара. Франки излиза от съда и тръгва към колата си на паркинга в съседство. Господинът с хубавия костюм се качва на лъскавия си черен мерцедес с номера от Флорида. Господинът с черната риза се настанява в зелено беемве, също с номера от Флорида. Двамата напускат центъра на града през две минути един от друг и спират на паркинга на търговски център край главното шосе. Черната риза се качва в мерцедеса и двамата отпрашват, оставяйки ярка следа подире си. Мърлява работа.

Когато получавам новината, бързо отивам в другото заведение, където Вики се е свряла в едно сепаре с непокътната кошничка пържени картофи пред себе си. Говори по телефона с Франки. Мерцедесът е тръгнал на юг по шосе 19 и нашият човек го следва. Обажда се и съобщава номера на колата, и Вики запретва ръкави. Поръчваме студен чай и салати. Франки пристига след няколко минути.

Видели сме врага.

Мерцедесът е регистриран на някой си господин Наш Кули от Маями. Вики изпраща с имейл тази информация на Мейзи и двете жени подпалват клавиатурите. След броени минути узнаваме, че Кули е партньор в адвокатска фирма, специализирана в наказателни дела. Обаждам се на двама познати адвокати в Маями. Сюзан Ашли Грос, която обядва със сандвич в съдебната зала, звъни на свои колеги. Мейзи се свързва с друг адвокат от Маями. Вики трака по клавиатурата. Франки с удоволствие си хапва риба тон и пържени картофи.

След двайсетина минути Кули и господинът с черната риза паркират пред заведение за бързо хранене в град Юстис с население 18 000 души. Очевидното става още по-очевидно. Двамата са дошли в града за изслушването, но не искат да бъдат разпознати или видени заедно, затова се измъкват да обядват другаде. Докато се хранят, единият ни детектив се сменя с колегата си. Когато Кули напуска Юстис и тръгва обратно, от разстояние го следи друг автомобил.

Кули е партньор във фирма с дванайсет служители, която от много отдавна представлява наркотрафиканти. Нищо чудно, че гледат да не се набиват на очи и информацията на уебсайта им е оскъдна. Не се рекламират, защото нямат нужда от това. Кули е на петдесет и две години, завършил е право в Маями и срещу него няма заведени оплаквания пред Адвокатската колегия. Снимката му в интернет трябва да бъде актуализирана, защото на нея изглежда поне с десет години по-млад, но това не е необичайно. След първото ни бегло проучване намираме само една интригуваща история за фирмата. През 1991 г. основателят й бил намерен в собствения му басейн е прерязано гърло. Убийството останало неразкрито. Вероятно и той е ядосал някой клиент.

* * *

Вече е два и нещо, а от съдия Планк няма и следа. Може би трябва да помолим някой служител да провери умрял ли е, или просто си подремва. Господин Кули влиза и сяда на един от последните редове, без да подозира, че знаем имената на децата му и в кой колеж учат. Господинът с черната дънкова риза влиза малко след него и се настанява далече от Кули. Аматьори.

Изпращаме снимка на господина с дънковата риза на високотехнологична фирма във Форт Лодърдейл, която има страхотен софтуер за лицево разпознаване. Ще превъртят снимката през многобройни бази данни, но това се оказва ненужно. Първата база данни е на Службата за управление на затворите във Флорида, а търсенето трае само единайсет минути. Господинът с черната риза е Мики Меркадо, на четиресет и три години, адресът му е в Корал Гейбълс и е съден престъпник с двойно гражданство — мексиканско и американско. На деветнайсет влязъл в затвора за шест години — за търговия с наркотици, разбира се. През 1994 г. бил арестуван и съден за убийство. Но съдебните заседатели не постигнали единодушно решение и той бил освободен.

Докато чакаме почитаемия Планк, Вики все още е в заведението, пие кафе и се рови в интернет. Впоследствие ще ни съобщи, че Меркадо е консултант по сигурността на свободна практика. Каквото и да означава това.

Изумени сме от разкритите самоличности и докато седим мирно и кротко в съдебната зала, ни се иска да се обърнем, да ги извикаме по име и да подметнем нещо от сорта на: „Ама какво търсите тук, по дяволите?“. Твърде опитни сме за подобно нещо обаче. Никога не допускай врагът ти да разбере какво знаеш. В момента Кули и Мики нямат представа, че сме научили имената им, адресите им, номерата на колите и на социалните им осигуровки, а също и местоработата им, нито че продължаваме да ровим за още. Разбира се, допускаме, че и те имат информация за мен, за организацията ни и за оскъдния й персонал. Франки е като сянка и никога няма да бъде заловен. Той е в коридора пред съдебната зала, наблюдава и обикаля. В този град няма много чернокожи, а той се стреми никога да не привлича погледи.

Когато се появява в 2:17 ч., съдия Планк инструктира Сюзан Ашли да призове следващия си свидетел. На такива изслушвания няма изненади, затова всички знаят, че Зийк Хъфи се е върнал във Флорида. Изненадата е, че той се съгласи да свидетелства на живо, ако му платим самолетния билет. Освен това трябваше писмено да заявя, че не може да бъде съден за лъжесвидетелстване поради изтекла давност на наказателната отговорност.

В момента Зийк просто е щастлив, че е на свобода. Това няма да продължи дълго, но поне казва каквото трябва, за да оправи нещата. Полага клетва и обещава да говори истината — нещо, което е правил многократно в съдебните зали, преди да започне да лъже като изкусен затворнически доносник. Разказва своята версия за това как си е приказвал със съкилийника си Куинси Милър, който уж се хвалел, че пръснал мозъка на адвоката си и хвърлил пушката в Залива. Зийк обяснява, че в замяна на лъжливите му показания обвиненията срещу него били сериозно смекчени и го осъдили на толкова време затвор, колкото бил излежал в ареста. Да, чувства се зле, че е причинил това на Куинси, и заявява, че отдавна му се иска да оправи нещата.

Зийк е сносен свидетел, но проблемът с него е очевиден. Лъгал е толкова пъти, че никой не може да бъде сигурен — най-малко пък съдията — в истинността на сегашните му показания. Въпреки това те са от огромно значение за каузата ни, защото отказът на свидетел от предишните му твърдения се смята за ново доказателство. С показанията на Зийк Хъфи и с клетвената декларация на Кари Холанд имаме достатъчно доводи да твърдим дълго и упорито, че процесът срещу Куинси не е бил справедлив. Ако успеем да издействаме втори процес, на него ще можем да представим много по-убедителни научни доказателства. Нито Норуд, нито някой като него ще припари до съдебната зала. Мечтата ни е да изложим фактите пред ново жури.

По време на кръстосания разпит Кармен Идалго прекалено много се забавлява, докато разпитва Зийк за дългата му и колоритна кариера на затворнически информатор. Разполага с данни за пет съдебни процеса през последните двайсет и шест години, на които Зийк е излъгал, за да отърве кожата. Той признава, че е излъгал на едни, но отрича за други. Обърква се и не може да си спомни коя лъжа в кой случай е изтърсил. Мъчително е да го слуша човек и съдията бързо се изморява, но пускането на кръв продължава. Госпожа Идалго набира темпо и изненадва всички ни с представянето си в съдебната зала.

В три и половина съдия Планк се прозява и примижава, явно вече изключва. Изтощен е и със сетни сили се мъчи да остане буден. Прошепвам на Сюзан Ашли да приключва и да се омитаме от тук.