Джон Гришам
Пазителите (23)

23

Пъхвам снимката обратно в папката и я оставям върху масата с надеждата никога повече да не я видя. Приближавам се към парапета на терасата и се заглеждам в океана. Твърде много мисли се гонят хаотично в главата ми, за да успея да грабна само една и да я анализирам.

Страхът обаче доминира над всичко. Страхът, принудил Тайлър да напусне адвокатската професия. Страхът, който държи тайните му заровени дълбоко. Страхът, от който коленете ми омекват цели двайсет години след неговото отвличане.

Вглъбен съм в мислите си и не чувам кога той се е върнал на терасата. Стряска ме, когато пита:

— Коя е основната ти мисъл в момента, Поуст?

Застава до мен с черно кафе в картонена чашка.

— Защо просто не са те убили? Никога няма да узнаем.

— Очевидният въпрос, над който размишлявам вече двайсет години. Най-добрият ми отговор е, че съм им бил нужен. Получили бяха присъдата. Куинси нямаше да излезе жив от затвора. Сигурно обжалването ги е притеснявало и тъй като аз го подготвях, са искали да ме принудят да се откажа. Така и направих. Изтъкнах очевидните правни проблеми в жалбата, но смекчих значително тона си. Пречупих се, Поуст. Подготвих документите машинално. Чел си ги, нали?

— Разбира се, чел съм всичко. Според мен аргументите ти звучат разумно.

— Да, от юридическа гледна точка, но просто направих нужното. Не че обратното би имало значение. Върховният съд на Флорида не би отменил присъдата, каквото и да напишех. Куинси нямаше представа. Мислеше, че продължавам да беснея срещу несправедливостта, но истината е, че се отдръпнах.

— Съдът е потвърдил присъдата единодушно.

— И нищо чудно. Подадох и обичайното формално обжалване до Върховния съд на САЩ. И там го отхвърлиха. После казах на Куинси, че това е краят.

— Затова ли не си поискал преразглеждане на делото?

— И защото по онова време нямаше нови улики. Просто се отказах и се покрих. Излишно е да отбелязвам, че на този етап вече не ми се плащаше. Две години по-късно Куинси подаде собствена молба от затвора с помощта на някой от тамошните адвокати, но не стигнаха доникъде.

Тайлър се обръща, връща се до масата и сяда. Оставя папката върху празен стол. Настанявам се до него и двамата се умълчаваме за дълго. Накрая той казва:

— Само си представи логистиката, Поуст. Знаели са, че ще пътувам до Белиз, знаели са къде ще отседна, следователно най-вероятно са подслушвали телефоните ми. Говорим за времето отпреди интернет, така че не е имало имейли, които да хакнат. Представи си колко хора са впрегнали, за да ми пробутат нещо в питието, да ме отвлекат, да ме натоварят на яхта или на самолет и да ме отведат в малкия си лагер, където се забавляват да хранят крокодилите с враговете си. Онова въже над езерото беше доста сложно съоръжение, а крокодилите бяха много и озверели от глад.

— Добре организирана банда.

— Да, банда с много пари, ресурси, връзки с местната полиция, вероятно агенти по границата, всичко, от което се нуждаят най-добрите наркотрафиканти. Успяха да ме откажат да се боря за Куинси. Вярно, доведох някак обжалването докрай, но бях развалина. Накрая се подложих на психотерапия, обясних на терапевта си, че съм заплашван от хора, които държат на думата си, и че направо превъртам. Той ми помогна да преодолея кризата и накрая си събрах нещата, и напуснах града. Трябват ли ти още доказателства, че Куинси не е убил Русо?

— Не. Тази история ми дойде в повече, честно казано.

— Това е тайна, която никога няма да бъде разкрита. По тази причина, Поуст, страня от всякакви опити да се помогне на Куинси.

— Значи знаеш повече, отколкото разкриваш?

Той се позамисля, докато отпива от кафето си.

— Да кажем, че знам едно-друго.

— Какво можеш да ми кажеш за Брадли Фицнър? Допускам, че си го познавал доста добре.

— Още тогава имаше подозрения относно Фицнър, но те се изричаха шепнешком. Няколкото адвокати, които се занимаваха с наказателни дела, включително аз, научавахме повече слухове от другите. В Залива има малко пристанище, което се казва Полис Инлет. Намира се в окръг Руис, следователно беше под негов контрол. Носеха се слухове, че той допуска оттам да влизат наркотици, които заминават на склад в далечни части на окръга, преди да поемат на север, към Атланта. Но бяха само слухове. Така и не спипаха Фицнър, срещу него не е имало обвинения. След като заминах, наблюдавах всичко от разстояние и поддържах връзка с няколко приятели адвокати от Сийбрук. Федералните не успяха да докопат Брадли.

— А Кени Тафт?

— Тафт беше убит малко преди да напусна града. Говореше се, че убийството не е станало точно както го описва Фицнър. Както и при Русо, Фицнър ръководеше разследването и можеше да пробута всякаква версия. Разигра голям театър около загубата на един от своите хора. Внушително погребение, ченгета откъде ли не в шпалир на улицата. Славно изпращане на загинал воин.

— Тази история има ли връзка с моя случай? — питам.

Той се умълчава и се заглежда към океана. Отговорът е очевиден за мен, но Тайлър казва:

— Не знам. Може би има някаква.

Няма да го притискам. Вече съм получил много повече от очакваното, а и пак ще говорим. Забелязвам неохотата му да обсъжда Кени Тафт и решавам да премина на друга тема.

— Защо са убили Кийт Русо? — питам.

Той свива рамене, като че ли отговорът е очевиден.

— Ядосал е с нещо бандата и са го ликвидирали. Най-бързият начин да си спечелиш куршум е да доносничиш. Може би от АБН са го притиснали и той се е огънал. След отстраняването на Русо и пращането на Куинси в затвора нещата се върнаха в обичайното си русло. Искали са присъдата да издържи, а аз реших да отида на риболов.

— След пенсионирането си Фицнър е отишъл да живее в Кийс, в хубав апартамент, оценен от щата на милион и шестстотин хиляди долара — отбелязвам. — Не е зле за шериф, който в зенита на кариерата си е печелел шейсет хиляди годишно.

— И не е завършил гимназия, така че вероятно не инвестира много умно. Обзалагам се, че голяма част от плячката му е скрита в офшорки. Внимавай къде копаеш, Поуст. Може да намериш неща, които е най-добре да не разбутваш.

— Работата ми е да разбутвам.

— Но моята не е. За мен това е приключена история. Животът ми е хубав, имам прекрасна съпруга и трима тийнейджъри. След днешния ден няма да се забърквам повече. Желая ти късмет, но не искам да те виждам отново.

— Ясно. Благодаря за срещата.

— Апартаментът е на твое разположение, ако искаш. Решиш ли да останеш, на сутринта можеш да вземеш такси до летището.

— Благодаря, но ще тръгна заедно с теб.