Джон Гришам
Пазителите (49)

Бележка на автора

Черпих вдъхновение от два източника: от една личност и от една история.

Преди петнайсетина години проучвах случай в Оклахома, когато се натъкнах на кашон с документи, на който пишеше „Центуриони в действие“. Тогава знаех съвсем малко за дейността на организациите, които работят в полза на погрешно осъдените, а за тази никога не бях чувал. Поразпитах и накрая стигнах до централата им в Принстън, Ню Джърси.

Джеймс Макклоски е основал „Центуриони в действие“ през 1980 г., докато следвал теология. По време на работата си като свещеник се запознал със затворник, който твърдял, че е невинен. В крайна сметка Джеймс му повярвал и се заел да докаже невинността му. Реабилитирането на този човек го вдъхновило да се залови с още един случай, после с още един. Почти четиресет години Джеймс обикалял страната, обикновено сам, търсел изгубени улики и неуловими свидетели, за да открие истината.

В момента шейсет и трима мъже и жени дължат свободата си на него и на самоотвержения екип на „Центуриони в действие“. Уебстраницата им (https://centurion.org) разказва много по-пълна история. Погледнете и ако имате малко излишни пари, изпратете им ги. Повече пари означават повече освободени невинни хора.

Сюжетът на „Пазителите“ за жалост се основава на истинската история на затворник от Тексас на име Джо Брайън. Преди трийсет години Джо бил осъден за убийството на съпругата си — зловещо престъпление, извършено в нощ, когато той спял в хотелска стая на два часа път от дома си. Разследването забуксувало още от самото начало. Истинският убиец така и не бил открит, но убедителни улики сочат към бивш полицай, който се самоубил през 1996 г.

Обвинението не успяло да представи мотив Джо да убие съпругата си, защото такъв нямало. Бракът им бил стабилен. Единствената улика, която уж го свързвала с престъплението, било загадъчно фенерче, намерено в багажника на колата му. Вещо лице заявило пред съдебните заседатели, че въпросните следи са кървави пръски от жертвата. Според него това говорело, че фенерчето е било на местопрестъплението, макар да не било намерено там.

Показанията на вещото лице били спекулативни и лишени от научна обосновка. Освен това му позволили да заяви, без да предостави никакви доказателства, че Джо вероятно е взел душ след убийството, за да заличи кървавите петна. Впоследствие вещото лице се отказало от мнението си.

Джо трябваше да е оправдан и освободен още преди години, но не е. Делото му се точи пред Наказателния апелативен съд на Тексас. Той е на седемдесет и девет години, с влошено здраве. На 4 април 2019 г. за седми път му е отказано условно освобождаване.

На 18 май „Ню Йорк Таймс Магазин“ и „Пропублика“ публикуваха съвместно материал за случая на Джо. Блестящ образец на разследваща журналистика. Авторката Памела Колоф превъзходно е проучила всички аспекти на престъплението, на обвинението и на провала на съдебната система.

Признателен съм на Джеймс Макклоски и Джо Брайън за техните истории. Много съжалявам, че Джеймс не е открил историята на Джо преди трийсет години. Благодаря на Памела Колоф за прекрасната й работа и за това, че поднесе историята на много по-широка публика.

Благодаря и на Пол Кастелейро, Кейт Джърмонд, Брайън Стивънсън, Марк Меслър, Мади Делоун и Диърдри Енрайт.