Джон Гришам
Пазителите (18)

18

Брадли Фицнър бил окръжен шериф трийсет и две години, преди да се пенсионира. По време на кариерата си избягвал скандалите и стискал здраво юздите. През четири години или нямал никакви съперници на изборите, или се натъквал на съвсем слаба конкуренция. На поста го заменил негов подчинен, който останал там седем години и се оттеглил поради влошено здраве.

В момента шериф е Уинк Касъл, а кабинетът му се намира в модерна сграда от метал, приютила всички сили на реда — окръжното шерифство, градската полиция и ареста. Пред сградата в покрайнините на града са паркирани десетина ярко боядисани патрулки. Фоайето е пълно с полицаи, чиновници и унили роднини на арестанти.

Въвеждат ме в кабинета на Касъл и той ме поздравява с усмивка и здраво ръкостискане. Около четиресетгодишен е и има непринуденото поведение на провинциален политик. Не е живял тук, когато Русо е бил убит, затова се надявам да не носи бремето на онези дни.

Разговаряме няколко минути за времето и после той пита:

— Куинси Милър, значи? Снощи прегледах делото му. Вие свещеник ли сте?

— Свещеник и адвокат — отговарям и му разказвам накратко за нашата организация. — Поемаме стари случаи на осъдени невинни хора.

— Късмет с този.

Усмихвам се и казвам:

— Всички случаи са трудни, шерифе.

— Ясно. Е, как планирате да докажете, че клиентът ви не е убил Кийт Русо?

— Както винаги, ще се върна на местопрестъплението и ще започна да ровя. Знам, че повечето свидетели на обвинението са излъгали на процеса. Доказателствата са, меко казано, неубедителни.

— А Зийк Хъфи?

— Типичен доносник. Намерих го в затвор в Арканзас и очаквам да се откаже от показанията си. Направил е кариера с лъжи и опровержения, което не е необичайно за тип като него. Кари Холанд вече ми каза истината — излъгала под натиск от страна на Фицнър и прокурора Бъркхед. Предложили й изгодна сделка във връзка с обвинение за продажба на наркотици. След процеса Фицнър й дал хиляда долара и я прогонил от града. От тогава не се е връщала. Джун Уокър, бившата съпруга на Куинси, живее в Талахаси, но засега отказва да ни съдейства. Дала е показания срещу Куинси и е излъгала, защото му била ядосана относно издръжката. Толкова много лъжи, шерифе.

Всичко това е новост за него и той го поглъща с интерес. После клати глава и казва:

— Въпреки това ви чака много работа. Няма оръжие на убийството.

— Така е. Куинси никога не е притежавал пушка. Явно ключът са кървавите пръски по стъклото на фенерчето, което изчезнало загадъчно малко след убийството.

— Какво е станало с него? — пита ме той, а е шерифът.

Би трябвало аз да го питам.

— Вие ми кажете. Официалната версия според Фицнър е, че е унищожено при пожара в склада за веществените доказателства.

— Но вие се съмнявате.

— Съмнявам се във всичко. Вещото лице на обвинението, някой си господин Норуд, изобщо не е виждал фенерчето. Показанията му са възмутителни. — Бръквам в куфарчето си, изваждам документи и ги оставям върху бюрото му. — Това е нашето резюме на делото. Вътре е докладът на доктор Кайл Бендершмит, виден криминолог, който изказва сериозни съмнения относно показанията на Норуд. Виждали ли сте снимките на фенерчето?

— Да.

— Според доктор Бендершмит пръските или петната по стъклото вероятно дори не са от човешка кръв. Освен това фенерчето не е било открито на местопрестъплението. Изобщо не сме сигурни откъде се е взело, а Куинси се кълне, че никога не го е виждал.

Шерифът взема доклада и го разлиства, без да бърза. Когато му омръзва, го подхвърля на бюрото си и казва:

— Довечера ще го прегледам. Какво точно искате от мен?

— Помогнете ми. Ще подам молба за преразглеждане на делото въз основа на нови доказателства. Молбата ще бъде придружена с докладите на нашите вещи лица и клетвени декларации от излъгалите свидетели. Бих искал да възобновите разследването на убийството. Много полезно би било съдът да разбере, че според местните хора не е бил осъден действителният извършител.

— Стига, господин Поуст. Случаят е приключен преди повече от двайсет години, много преди да дойда в града.

— Всички наши случаи са стари, шерифе, стари и вече приключени. Такава ни е работата. Повечето участници в тази история вече ги няма — Фицнър, Бъркхед, а съдията дори е мъртъв. Вие можете да видите нещата от нова гледна точка и да помогнете на един невинен човек да излезе от затвора.

Той клати глава.

— Едва ли. Не си представям да се замеся. По дяволите, до вчера изобщо не съм се замислял за този случай.

— Още по-основателна причина да се замесите. Никой няма да ви обвинява за несправедливост отпреди двайсет години. Ще ви възприемат като почтен човек, който се опитва да постъпи правилно.

— Трябва ли да намерите истинския убиец, за да извадите Милър от затвора?

— Не. Трябва само да докажа невинността му.

Той продължава да клати глава. Усмивките са се стопили.

— Не виждам как ще стане, господин Поуст. Имам предвид, че очаквате да накарам някой от моите хора да зареже активните си разследвания и да се зарови в отдавна забравено убийство. Опомнете се.

— Аз ще свърша трудното, то е моя работа.

— А каква ще е моята?

— Да съдействате. Да не ни пречите.

Той се обляга на стола и сключва ръце на тила си. Гледа тавана, а минутите се нижат. Накрая казва:

— Какво обикновено правят местните власти във връзка с вашите дела?

— Създават ми пречки. Крият улики. Оказват неистов отпор. Оспорват всичко, което заведа в съда. Разбирате ли, шерифе, в тези случаи залозите са твърде големи и грешките са толкова колосални, че никой не иска да си ги признае. Невинни мъже и жени лежат в затвора с десетилетия, а истинските убийци са на свобода и често убиват отново. Извършени са чудовищни несправедливости, но още не мога да открия полицай или прокурор, който има смелостта да признае, че е сгафил. Сегашният случай е малко по-различен, защото виновниците за погрешната присъда на Куинси вече ги няма. Имате шанс да се проявите като герой.

— Не искам да ставам герой. Просто не мога да отделя толкова време. Повярвайте ми, имам си предостатъчно грижи.

— Не се съмнявам, но бихте могли да съдействате и да облекчите работата ми. Стремя се към истината, шерифе.

— Не знам, ще си помисля.

— Само за това ви моля. Поне засега.

Той поема дълбоко дъх — все още не е убеден, не е привърженик на каузата ми.

— Нещо друго?

— Ами има още една дреболия, още едно вероятно парченце от пъзела. Запознат ли сте със смъртта на Кени Тафт? Две години след убийството на Русо.

— Разбира се. Убит е при изпълнение на служебните си задължения. Снимката му е окачена на стената отвън.

— Бих искал да прегледам досието по случая, без да се налага да се позовавам на Закона за достъп до информация и така нататък.

— Подозирате, че това има връзка с Куинси Милър?

— Едва ли, но просто проучвам, шерифе. Такъв е подходът ми, а изненади има винаги.

— Нека си помисля.

— Благодаря.

Шефът на пожарната е лейтенант Джордан, побелял ветеран с увиснало шкембе. Изобщо не е толкова дружелюбен, колкото шерифът. В пожарната, която е на две преки от главната улица, е спокойно. Двама лъскат и бездруго излъскана стара пожарна кола на алеята, а вътре някаква древна секретарка размества документите върху бюрото си. Джордан най-сетне се появява и след кратка и леко напрегната размяна на любезности ме отвежда в тясна стая, натъпкана с картотечни шкафове от средата на миналия век. Тършува известно време и намира чекмеджето за 1988 г. Отваря го, преглежда няколко оръфани папки и изважда една.

— Не беше кой знае какъв пожар, доколкото си спомням — казва и оставя папката на масата. — Заповядайте.

После излиза от стаята.

Навремето шерифството се намирало на няколко преки от тук, в стара сграда, която впоследствие била съборена. В окръг Руис, както и на стотици други места, изобщо не било необичайно веществените доказателства от местопрестъпленията да се съхраняват навсякъде, където се намери празно място или шкаф. Лазил съм по таваните на съдилища и из задушни мазета в търсене на стари документи.

Поради недостиг на складово пространство Фицнър използвал една барака зад шерифството. В папката има черно-бяла снимка на бараката преди пожара. На вратата виси тежък катинар. Прозорци няма. Преценявам на око, че складът е дълъг десетина метра, широк три-четири и висок два и нещо. Снимка, направена след пожара, показва единствено овъглени руини.

Първият сигнал за тревога пристигнал в три и десет през нощта и пожарникарите заварили бараката напълно погълната от пламъци. Угасили огъня за броени минути, но не успели да спасят нищо. Записано е, че причината за пожара е „неизвестна“.

Както твърди Джордан, пожарът не бил „кой знае какъв“. Но фенерчето, намерено в багажника на Куинси, било унищожено. И изчезнало безследно.

Само че докладите от аутопсията, свидетелските показания, скиците на местопрестъплението и снимките били заключени на сигурно място в бюрото на Фицнър. Той разполагал с необходимото, за да може Куинси да бъде осъден.

Засега пожарът е задънена улица.