Джон Гришам
Пазителите (29)

29

Според Стив Роузънбърг съдия Марлоу имала повече влияние, отколкото сме допускали. Подозираше, че тя лобира пред апелативния съд на Алабама да се задейства рекордно бързо. Само два месеца след изслушването във Верона съдът единодушно потвърждава издадената от съдия Марлоу заповед за ДНК анализ на седемте пубисни косъма. Разпореждат също той да бъде платен от службата на почитаемия Чад Фолрайт. Двама инспектори от щатската полиция отнасят доказателствата в същата лаборатория в Дърам, която използвахме за анализ на слюнката на Марк Картър.

Взирам се в телефона си три дни, докато най-сетне не пристига обаждане лично от съдийката. С безукорна дикция без следа от акцент и с най-приятния женски глас, който съм чувал, тя ми съобщава:

— Е, господин Поуст, изглежда, имате право. ДНК анализът изключва клиента ви като извършител. Всичките седем пубисни косъма са на Марк Картър.

Намирам се в кабинета на Вики и лицето ми издава всичко. Затварям очи за миг, а Вики безмълвно прегръща Мейзи.

Съдия Марлоу продължава:

— Днес е вторник. Можете ли да дойдете за изслушване в четвъртък?

— Разбира се. Благодаря ви, съдия Марлоу.

— Не благодарете на мен, господин Поуст. Съдебната ни система дължи огромна признателност на вас.

Ето за тези мигове живеем. Само два часа деляха щата Алабама от убийството на невинен човек. Дюк Ръсел щеше вече да е изстинал в гроба без нас, без непоклатимата ни решимост да издействаме отмяната на погрешни присъди.

Ще празнуваме по-късно обаче. Незабавно заминавам за Алабама и непрекъснато звъня по телефона. Чад не иска да говори с мен, прекалено е зает в момента, разбира се. Със сигурност ще се опита отново да осуети всичко и тъй като по принцип е некомпетентен, ние се тревожим как ще се осъществи залавянето на Марк Картър. Доколкото ни е известно, Картър не знае нищо за ДНК анализа. Стив Роузънбърг убеждава главния прокурор да се обади на Чад и да го стегне малко. Главният прокурор се съгласява също така да уведоми щатската полиция, за да държат Картър под око.

 

 

Късно в сряда сутринта Дюк Ръсел лежи на леглото си — същото, на което лежи през последните десет години, чете книга и не се интересува от външния свят, когато един надзирател надниква през решетките и му казва:

— Ей, Дюк, време е да тръгваш, човече.

— Къде да ходя?

— У дома. Съдия те вика във Верона. Заминаваш след двайсет минути. Събирай си нещата.

Надзирателят набутва евтин платнен сак между решетките и Дюк започва да пъха вътре вещите си: чорапи, тениски, боксерки, два чифта маратонки, тоалетни принадлежности. Има осем книги с меки корици и понеже ги е чел поне по пет пъти, решава да ги остави на следващия обитател на килията. Същото важи за малкия черно-бял телевизор и за вентилатора. Когато излиза от килията с белезници, но без окови на глезените, другите затворници му ръкопляскат. До входа са се скупчили надзиратели, тупат го по гърба и му пожелават всичко най-хубаво. Неколцина го извеждат навън, където го чака бял затворнически микробус. На излизане от отделението на смъртниците той не поглежда назад.

В административната сграда на „Холман“ го прехвърлят в патрулка на окръжната полиция. Щом патрулката напуска затвора, спира и полицаят, който седи отпред, слиза. Отваря задната врата, отключва белезниците и пита Дюк дали иска нещо за ядене. Чувствата му са къде-къде по-силни от апетита.

Четири часа по-късно той пристига в окръжния арест, където го очаквам заедно със Стив Роузънбърг и адвокат от Атланта. Убедили сме шерифа, че предстои освобождаването му, защото всъщност той е невинен, затова шерифът ни съдейства. Позволява ни да използваме тесния му кабинет за кратката си среща. Обяснявам на Дюк какво знам и че то не е всичко. На следващия ден съдия Марлоу ще отмени присъдата му и ще издаде заповед за освобождаването му. Кретенът Чад заплашва отново да внесе обвинения срещу Дюк, както и срещу Марк Картър. Според нелепата му нова теория те са изнасилили и убили Емили Брун заедно.

Двамата всъщност не се познават. Това звучи абсурдно, но не буди учудване. Когато са победени, прокурорите често излизат с невъобразими нови теории за вина. Фактът, че името на Марк Картър изобщо не е споменавано на процеса на Дюк преди десет години, ще пресече този абсурд. Съдия Марлоу е повела война и няма да слуша подобни глупости. Освен това главният прокурор на Алабама притиска Чад да отстъпи.

Въпреки това той има власт да внесе отново обвиненията, а това буди тревога. Може да разпореди ареста на Дюк скоро след освобождаването му. Докато се опитвам да обясня тези юридически странности на клиента си, той толкова се разчувства, че не може да говори. Оставяме го с шерифа, който го отвежда в най-хубавата килия за последната му нощ зад решетките.

Със Стив отиваме в Бърмингам и изпиваме по едно питие с Джим Биско от „Бърмингам Нюз“. Биско е пощурял по историята и е пуснал новината сред колегите си. Обещава ни на следващия ден да се разиграе голям театър.

Вечеряме късно и си намираме евтин мотел далече от Верона, където не се чувстваме в безопасност. Семейството на жертвата е голямо и има много приятели, получавали сме анонимни заплахи по телефона. И те са част от картинката.

 

 

В ранни зори щатската полиция арестува Марк Картър и го отвежда в съседен окръг. Шерифът ни осведомява за това, докато влизаме в съдебната зала и се подготвяме за изслушването. Чакаме, зрителите се стичат, а аз поглеждам към прозореца и забелязвам пред сградата на съда телевизионни микробуси с ярки надписи. В осем и половина пристига Чад Фолрайт с малобройната си клика и казва „добро утро“. Питам го дали все още смята да отправи повторно обвинение към клиента ми. Той поклаща глава, самодоволно ухилен, сякаш ми прави услуга. Всъщност е съсипан и по някое време през нощта, вероятно след напрегнат разговор с главния прокурор, е решил да се откаже.

Дюк пристига, придружен от полицаи, и сияе от радост. Облечен е с твърде широко за него тъмносиньо сако, бяла риза и вратовръзка, чийто възел е колкото юмрук. Изглежда превъзходно и вече се наслаждава на мига. Майка му е на първия ред зад нас заедно с десетина роднини. От другата страна на пътеката е Джим Биско с още няколко репортери. Съдия Марлоу е позволила да се правят снимки и фотоапаратите щракат.

Тя заема мястото си точно в девет и поздравява.

— Преди да започнем, шериф Пили ме помоли да уведомя зрителите и пресата, че жител на този окръг, човек на име Марк Картър, е бил арестуван днес сутринта в дома си в Бейлис и е бил обвинен в изнасилването и убийството на Емили Брун. Той ще се яви в тази съдебна зала след около час. Господин Поуст, струва ми се, че имате искане.

Ставам усмихнат и отговарям:

— Да, госпожо съдия. От името на клиента ми Дюк Ръсел моля присъдата му по това дело да бъде отменена и той да бъде освободен незабавно.

— И какво е основанието за това искане?

— ДНК анализът, госпожо съдия. Получихме резултатите от изследването на седемте пубисни косъма, открити на местопрестъплението. Нито един не е на господин Ръсел. И седемте са на господин Картър.

— Доколкото познавам фактите, господин Картър е последният човек, видян с жертвата, докато още е била жива, нали?

Тя задава въпроса си и поглежда унищожително Чад.

— Точно така, госпожо съдия — отговарям със сдържано злорадство. — Въпреки това той никога не е бил сред главните заподозрени от полицията или прокуратурата.

— Благодаря ви. Господин Фолрайт, възразявате ли срещу това искане?

Той бързо се изправя и отговаря почти шепнешком:

— Щатът не възразява.

Съдия Марлоу размества някакви документи, не бърза. Накрая казва:

— Господин Ръсел, изправете се, моля.

Дюк става и я поглежда озадачено. Тя се прокашля и казва:

— Господин Ръсел, отменям присъдата ви за изнасилване и предумишлено убийство. Окончателно. Обвиненията не могат да бъдат възобновени. Не съм участвала в процеса ви, но за мен е чест да бъда тук днес, на вашето реабилитиране. Извършена е огромна несправедливост и вие сте заплатили прескъпо за нея. Осъдени сте погрешно от щата Алабама и сте лежали в затвора десет години, които няма как да си върнете. От името на щата изразявам съжалението си с ясното съзнание, че моето извинение няма да изцели раните ви. Пожелавам ви дълъг и щастлив живот, след като този кошмар е вече зад гърба ви. Господин Ръсел, вие сте свободен.

Зад нас се разнасят възклицания и викове, когато семейството му чува тези думи. Дюк се навежда, обляга длани на масата и се разплаква. Изправям се, прегръщам го и забелязвам колко слаб и крехък е под чуждото старо сако.

Чад се измъква почти на бегом през страничната врата — такъв страхливец е, че дори не идва да се извини лично. Вероятно до края на кариерата си ще лъже, че Дюк е бил освободен заради дребна формалност.

Пред съдебната зала се изправяме срещу камерите и отговаряме на въпроси. Дюк казва само няколко думи. Единственото му желание в този момент е да се прибере у дома и да си хапне от ребърцата, които чичо му е опекъл на барбекюто. И аз нямам много за казване. Повечето адвокати мечтаят за тези мигове, но за мен те са горчиво-сладки. От една страна, изпитвам огромно удовлетворение, че съм спасил невинен човек. Но от друга, съм ядосан и обезсърчен от съдебната ни система, която допуска погрешни присъди. Възможно е почти всички те да бъдат избегнати.

Защо се очаква да празнуваме, когато невинен човек излезе на свобода?

Пробивам си път през тълпата и отвеждам клиента си в малка стая, където ни чака Джим Биско. Обещал съм му ексклузивно интервю и двамата с Дюк си изливаме душите. Биско пита най-напред за разминалата се на косъм екзекуция отпреди няколко месеца и не след дълго се забавляваме с последната вечеря на Дюк и неистовото му старание да дояде пържолата и тортата си, преди да го върнат в килията. Смехът се лее непринудено, сълзите също.

* * *

Половин час по-късно излизам и се връщам в съдебната зала, където хората очакват следващото действие от драмата. Съдия Марлоу заема мястото си и всички сядат. Тя кимва и приставът отваря странична врата. Появява се Марк Картър с белезници и обичайния оранжев гащеризон. Озърта се, вижда многолюдната публика, намира с поглед семейството си на първия ред и отмества очи. Сяда на масата на защитата и забива поглед в обувките си.

Съдия Марлоу го поглежда и пита:

— Вие ли сте Марк Картър?

Той кимва.

— Изправете се, ако обичате, и отговорете ясно.

Картър става неохотно, все едно владее положението.

— Да, аз съм.

— Имате ли адвокат?

— Не.

— Можете ли да си го позволите?

— Зависи колко ще струва.

— Добре. Засега ще ви назнача служебен адвокат, който ще се срещне с вас в ареста. Ще се видим отново тук следващата седмица. Дотогава ще останете в ареста без право на гаранция. Седнете.

Той сяда и аз се премествам напред към масата на защитата. Навеждам глава и казвам тихо:

— Здрасти, Марк, аз ти се обадих в нощта, когато без малко не екзекутираха Дюк. Помниш ли?

Той ме поглежда кръвнишки, но понеже е с белезници и не може да ме фрасне, май се готви да ме наплюе.

— Нарекох те нищожество, защото беше готов да допуснеш друг човек да умре заради твоето престъпление. И ти обещах да се видим в съда.

— Кой си ти? — изръмжава той.

Приставът приближава към нас и аз се отдръпвам.

* * *

На кратко тържество в офиса окачваме голяма цветна снимка на Дюк Ръсел на стената до другите осем оправдани. Красив портрет, за който сме платили. Клиентът ни позира на открито пред дома на майка си, облегнат на бяла дъсчена ограда, с въдица от едната си страна. Доволно лице на мъж, щастлив, че е на свобода, и достатъчно млад да се наслади на различен живот. Живот, който ние сме му дали.

Потупваме се по гърба и отново се залавяме за работа.