Джон Гришам
Пазителите (40)

40

Когато ФБР впи зъби в Адам Стоун и Скип ди Лука, осъзнах, че Куинси Милър може да заведе прекрасно гражданско дело. Благодарение на активното съдействие на един щатски служител — Стоун — нападението се превърна в умишлено закононарушение, което е далеч по-подсъдно от някакъв си побой в затвора. Щатът Флорида е отговорен и няма как да се измъкне. Обсъждам със Сюзан Ашли Грос, втори адвокат по делото, идеята да предявим към него иск за причиняване на вреда и тя веднага препоръчва Бил Канън, адвокат по наказателни дела от Форт Лодърдейл.

Във Флорида адвокати за такива искове колкото щеш. Законите на щата облагодетелстват ищците. Съдебните заседатели тук са образовани и великодушни от едно време. Повечето съдии, поне в градовете, симпатизират на жертвите. Тези фактори предизвикват появата на агресивни и преуспели адвокати. Само погледнете билбордовете покрай всяко оживено шосе във Флорида, и направо ще ви се прииска да пострадате. Включете си телевизора сутрин и ще ви нападнат лешояди, които съчувстват на болката ви.

Бил Канън не се рекламира, защото не му се налага. Звездната му репутация е национална. Прекарал е последните двайсет и пет години от живота си в съдебните зали и е убеждавал заседателите да произнасят присъди, които възлизат общо на милиарди долари. Дребните адвокати, които си търсят клиенти по улиците, се обръщат към него с делата си. Той ги пресява и избира най-хубавите.

Решавам да го наема по други причини обаче. Първо, той вярва в каузата ни и е щедър дарител на организацията на Сюзан Ашли, която защитава погрешно осъдените. Второ, привърженик е на работата на доброволни начала и очаква от своите партньори и сътрудници да даряват десет процента от времето си, за да представляват бедните и онеправданите. Макар вече да лети със собствен самолет, Канън е отраснал в бедност и знае колко боли да те тъпчат, защото собственото му семейство е било неправомерно изхвърлено на улицата.

Три дни след арестуването на Меркадо и Фицнър Канън завежда от името на Куинси иск за петдесет милиона долара срещу Службата за управление на затворите във Флорида, Мики Меркадо и Брадли Фицнър. В списъка са включени също нападателите Робърт Ърл Лейн и Джон Драмик, както и Адам Стоун и Скип ди Лука, но впоследствие ще отпаднат. Веднага след като завежда делото, Канън убеждава един съдия да замрази банковите сметки и всички други активи на Меркадо и Фицнър, преди парите да бъдат изтеглени и да изчезнат на Карибите.

Със заповед за обиск ФБР нахлува в луксозния апартамент на Меркадо в Корал Гейбълс. Намират пистолети, телефони и сейф с около пет хиляди долара, а също лаптоп с ценна информация. Меркадо е живеел в страх и се е стараел да не оставя следи. Две банкови извлечения обаче отвеждат ФБР до три сметки, съдържащи общо около 400 000 долара. Подобно претърсване на офиса му разкрива малко повече. Агнес предполага, че Меркадо е държал парите си в офшорни банки.

С Фицнър нещата не минават толкова гладко. Обискът в дома му е временно осуетен, когато съпругата му обезумява и се опитва да залости вратите. Накрая я укротяват, като й щракват белезници и я заплашват с арест. Банковите извлечения ги отвеждат към три сметки в Маями, където добрият стар шериф има почти три милиона долара. Срочен депозит съдържа над един милион. Не е зле за шериф на малък окръг.

Според Агнес има и още. Според Канън също. След като Фицнър е достатъчно нагъл да държи четири милиона долара мръсни пари в американски банки, представете си какво е струпал в офшорните. Канън знае как да открие парите. Докато ФБР натиска карибските банки, Канън наема разследваща счетоводна фирма, която проследява мръсни пари, изнесени от страната.

Колкото и да е уверен, Канън не прави предсказания. Сигурен е обаче, че новият му клиент ще получи солидна сума от обезщетения, минус задължителните четиресет процента, които остават за адвокатската му кантора. Безмълвно се моля и ние да получим малко пари, за да си платим режийните, но това рядко се случва.

В момента обаче Куинси не мисли за пари. Твърде зает е да се учи да ходи. Лекарите са оперирали рамото му, двете ключици и челюстта; горната част на гръдния му кош и кръстът му са гипсирани. Имплантирали са му три нови зъба и са поставили шина на носа му. Той изпитва непрекъснати болки, но храбро се старае да не ги споменава. Има дренове в единия бял дроб и от едната страна в мозъка. Натъпкан е с толкова силни лекарства, че трудно може да се определи колко добре работи мозъкът му, но е твърдо решен да стане от леглото и да се движи. Сърди се на физиотерапевта в края на сеанса. Иска още — повече ходене, навеждане, масажи, разтривки, повече предизвикателства. Омръзнало му е да стои в болницата, но няма къде да отиде. В „Гарвин“ не могат да му предложат рехабилитация, а здравната грижа е под всякаква критика. Когато е на себе си, ми крещи да издействам оправдаването му по-бързо, за да не се налага да се връща в затвора.