Джон Гришам
Пазителите (16)

16

Не се налага спешно да посещавам Сийбрук. Всички участници в процеса на Куинси са мъртви, пенсионирани, избягали от града или изчезнали при загадъчни обстоятелства. Нямам представа от кого би трябвало да се боя, но изпитвам осезаем страх.

Затова изпращам на разузнаване Франки, който прекарва две денонощия там и дебне незабелязано, както само той умее да го прави. Както обикновено, устният му доклад е директен:

— Няма много за вършене, шефе.

Напуска града и пътува няколко часа до Диърфийлд Бийч, близо до Бока Ратон. Обикаля улиците, рови се в интернет, оглежда различни места и не след дълго се издокарва с хубав костюм и се обажда по телефона. Тайлър Таунзенд се съгласява да се срещне с него в нов търговски център, който фирмата му довършва. Големи табели оповестяват, че много помещения се отдават под наем. Франки обяснява, че с партньора му търсят хубави места за магазин за спортни стоки и че фирмата им е нова и не присъства в интернет.

Тайлър се държи любезно, но и донякъде предпазливо. Вече е на петдесет и отдавна се е отказал от правото — умен ход. Провървяло му е с недвижимите имоти в Южна Флорида, познава бизнеса. Със съпругата му имат трима тийнейджъри и просторна къща. Миналата година данъкът за имота му е бил 58 000 долара. Кара модерна вносна кола, облича се със скъпи костюми и изглежда проспериращ.

Хитростите на Франки не издържат дълго. Двамата влизат в помещение от над 350 квадратни метра, чиято мазилка още не е изсъхнала, и Тайлър пита:

— Как се казваше фирмата ви?

— Няма име, няма и фирма. Идвам под фалшив предлог, но въпреки това е важно.

— Полицай ли сте?

— Нищо подобно. Аз съм бивш затворник, прекарал четиринайсет години в затвор в Джорджия за убийство, извършено от друг. Млад адвокат се нагърби с моя случай и доказа, че съм невинен, издейства ми отмяна на присъдата и скъпата Джорджия дори ми даде малко пари. Досието ми е чисто. От време на време работя за въпросния адвокат. Това е най-малкото, което мога да направя за него.

— Да не би всичко това да е свързано с Куинси Милър?

— Да. Адвокатът ми сега го представлява. Също като вас и ние знаем, че той е невинен.

Тайлър въздиша дълбоко и се усмихва, но само за миг. Приближава се до голям прозорец витрина и Франки го следва. Двамата наблюдават как екип работници поставя настилката на паркинга.

— Как се казвате? — пита Тайлър.

— Франки Тейтъм. — Подава на адвоката визитка на „Пазителите“ и той я разглежда и от двете страни, после пита: — Как е Куинси?

— Зад решетките е вече двайсет и две години. Аз лежах невинен само четиринайсет и някак съумях да запазя здравия си разум. Но всеки ден е истински кошмар.

Тайлър му връща визитката, сякаш е улика.

— Вижте, наистина нямам време за всичко това. Не знам какво искате, но няма да се замесвам, ясно? Съжалявам, но Куинси за мен е затворена страница.

— Наистина сте били великолепен адвокат, Тайлър. Макар и съвсем неопитен, сте се борили здравата за Куинси.

Той се усмихва, свива рамене и отговаря:

— И изгубих. А сега ви моля да си вървите.

— Разбира се. Имотът е ваш. Шефът ми е адвокат и се казва Кълън Поуст, проверете го. Оправдал е осем души и една от причините да успее, е, че не приема отказ. Той иска да разговаря с вас, Тайлър, на четири очи. Повярвайте ми, Поуст познава правилата на играта и няма да се откаже. Ще си спестите много време и неприятности, ако се срещнете с него за петнайсет минути.

— Той в Савана ли е?

— Не, отсреща е — посочва Франки към мен.

Тримата отиваме зад ъгъла в семейно ресторантче, което фирмата на Тайлър строи. Още не е довършено и работниците вадят столовете от кашони. Улицата отзад е пълна с нови сгради: автосалони, заведения за бързо хранене, магазини, автомивка, бензиностанции, няколко банкови клона. Типичното лице на Флорида. Заставаме в един ъгъл, далече от работниците, и Тайлър казва:

— Добре, слушам ви.

Оставам с впечатлението, че разговорът може да секне внезапно, затова прескачам любезностите с въпроса:

— Възможно ли е да се докаже, че Куинси е невинен?

Той се замисля и клати глава.

— Вижте, няма да участвам в това. Преди години направих всичко по силите си да докажа невинността му и се провалих. Беше в предишния ми живот. Вече имам три деца, прекрасна съпруга, пари, безгрижен живот. Няма да се върна назад. Съжалявам.

— Къде е опасността, Тайлър?

— О, сами ще откриете. Не, не, за ваше добро се надявам да не стане така, но се поставяте в трудно положение, господин Поуст.

— Всичките ми случаи са трудни.

— Не толкова — изсумтява в отговор той.

— С вас сме почти връстници, Тайлър, и сме се отказали от правото по едно и също време, защото сме се разочаровали от него. Нещата с второто ми поприще не се получиха, затова си намерих нещо ново. Прекарвам повечето време по пътищата в търсене на пробив, в търсене на помощ. В момента Куинси се нуждае от вашата помощ, Тайлър.

Той си поема дълбоко дъх, не иска да слуша повече.

— Сигурно ви се налага да бъдете много пробивен, господин Поуст, но при мен няма да пробиете. Довиждане. Оставете ме на спокойствие, не идвайте повече.

Обръща се и излиза.

Чад Фолрайт се заинатява, и нищо чудно. Отказва да даде съгласието си за ДНК анализ на другите пубисни косми. Държи ги под ключ заедно с останалите улики. И за да покаже какъв железен прокурор е, заплашва да ме обвини в компрометиране на улики. Алабама забранява подобно нещо, всъщност то е забранено във всички щати, но наказанието е различно и Чад ликуващо ми пише, че има опасност да прекарам до една година в затвора.

Зад решетките заради един нищо и никакъв пубисен косъм.

Освен това ме заплашва, че смята да подаде оплакване до адвокатските етични комисии в Алабама и Джорджия. Напушва ме смях. И друг път са ме заплашвали, при това много по-изобретателни прокурори.

Мейзи подготвя молба за представяне на нови доказателства след издадената присъда. Процедурата изисква да я подадем най-напред в щатския съд във Верона. В деня, преди да внесем молбата, отивам с колата в Бърмингам и се срещам с Джим Биско, репортер ветеран, отразявал процеса на Дюк. Следил случая и докато се точели обжалванията, изразил съмнение в справедливостта на процеса. Най-остра била критиката му към адвоката на Дюк. Когато клетникът починал от цироза, Джим отразил новината и намекнал, че е уместно да се проведе ново разследване на убийството. Въодушевен е от новината, че ДНК анализът оневинява Дюк. Гледам да не се изтърва пред него, че убиецът е Марк Картър. Има време.

В деня след внасянето на молбата Биско пуска дълга статия, която излиза на предна страница в раздела за градски новини. Чад Фолрайт е цитиран да казва: „Уверен съм, че осъдихме истинския извършител, и работя добросъвестно за провеждането на екзекуцията на Дюк Ръсел, един безмилостен убиец. ДНК тестовете не означават нищо в този случай“.

След още два разговора с Отис Уокър, и двата по телефона, Франки се убеждава, че Джун Уокър не желае да има нищо общо с Куинси Милър. Очевидно е, че хаотичният им развод е оставил трайни белези и тя е твърдо решена да не се забърква. Само би разбудила лоши спомени и би се изправила лице в лице със стари лъжи.

Отис предупреждава Франки да ги остави на мира.

И той обещава. Поне засега.