Джон Гришам
Пазителите (12)

12

Пътуванията ми ме отвеждат до следващия затвор от краткия ми списък. Казва се „Тъли Рън“ и се намира в полите на планината Блу Ридж в западната част на Вирджиния. Това е второто ми посещение там. Заради интернет вече има стотици хиляди осъдени за сексуални престъпления. По много причини им е трудно сред обикновените затворници и в повечето щати се стараят да ги изолират в отделни сгради. Във Вирджиния изпращат мнозинството в „Тъли Рън“.

Човекът се казва Джералд Кук. Бял мъж на четиресет и три години, който излежава двайсетгодишна присъда за блудство с двете си доведени дъщери. Имам голям избор на клиенти, затова открай време се стремя да избягвам осъдените за сексуални престъпления. От работата си съм научил обаче, че някои от тях всъщност са невинни.

Навремето Кук бил буен младеж — пияница, грубиян, скандалджия и женкар. Преди девет години се хванал с най-неподходящата и се оженил за нея. Прекарали заедно няколко трудни години и ту единият, ту другият се изнасял от къщата. И двамата не се задържали дълго на работа и парите все не им достигали. Седмица след като жена му подала молба за развод, Джералд спечелил 100 000 долара от щатската лотария и се опитал да запази това в тайна. Тя научила почти веднага и адвокатите й се въодушевили. Джералд избягал с печалбата си и разводът се проточил. За да привлече вниманието му или поне част от парите, жена му се наговорила с дъщерите си, тогава на единайсет и на четиринайсет, да го обвинят в сексуален тормоз — престъпление, за което споменавали за пръв път. Момичетата дали писмени показания, в които подробно разказвали, че са били изнасилвани и малтретирани най-редовно. Джералд бил арестуван, определена му била непосилно голяма гаранция, но той не преставал да твърди, че е невинен.

Във Вирджиния не е лесно да си защитник по такива дела. На процеса му и двете момичета свидетелствали и покъртително описали ужасните неща, които мъжът на майка им уж им причинявал. Джералд ги опровергал със собствените си показания, но поради избухливостта си не бил убедителен свидетел. Осъдили го на двайсет години. Когато влязъл в затвора, печалбата му от лотарията отдавна била похарчена.

Нито една от доведените му дъщери не е завършила гимназия. По-голямата имала удивително много хаотични връзки и сега, на двайсет и една години, е омъжена за втори път. По-малката има дете и работи на минимална заплата в заведение за бързо хранене. Майка им има козметичен салон в покрайнините на Линчбърг и не умее да си държи езика зад зъбите. Следователят ни там се сдоби с клетвени декларации от две нейни бивши клиентки, които разказват как тя се хвалела, че е натопила Джералд по скалъпени обвинения. Имаме клетвена декларация и от нейно бивше гадже със сходно съдържание. Мъжът се страхувал от нея и се изнесъл.

Случаят на Кук привлече вниманието ни преди две години с писмото, което той ни изпрати от затвора. Получаваме двайсетина писма седмично и ги трупаме безпомощно. С Вики и Мейзи се стараем да отделяме много време да ги четем и да отхвърляме случаите, в които не бихме могли да помогнем. Повечето са от виновни затворници, които разполагат с изобилие от време да обмислят претенциите си за невинност и да пишат пространни писма. На пътуванията си винаги мъкна купчина кореспонденция и я чета, вместо да спя. Организацията ни има политика да отговаря на всяко получено писмо.

Разказът на Кук ми прозвуча искрено и аз се заинтригувах от случая. Разменихме няколко писма и той ми изпрати протоколите от съдебния си процес и досието на делото. Проведохме предварително разследване и се убедихме, че Кук най-вероятно казва истината. Посетих го преди година и той веднага ми стана антипатичен. Потвърди онова, което бях научил от кореспонденцията ни: че е обсебен от мисълта за отмъщение. Целта му е да излезе от затвора и да пребие бившата си жена и нейните дъщери или, което е по-вероятно, да ги накисне по скалъпени обвинения за наркотици и да издейства арестуването им. Мечтае как някой ден ще ги посети в затвора. Опитах се да смекча темперамента му, като обясних, че имаме определени очаквания към клиентите си, след като бъдат освободени, и че няма да се заемем с човек, който крои планове как да си отмъсти.

Повечето затворници, които посещавам, са смирени и признателни, че се срещам с тях лично. Кук обаче е нападателен. Хили ми се подигравателно зад плексигласовата преграда, сграбчва слушалката и пита:

— Защо пристигаш чак сега, Поуст? Знаеш, че съм невинен, измъкни ме.

Усмихвам се и отговарям:

— Приятно ми е да те видя, Джералд. Как си?

— Не ми пробутвай любезности, Поуст. Искам да знам какво правиш там, навън, докато аз тук гния сред извратени типове. Вече седем години отблъсквам авансите на тези сладурчета и адски ми писна.

— Джералд, може би трябва да започнем разговора си отново — отговорих спокойно. — Ти вече ми крещиш и това не ми допада. Не ми плащаш. Предлагам услугите си доброволно. Ако не спазваш добрия тон, аз си тръгвам.

Кук навежда глава и се разплаква. Чакам търпеливо, докато той се опитва да се овладее. Изтрива бузите си с ръкави и избягва да ме поглежда в очите.

— Невинен съм, Поуст — изрича пресекливо.

— Вярвам ти, иначе нямаше да съм тук.

— Онази кучка е накарала момичетата да излъжат и сега ми се присмиват.

— Вярвам ти, Джералд, наистина, но ще мине много време, преди да успея да те измъкна от тук. Просто няма начин да ускоря процеса. Вече ти обясних, че е относително лесно да осъдиш невинен човек и на практика почти невъзможно да го оневиниш.

— Толкова е несправедливо, Поуст.

— Знам, знам. Ето какъв е проблемът, Джералд. Опасявам се, че ако излезеш утре, ще направиш някоя глупост. Много пъти съм те предупреждавал да не кроиш планове за възмездие, но ако още ти се въртят в главата, аз се отказвам.

— Няма да я пребия, Поуст. Обещавам. Няма да сътворя някоя щуротия, та отново да ме осъдят.

— Обаче?

— Обаче какво?

— Обаче какво си способен да сътвориш, Джералд?

— Ще измисля нещо. Тя заслужава да полежи малко в затвора след онова, което ми причини. Не мога да допусна да й се размине.

— Откажи се, Джералд. Замини някъде далече и забрави за нея.

— Не мога да го направя, Поуст. Постоянно мисля за тая лъжлива кучка. И за двете й дъщери. Ненавиждам ги с всяка фибра на тялото си. Аз, невинният, гния в затвора, а те си живеят живота и ми се присмиват. Справедливо ли е?

Предпазлив съм по необходимост, затова още не съм му адвокат. Организацията ни похарчи към 20 000 долара и посвети почти две години на проучвания, но още не сме се ангажирали официално. Кук ме притеснява още от самото начало и аз съм си оставил вратичка.

— Но продължаваш да искаш мъст, нали?

Устната му потрепва и очите му отново се навлажняват. Вторачва в мен гневен поглед и кимва.

— Съжалявам, Джералд, но отговорът ми е „не“. Няма да те представлявам.

Най-неочаквано той получава гневен пристъп.

— Не можеш да го направиш, Поуст! — изкрещява в слушалката, после я захвърля и се мята към плексигласовата преграда. — Не! Не! Не можеш да го направиш, мамка му! Ще умра тук! — И започва да удря по преградата с длани.

Стряскам се и се отдръпвам.

— Трябва да ми помогнеш, Поуст! Знаеш, че съм невинен! Не може просто да ме зарежеш тук да умра. Невинен съм! Невинен съм и ти прекрасно го знаеш, мамка му!

Вратата зад мен рязко се отваря и влиза надзирател.

— Сядай! — крясва той на Джералд, който блъска по плексигласа с юмруци.

Надзирателят продължава да му вика, докато вратата зад Кук се отваря и се появява втори надзирател. Той го сграбчва и го дръпва от преградата. Докато излизам от помещението, го чувам да вика:

— Невинен съм, Поуст! Невинен съм.

Сякаш продължавам да чувам гласа му, докато се отдалечавам от „Тъли Рън“.

Четири часа по-късно влизам на територията на женския затвор в Роли, Северна Каролина. Паркингът е пълен и аз както винаги мърморя за парите, които се харчат за затворите в тази страна. Това е огромен бизнес, в някои щати дори печеливш и със сигурност сериозен работодател за всяка общност, на която й е провървяло да има свой затвор. В Съединените щати над два милиона души са зад решетките, а за тях са нужни един милион служители и 80 милиарда долара от парите на данъкоплатците.

Затворът в Северна Каролина трябва да престане да съществува, както и всички останали женски затвори. Много малко жени са престъпнички, грешката им е, че си избират неподходящи гаджета.

Северна Каролина изпраща осъдените на смърт жени в този затвор. В момента са седем, включително клиентката ни Шаста Брайли. Осъдена е за убийството на трите си деца, извършено на около трийсет километра от мястото, където лежи в момента.

Нейната история е поредната печална сага за дете, лишено от шанс в живота. Била дъщеря на наркомани, подмятана между сиропиталища, приемни семейства и роднини в гетата. Зарязала училището, родила, живяла при своя леля, работила на различни места срещу минимално заплащане, родила още едно бебе, станала наркоманка. След раждането на третото дете й провървяло и получила стая в приют за бездомници, където терапевт й помогнал да се изчисти от наркотиците. Някакъв мъж й дал работа и може да се каже, че едва ли не осиновил нея и децата й, а Шаста се преместила в малка къща под наем. Животът й обаче бил постоянна борба и не след дълго я арестували за подправени чекове. Продавала тялото си, а после започнала да продава и наркотици.

Животът й бил кошмар, затова не било никак трудно да я осъдят.

Преди осем години в къщата й избухнал пожар посред нощ. Тя избягала през някакъв прозорец, цялата в синини и порезни рани, и започнала да обикаля около къщата с писъци, а съседите се втурнали да помагат. Трите й дъщери загинали в огъня. След трагедията цялата общност настръхнала против нея. Погребението било покъртително, местните новини го отразили. След това в градчето пристигнал щатският следовател по палежите. И когато споменал думата „палеж“, цялото състрадание към Шаста се изпарило.

На процеса й обвинението доказало, че през месеците преди пожара тя активно е купувала застраховки: три полици за 10 000 долара застраховка „Живот“ на всяко дете и една полица за 10 000 долара за имуществото в къщата.

Роднина свидетелствала, че Шаста предложила да й продаде децата за по хиляда долара всяко. Специалистът по палежите изказал мнението си недвусмислено. Шаста мъкнела тежко бреме: криминално досие, три деца от трима различни мъже, наркотици и проституция. На местопрестъплението съседите й казали на полицията, че тя се опитала да влезе в горящата къща, но огънят бил прекалено силен. Цялата била окървавена, дланите й били обгорени и не била на себе си. След като плъзнала теорията за палежа обаче, повечето съседи се отдръпнали. На процеса трима от тях заявили пред съдебните заседатели, че Шаста изглеждала безразлична, докато пожарът бушувал. Един дори си позволил да предположи, че вероятно е била дрогирана.

Вече седем години тя прекарва дните си сам-сама в килия без почти никакъв контакт с хора. Сексът е разплащателно средство в женските затвори, но засега надзирателите са я оставили на мира. Кожа и кости е, храни се оскъдно, часове наред чете Библията и стари евтини романчета. Разговаряме през мрежа, затова не ни трябват телефони. Тя ми благодари, че съм дошъл, и пита за Мейзи.

Мейзи има четири деца и рядко напуска Савана, но е идвала тук два пъти и е взела присърце историята на Шаста. Всяка седмица си пишат и веднъж месечно говорят по телефона. Мейзи вече знае за палежите повече от мнозина специалисти.

— Вчера получих писмо от нея — казва Шаста с усмивка. — Децата й явно се справят прекрасно.

— Да, чудесни са.

— Липсват ми моите момиченца, господин Поуст. Това е най-тежкото. Липсват ми моите бебчета.

Днес времето не е важно. Тук е позволено адвокатите на затворничките да остават колкото искат, а на Шаста й е приятно да бъде извън килията. Разговаряме за делото й, за децата на Мейзи, за времето, за Библията, за книгите, за всичко, което представлява интерес за нея. Час по-късно питам:

— Прочете ли доклада?

— Всяка дума по два пъти. Явно доктор Мъсгроув си разбира от работата.

— Да се надяваме.

Мъсгроув е нашето вещо лице, истински учен, който изцяло опровергава изводите на разследването, проведено от прокуратурата. Той категорично отстоява мнението, че пожарът не е предизвикан умишлено. С други думи, не е извършено престъпление. Само че е малко вероятно докладът му да попадне в ръцете на благосклонен съдия. Най-добрият ни шанс е губернаторът да помилва Шаста в последния момент — също слабо вероятен сценарий.

Докато си говорим, си напомням, че сигурно ще изгубим това дело. От всички наши клиенти шансовете за оцеляване на Шаста са най-слаби.

Опитваме се да поговорим за доклада на Мъсгроув, но научните термини нерядко са неразбираеми дори за мен. Тя заговаря за последния роман, който е прочела, и аз с удоволствие я слушам. Нерядко се удивявам колко сериозно се образоват някои от затворниците по време на престоя си зад решетките.

Надзирателят ми напомня, че времето е напреднало. Говорили сме си три часа. Докосваме длани през мрежестата преграда и се сбогуваме. Както винаги, Шаста ми благодари за посещението.