Джон Гришам
Пазителите (36)

36

Досието на Мики Меркадо става все по-дебело. Със съдебни заповеди изискахме данъчните му декларации. Посочил е за своя професия „консултант по сигурността“, която упражнява като едноличен търговец. Служебният му адрес е в същата сграда като „Варик енд Валенсия“, адвокатската фирма на Наш Кули. За предишната година е декларирал доход малко над 200 000 долара с облекчения за ипотека и две хубави коли. Разведен е, няма близки. Няма и никакви благотворителни дейности.

ФБР не желае да си губи времето в преследване на надзиратели от затвора, които продават дрога, нито с враждуващи затворнически банди. Специален агент Агнес Нолтън обаче не може да устои на вероятността престъпен бос да е наел „Арийските дякони“ да убият невинен човек, чиито адвокати се опитват да го спасят. Тя решава да заложи всичко и да приклещи Скип ди Лука. Стратегията й е много рискована, но при успех ще е страхотен удар.

Със съдействието на прокуратурата агент Нолтън се явява пред федерално голямо жури и представя доказателства. Джон Драмик, Робърт Ърл Лейн, Адам Стоун и Скип ди Лука са обвинени в опит за поръчково убийство и нападение с нанасяне на тежки телесни повреди на Куинси Милър. Обвиненията са запечатани и ФБР чака в засада.

И аз чакам, навъртам се край новата болнична стая на Куинси и помагам на медицинските сестри за възстановяването му. Разговорите ни са кратки, защото той бързо се изморява. Не помни нищо за нападението. И няма почти никаква краткосрочна памет.

 

 

Адам Стоун се обажда. Мейхол пристига с още контрабандна стока и пари. Тъй като последния път се е разминал на косъм с ареста, е решил да промени мястото на срещата. Избира заведение за тако в северния край на Санфорд, град с население от 50 000 души. Адам пристига пръв, облечен в цивилни дрехи, настанява се на маса към паркинга и си поръчва тако. От ФБР са му съобщили, че Мейхол, чието истинско име е Ди Лука, вече кара нов сребрист лексус, който току-що е взел на лизинг. Адам дъвче и чака лексуса. Колата пристига след петнайсет минути и паркира до огромния пикап на Адам. Ди Лука слиза и забързано се устремява към страничния вход на ресторанта, но така и не успява да влезе. Двама агенти в тъмни костюми изникват изневиделица и му препречват пътя. Показват значките си и го повеждат към черен джип, който чака до контейнер за смет. Ди Лука знае, че ще е глупаво да се съпротивлява или да протестира. Навежда глава и върви с увиснали рамене. За пореден път е успял да прецака живота си в свободния свят. Отново усеща плътното пристягане на металните белезници.

Адам единствен в ресторанта става свидетел на разигралата се драма. И не е доволен от развоя на събитията. Светът му отново е преживял трус. От ФБР са му обещали, че в замяна на съдействието му обвинението срещу него ще отпадне. Но кой изобщо изпълнява обещанията си? Доколкото му е известно, планът е да пипнат Ди Лука, преди той да успее да се раздрънка пред някого. Дяконите не бива да научат за ареста му, няма и как да разберат, че Адам, тяхното любимо муле и момче за всичко, вече е информатор. Адам обаче знае, че в затвора лоялностите се променят всеки божи ден и трудно се пази тайна. Страхува се за живота си и настоява за нова работа.

Дъвче тако и наблюдава как джипът се отдалечава. Незабавно пристига „паяк“ и вдига новия лексус. После положението се нормализира, Адам дояжда и последното тако и тръгва към пикапа си, очаквайки самият той да бъде арестуван скоро. Или още по-лошо, да го намушкат и кръвта му да изтече.

 

 

Почти цял час Скип ди Лука се вози на задната седалка с белезници на китките и не обелва нито дума. Агентът до него също не говори. Нито двамата отпред. Страничните стъкла са затъмнени и пътниците едва виждат хората отвън, а те със сигурност не ги виждат.

Джипът се провира в натовареното движение и най-сетне стига до задния вход на сградата на ФБР в Мейтланд. Отвеждат Ди Лука на втория етаж и го вкарват в стая без прозорци. Слагат го да седне и му свалят белезниците. В стаята има най-малко шестима агенти — впечатляваща демонстрация на сила. Скип се чуди необходима ли е наистина. Къде може да избяга? Спокойно бе, хора.

Влиза жена и мъжете застиват. Тя сяда срещу Скип, но мъжете остават прави и готови за действие. Жената казва:

— Господин Ди Лука, аз съм Агнес Нолтън, специален агент от ФБР. Арестуван сте за опит да уредите поръчковото убийство на Куинси Милър и за нанасяне на тежки телесни повреди, както и за още няколко по-дребни престъпления. Току-що обискирахме колата ви и намерихме триста капсули метамфетамин на кристали, така че ще добавим и това обвинение впоследствие. Това е обвинителният ви акт. Прегледайте го.

Тя плъзва документа по масата и Ди Лука го преглежда бавно. Не се впечатлява и чете със самодоволна физиономия, все едно проверява резултати от боксови мачове. Когато приключва, внимателно оставя листа на масата и й се ухилва мазно. Тя му подава друг лист, който го осведомява за правата му. Ди Лука ги прочита и се подписва най-отдолу. Не му е за пръв път.

— След малко ще ви предадем в ареста, но преди това искам да си поговорим — казва жената. — Желаете ли адвокат?

— Не един, а двама. Може би трима.

— Ще ви трябват. Можем да спрем веднага и утре да ви уредим адвокат, но ако стане така, няма да успеем да си поприказваме, а това ще ви се отрази доста зле.

— Слушам — спокойно казва той.

— Имате обемисто криминално досие и ви очакват още трийсет години затвор по всички обвинения. На петдесет и една години сте и явно се очертава да умрете зад решетките.

— Благодаря.

— За нищо. Откровено казано, не сте много важна цел, имаме по-сериозна работа, отколкото да се занимаваме с игричките между затворническите банди. Само че поръчковото убийство е друга работа. Някой е платил за него. Вие ни казвате кой, колко, всички подробности, а ние ви гарантираме по-лека присъда и години на свобода впоследствие. Ако не се забърквате в неприятности, което ми изглежда съмнително.

— Благодаря.

— За нищо. Предлагаме ви хубава сделка, господин Ди Лука, и предложението изтича точно след четиресет и три минути. — Тя поглежда часовника си, докато изрича тези думи. — Не може да напускате тази стая и категорично не може да се обаждате на никого.

— Не, благодаря. Не съм доносник, не съм плъх.

— Разбира се, че не сте, не го намеквам. Но да не се заблуждаваме. Не сте и председателят на Ротари клуб. Погледни се в огледалото, Скип. Приеми истината. Ти си най-обикновен мошеник, престъпник с огромно досие, член на опасна банда, расист и неудачник, който открай време върши глупости. А сега те заловихме да подкупваш надзирател в затвора и да пренасяш дрога за своите приятелчета от бандата. Доста глупаво, Скип. Защо не направиш поне едно умно нещо в живота си? Наистина ли искаш да прекараш следващите трийсет години зад решетките заедно с тези зверове? Говорим за федерален затвор. Ще се погрижим да попаднеш в някой от онези със строг режим.

— Стига де.

— Затвор със строг режим, Скип, от най-лошите. За следващите трийсет години. „Гарвин“ е като детски лагер в сравнение с мястото, на което ще отидеш сега.

Скип си поема въздух и поглежда към тавана. Не се бои от затвора, дори от затвор със строг режим. Прекарал е по-голямата част от живота си зад решетките и е оцелял, понякога дори си е живял чудесно. Събратята му са там, положили клетва членове на жестока, но закрилническа банда. Не работиш, не плащаш сметки. Хранят те три пъти дневно. Наркотици колкото искаш, особено за членовете на бандата. И много секс, ако имаш такива наклонности.

Само че той тъкмо се е запознал с една жена, която страшно му харесва — първата му романтична връзка от години. Малко по-възрастна е от него, не богата, но с прилични средства, и двамата са говорили да заживеят заедно и да попътуват. Скип не може да отиде далече, защото е условно освободен и паспортът е мечта за него. Но благодарение на нея си представя друг живот, затова наистина не му се връща в затвора.

И понеже е опитен мошеник, знае как да играе тази игра. Това момиче може да се окаже склонно да преговаря.

— За колко време говорим? — пита той.

— Както казах, за трийсет години.

— А със сделка?

— От три до пет.

— Няма да оцелея толкова дълго. Отговорът ми е „не“.

— Ако не можеш да оцелееш от три до пет години, как очакваш да оцелееш трийсет?

— Бил съм там, ясно? Знам как стоят нещата.

— Разбира се, че знаеш. — Нолтън се изправя и го измерва със строг поглед. — Ще се върна след трийсет минути, Скип. В момента ми губиш времето.

— Може ли малко кафе? — пита той.

Нолтън разперва ръце и възкликва:

— Кафе ли? Нямам кафе. Някой тук да има кафе?

Другите шестима агенти се озъртат, все едно търсят кафе. Не намират и клатят глави. Тя излиза, последвана от трима агенти. Остават само трима. Най-едрият се настанява на масивен стол до вратата и започва да трие съобщенията на гласовата си поща. Другите двама сядат на масата при Скип и незабавно си намират спешно занимание с мобилните си телефони. Стаята притихва и Скип се преструва, че задрямва.

Петнайсет минути по-късно вратата се отваря и влиза Нолтън. Не сяда, а само поглежда надолу към Скип и казва:

— Току-що арестувахме Мики Меркадо в Корал Гейбълс и смятаме да му предложим страхотна сделка. Ако той приеме пръв, ти си прецакан и ние ще оттеглим предложението си. Мисли бързо, Скип, ако това изобщо е възможно.

Тя се завърта и отново излиза. Скип успява да запази лицето си безизразно, но коремът му се свива и започва да му се гади. Зрението му се замъглява, завива му се свят. Те не само знаят за Меркадо, но и са го пипнали! Идва му твърде много. Скип се озърта и установява, че двамата агенти на масата наблюдават всяко негово движение. Той диша тежко, не може да се овладее. Челото му се облива в пот. Агентите пишат нещо на мобилните си и изпращат съобщения.

Минава малко време и той все пак не повръща. Продължава да преглъща измъчено.

Десет минути по-късно тя отново се връща. Този път сяда — недвусмислен знак, че смята здраво да го стисне за топките — и подема любезно:

— Ти си глупак, Скип. Всеки мошеник на твое място, който не се възползва от това предложение, е глупак.

— Благодаря. Да поговорим за Програмата за защита на свидетели.

Тя не се усмихва, но явно е доволна, защото правят огромна крачка в правилната посока.

— Можем да поговорим за това, но не съм сигурна, че в твоя случай ще се получи с програмата.

— Постарай се да се получи. Непрекъснато го правите.

— Така е. Да допуснем хипотетично, че се съглася да те скрием някъде. Ти какво ще ни дадеш? Какво ще сложиш на масата? Ясно е, че Меркадо е при нас. С него ли поддържаше връзка? Има ли някой над него? Колко имена можеш да ни дадеш? За колко пари става дума? Кой ги получи?

Ди Лука кимва и оглежда стаята. Мрази да порти и непрекъснато и безмилостно е наказвал информаторите. Настъпва обаче момент, когато човек трябва да се погрижи за себе си.

— Ще ви кажа всичко, което знам, но искам уговорката писмено. Веднага. На тази маса, както сама каза. Нямам ти доверие, ти също ми нямаш доверие.

— Съгласна. Имаме стандартен кратък текст на споразумение, който използваме от години. Одобрен е от различни адвокати. Ще попълним няколко бланки, пък да видим какво ще стане.

Отвеждат Ди Лука в друга стая и го настаняват пред голям настолен компютър. Той собственоръчно напечатва показанията си.

Преди шест седмици към мен се обърна човек, който се представи като Мики Меркадо и каза, че е от Маями. Буквално почука на вратата на апартамента ми, което ми се стори странно, защото малко хора ме познават и знаят къде живея. Оказа се, че той знае много за мен. Отидохме в кафене наблизо и там се проведе първата ни среща. Известно му беше, че съм член на „Арийските дякони“ и че съм лежал в „Гарвин“. Запознат беше с досието ми. Доста се смутих от този факт и започнах да му задавам въпроси. Обясни ми, че е консултант по сигурността. Попитах какво означава това и той каза, че работи за различни клиенти, предимно на Карибите. Говореше доста смътно. Попитах го как да съм сигурен, че не е някакво ченге, агент или друг такъв боклук, който се опитва да ме подмами в капан. Попитах го и дали не носи подслушвател. Засмя се и ме увери, че не носи. Както и да е, разменихме си телефонните номера и той ме покани да посетя офиса му, да видя какво работи. Кълнеше се, че всичко е законно. Няколко дни по-късно отидох в центъра на Маями, качих се на трийсет и петия етаж и се срещнах с него в офиса му. Хубава гледка към водата. Има секретарка и няколко служители. На вратата обаче не пише нищо. Пихме кафе, поговорихме около час. Попита ме дали все още имам контакти в „Гарвин“. Отговорих, че имам. Той се поинтересува колко трудно ще бъде да се очисти затворник. Попитах дали има предвид поръчково убийство. Той каза „аха“ или нещо такова. Налагало се да ликвидират някакъв заради провалена сделка с негов клиент. Не ми съобщи името на затворника и аз не казах „да“ за поръчковото убийство. Тръгнах си и се прибрах вкъщи. Междувременно порових в интернет и не намерих почти нищо за живота на Меркадо, но бях почти убеден, че не е ченге. Третата ни среща се проведе в бар в Бока. Там договорихме сделката. Той попита колко ще струва. Казах $50 000, което си беше пладнешки обир, защото може да очистиш човек в затвора за много по-малко. Той обаче не възрази. Каза ми, че целта е Куинси Милър, осъден до живот. Не го попитах какво е направил Милър и Меркадо не ми обясни. За мен не беше нищо повече от делова сделка. Обадих се на Джон Драмик, водача на Дяконите в „Гарвин“, и той уреди всичко. Щеше да използва Робърт Ърл Лейн, сигурно най-опасния човек вътре и сред черните, и сред белите. Щяха да получат по $5000 авансово и още $5000, когато работата бъде свършена. Смятах да прибера останалите пари и да ги прецакам. В затвора не можеш да получаваш пари в брой, затова щях да уредя плащане в брой на сина на Драмик и на брата на Лейн. На четвъртата ни среща Меркадо ми даде $25 000 в брой. Едва ли щях да получа другата половина, каквото и да се случеше с Куинси Милър, но не ми пукаше. Двайсет и пет хилядарки са много за убийство в затвора. След това се срещнах с Адам Стоун, нашето муле, и планирахме убийството. Той предаде съобщението на Драмик и Лейн. Нападението беше проведено добре, но не свършиха работата докрай. Стоун каза, че друг надзирател се е намесил или нещо такова. Меркадо беше бесен и отказа да плати остатъка от парите. Аз задържах $15 000.

Меркадо не спомена името на клиента си. Той беше единственият ми контакт. Честно казано, аз и не попитах, защото смятах, че е най-добре да знам колкото се може по-малко за една такава сделка. Дори да бях попитал, сигурен съм, че нямаше да ми отговори.

Мой приятел в Маями, бивш наркотрафикант, твърди, че Меркадо е някакъв полузаконен играч, когото наркотрафикантите наемат често да им оправя кашите. Срещал съм се с него два пъти след нападението над Милър, но и двете ни срещи не доведоха доникъде. Попита ме дали ще е възможно да се докопам до Милър в болницата. Ходих там и огледах, но каквото видях, не ми хареса. Меркадо иска да следя възстановяването на Милър и да намеря начин да довърша започнатото.

Скип ди Лука

Тъй като заговорът за убийството на Куинси още е в ход, ФБР трябва да вземе решение. Предпочитат да наблюдават Меркадо с надеждата да ги отведе до едрата риба, може би дори да използват Ди Лука като примамка. Докато Меркадо е на свобода обаче и планира да довърши Куинси, опасността е съвсем реална. Най-безопасният подход е Меркадо да бъде арестуван и да му се окаже натиск, но никой в Бюрото не очаква той да говори или да съдейства.

Ди Лука е в ареста, в единична килия и под наблюдение, без връзка с външния свят. Не може да му се има доверие. Никой няма да се учуди, ако той се свърже с Меркадо при първа възможност. И със сигурност ще съобщи на Джон Драмик и на Робърт Ърл Лейн, че Адам Стоун е доносник.

Агнес Нолтън взема решение да арестува Меркадо и да махне Адам Стоун от „Гарвин“. Веднага правим планове да го преместим заедно със семейството му в друг град, по-близо до федерален затвор, където го очаква по-хубава работа. Правят се също така планове Ди Лука да бъде изпратен в затворнически лагер, където хирурзи да променят външния му вид, и да му бъде дадено ново име.

 

 

Търпението ни за пореден път се отплаща. С хондураски паспорт и под името Алберто Гомес нашият човек Меркадо си резервира полет от Маями за Сан Хуан и от там се прекачва на самолет на „Еър Карибиън“ за остров Мартиника във френската част на Малките Антили. Местните ченгета се опитват да уловят следите му в столицата Фор дьо Франс и го наблюдават, докато си взема такси до „Ориол Бей“ — потънал в зеленина усамотен курорт в подножието на планина. Два часа по-късно правителствен самолет каца на същото летище и агентите на ФБР бързо се качват в очакващите ги автомобили. Всички стаи в курорта са заети обаче, затова те се настаняват в най-близкия хотел — на пет километра от там.

 

 

Меркадо бавно се разхожда из курорта. Обядва сам край басейна и пие в ъгъла на тропически бар, откъдето може да наблюдава минувачите. Другите гости са богати европейци, които говорят на различни езици. Никой не поражда подозрения. Късно следобед той тръгва по тясна пътека и се изкачва на петдесетина метра в планината до просторна къща, където прислужник му поднася питие на терасата. Блещукащата карибска шир се простира на километри под него. Меркадо пали кубинска пура и се любува на гледката.

Собственикът на къщата е Рамон Васкес, който най-сетне също излиза на терасата. Жената е Даяна, негова партньорка от много години, но Меркадо не я е срещал преди. Даяна чака и наблюдава от прозорец на спалнята.

Рамон си дръпва стол и сяда. Не се ръкуват.

— Какво се случи?

Меркадо свива рамене, като че ли няма проблем.

— Не съм сигурен. Вътре не свършиха напълно работата.

Разговарят тихо и бързо на испански.

— Очевидно. Има ли план нещата да бъдат доведени докрай?

— Това ли искаш?

— И то много. Нашите момчета не са никак доволни, държат проблемът да бъде отстранен. Те… ние… смятахме, че може да ти поверим една толкова проста задача. Уверяваше ни, че ще бъде лесно. Но сбърка и сега искаме да оправиш нещата.

— Добре. Ще измисля някакъв план, но със сигурност няма да е лесно. Вече не.

Прислужникът донася на Рамон чаша ледена вода. Той отказва предложената пура. Двамата разговарят още малко, после Меркадо си тръгва.

Връща се в курорта, пече се край басейна, флиртува с някаква млада дама, после вечеря сам в изисканата трапезария.

На следващия ден се връща в Сан Хуан с боливийски паспорт.