Джон Гришам
Пазителите (21)

21

През последните три месеца действаме тихомълком. Дори убийците на Кийт Русо да са узнали, че душим около случая, ние не сме го усетили. Положението се променя, когато подаваме молбата за преразглеждане на делото от името на Куинси Милър.

Писменото изложение, подготвено от Мейзи, е дебело три сантиметра, добре написано и умело обосновано както винаги. Най-напред тя прави на пух и прах показанията на вещото лице Пол Норуд за кървавите пръски. Мейзи оспорва неговата квалификация и изтъква нелицеприятни неща за експерта. В подробности описва седемте съдебни дела, на които той е обвинил погрешен човек, впоследствие оневинен след ДНК тест. Подчертава, че въпросните седем души са излежали общо деветдесет и осем години в затвора, но никой не е бил зад решетките толкова дълго, колкото Куинси Милър.

След като оставя Норуд да се дави в собствената си кръв, Мейзи настъпва с надеждните научни данни и на сцената излиза Кайл Бендершмит. Изтъкната е безупречната му репутация и е съпоставена с тази на вещото лице на обвинението. Докладът му започва с изразяването на недоумение: само фенерчето свързва престъплението с Куинси, а то не е намерено на местопрестъплението. Няма никакви доказателства, че действително е било там по време на убийството, няма и доказателства, че ситните пръски по стъклото му са от човешка кръв. От снимките не е възможно да се заключи дали оранжевите точици наистина са от кръв. Не е възможно да се определи и ъгълът на стрелбата. Учудващо е как убиецът е държал фенерчето, докато е стрелял, ако изобщо го е държал. Възможностите са много. Показанията на Норуд са фактологично неверни и научно необосновани, противоречат на здравия разум и са безотговорни от юридическа гледна точка. Норуд допуска основни факти, за които няма доказателства, и, изправен през неизвестните величини, просто фабрикува още измислици. Обобщеното представяне на заключенията на Бендершмит е впечатляващо, убедително и подкрепено с нови веществени доказателства. Но това не е всичко.

Второто ни вещо лице е доктор Тобаяс Блек, известен криминолог от Сан Франциско. Независимо от доктор Бендершмит доктор Блек изследва снимките и уликите и прочете протоколите от процеса. Той едва сдържа презрението си към Норуд и други от неговата клика. Заключенията му са същите.

Мейзи пише като Нобелов лауреат, а въоръжена с факти, е несломима. Не искам да насочи гнева си към мен, ако някога извърша престъпление.

Тя критикува и разследването, проведено от шериф Фицнър. Позовавайки се на Закона за достъп до информация, Вики се е докопала до архива на щатската полиция във Флорида. В паметна бележка разследващ полицай се оплаква от деспотичните методи на Фицнър и от опита му изцяло да контролира случая. Шерифът не желаел външна намеса и отказвал съдействие.

Поради липсата на веществени доказателства, които да свързват Куинси с престъплението, се наложило Фицнър да ги изфабрикува. Без да уведомява щатската полиция, той издействал заповед за обиск на колата на Куинси и удобно намерил фенерчето в багажника му.

След това изложението се заема с излъгалите свидетели и включва клетвените декларации на Кари Холанд, Зийк Хъфи, Тъкър Шайнър и Джеймс Роуд. Мейзи е сдържана, но почти жестока в отношението си към лъжците и коментира с язвителна непримиримост практиката на американските прокурори да използват показанията на доносници.

След това анализира мотива за престъплението и акцентира върху факта, че така нареченото озлобление на Куинси срещу Кийт Русо е по-скоро измислица, отколкото реалност. Представя клетвена декларация от бивша служителка на рецепцията на адвокатската кантора, която твърди, че си спомня едно-единствено посещение на недоволния клиент, който бил само „леко разтревожен“. Не отправил никакви заплахи и си тръгнал, когато тя го осведомила, че Кийт не е в кабинета си. Жената не помнела второто и по-заплашително посещение, което Даяна Русо бе описала пред съдебните заседатели. Никога не бяха викали полиция. Всъщност нямаше никакви данни служител от кантората да се е оплаквал от поведението на Куинси. Що се отнася до телефонните заплахи, за тях просто нямаше доказателство. Даяна беше осуетила опитите на защитата да се сдобие с данни за телефонните разговори на съпрузите и впоследствие те били унищожени.

Последната част от изложението съдържа показанията на самия Куинси. Тъй като не е свидетелствал на процеса си, сега има шанса да разкаже своята версия в клетвена декларация. Той отрича да има нещо общо с убийството, отрича да е притежавал или стрелял с дванайсеткалиброва пушка, отрича и да знае нещо за фенерчето преди представянето му чрез снимки в съда. Отрича и да е бил в Сийбрук в нощта на убийството. Алибито му е било и си остава старата му приятелка Валъри Купър, която нито за миг не е преставала да твърди, че той е бил с нея в онази нощ. Прилагаме и клетвена декларация от Валъри.

Изложението се състои от петдесет и четири страници, съдържащи ясни и разумни обосновки, и не оставя капка съмнение, поне в съзнанието на почтените служители на „Пазителите“, че щатът Флорида е осъдил не когото трябва. То би трябвало да попадне при начетени и справедливи съдии, които ще се ужасят и ще побързат да поправят колосалната грешка. Само че нищо подобно не се случва.

Подаваме молбата и писменото изложение и чакаме кротко. Три дни по-късно става очевидно, че пресата не проявява интерес, което напълно ни устройва. Все пак случаят е приключен преди двайсет и две години.

Тъй като нямам разрешително да практикувам право във Флорида, се свързваме със Сюзан Ашли Трос, стара приятелка, която ръководи проект „Невинност“ в Централна Флорида. Името й е първо в списъка на адвокатите, над моето и на Мейзи. Екипът ни вече е публично достояние.

Изпращам на Тайлър Таунзенд копия от подадените в съда документи с надеждата да отговори.

В Алабама Чад Фолрайт удържа обещанието си да стовари тежестта на закона върху мен, а не върху истинския убиец. Подава оплакване за нарушена професионална етика до Адвокатската колегия на Алабама, чийто член не съм, и до същата в Джорджия, където е регистрирано разрешителното ми да практикувам право. Чад иска да ми бъдат отнети правата заради компрометиране на улики. Задето съм взел за изследване един пубисен косъм.

И преди съм преживявал подобно нещо. Досадно е и понякога плашещо, но не мога да забавя темпото. Дюк Ръсел все още лежи в затвора заради Марк Картър и този факт ме държи буден нощем. Обаждам се на моя приятел адвокат в Бърмингам. Засърбяват го ръцете за битка. Мейзи ще се погрижи за оплакването на Чад в Джорджия.

Намирам се в заседателната зала на втория етаж и преглеждам купчина отчаяни писма, когато чувам вика на Мейзи. Хуквам надолу по стълбите и влизам в кабинета й, където заварвам двете с Вики да се взират в екрана на лаптопа й. Съобщението е със странен шрифт, почти нечетлив, но съдържанието му е съвсем ясно.

Молбата ви, подадена в окръг Пойнсет, е интересно четиво, но изобщо не споменава Кени Тафт. Може би той не е бил застрелян от наркотрафиканти, може би е знаел твърде много. (Това съобщение ще изчезне пет минути след като го отворите. Не може да се проследи, не си правете труда.)

Зяпаме глуповато това съобщение, докато то бавно избледнява и страницата остава празна. С Вики се връщаме по местата си и се вторачваме в стените. Мейзи трака по клавишите и накрая оповестява:

— От някакъв сайт, който се казва „Изпод верандата на Пати“. Срещу двайсет долара месечно, платени с кредитна карта, получаваш трийсетдневен достъп до свой чатрум, където съобщенията са поверителни, временни и непроследими. — Нямам представа за какво говори. Тя продължава да трака и казва: — Изглежда законно и най-вероятно безвредно. Много от тези сървъри са в Източна Европа, където законите за личните данни са още по-строги.

— Можем ли да отговорим? — пита Вики.

— А искаме ли? — обаждам се.

— Да, можем да отговорим срещу двайсет долара — уточнява Мейзи.

— Не са предвидени в бюджета — казва Вики.

— Адресът на подателя е cassius.clay.444. Можем да платим и да му изпратим съобщение.

— Не сега — настоявам. — Той не иска да говори, затова няма да каже нищо. Да го обмислим.

Анонимните сведения са част от играта и са чудесен начин да пропилеем много време.

* * *

Кени Тафт бил на двайсет и седем години, когато го убили в затънтен край на окръг Руис през 1990 г. Бил единственият чернокож заместник-шериф на Фицнър и работел при него от три години. Заедно с партньора му Гилмър били изпратени от Фицнър на място, смятано за отправна точка на търговците на кокаин, които не трябвало да са там в онзи момент. Тафт и Гилмър не очаквали проблеми. Мисията им била разузнавателна и разпоредена от офиса на Агенцията за борба с наркотиците в Тампа. Вероятността мястото да се използва в момента била нищожна, затова работата им била да го огледат и да докладват.

Според Гилмър, който се отървал с леки наранявания, двамата попаднали в засада, докато карали бавно по чакълест път в три през нощта. Гората била гъста, не видели никого. Първите изстрели улучили странично цивилната кола, управлявана от Гилмър, после строшили задното стъкло. Той спрял, изскочил навън и притичал до канавката. Кени Тафт също излязъл, но веднага бил улучен в главата и издъхнал на място. Нямал време дори да извади служебното си оръжие. Когато куршумите престанали да валят, Гилмър пропълзял обратно до колата и повикал помощ.

Стрелците изчезнали безследно. Служителите от АБН убедено приписвали случилото се на наркотрафиканти. Месец по-късно научили от информатор, че убийците нямали представа, че имат насреща си ченгета. Съвсем наблизо било скрито огромно количество кокаин и те били принудени да бранят стоката си.

Информаторът уж казал, че убийците вече били някъде в Южна Америка. Е, приятно търсене.