Карлийн Томпсън
Шестица купа (69)

3.

Нийл не смяташе да се обажда на Уейн Прайс и да споделя опасенията си, че Одра е отвлечена. Вместо това се мъчеше да се сети къде може да са я отвели. Лоръл също. Мислеше. Трябваше да има логично място, за което полицията нямаше да се сети веднага. Някъде далеч от града, уединено място.

Място с особено значение за убиеца.

Плесна се по челото и викна:

— Кретен такъв, че къде иначе?

Излезе на заден ход от алеята и подкара към фермата на Причард толкова бързо, колкото го позволяваше хлъзгавият път. Пред очите му беше бесилото, което беше видял в стария обор. „Господи, не позволявай някой да го използва!“

След десет минути сви по неравния път към фермата. Няколко пъти колата опасно поднесе. При всяко подхлъзване дъхът му почти секваше. Ако се обърнеше в някоя канавка, нямаше да може да измъкне колата без авариен екип, а нямаше време.

Вятърът се засилваше и навяваше сняг. Чистачките работеха на най-висока скорост, но въпреки това видимостта беше слаба. Точно такава нощ би създал за сцена в някоя от книгите си. Такива нощи никога нямаха щастлив край.

Когато наближи фермата, видя две коли. Спря до първата и я погледна отблизо. Тъмносин „Крайслер Нюйоркър“, стар модел, на поне десет години. Беше празна и покрита с тънък слой сняг. Продължи още двайсетина метра. Втората кола беше затрупана от снежно одеяло. Сигурно беше тук отдавна.

Без да изключва двигателя, Нийл слезе от колата. Леденият вятър го удари с такава сила, че почти го катурна. Лютият сняг шибаше лицето му и той прикри очи с ръка. Приближи се до втората кола. Вътре май нямаше никого. Но на покрива имаше някаква странна купчина.

Той избърса снега с ръка. Лампи. Червени и сини.

— Господи! — промълви той и бясно заразрива снега. Колата беше черна. Отстрани имаше знак на Областно шерифство Охайо. Полицейска кола.

Нийл хукна към колата си, вмъкна се вътре и вдигна клетъчния телефон. Сега вече полицията щеше да го изслуша.