Карлийн Томпсън
Шестица купа (53)

2.

Стана, изхлипа и тръгна към къщата. Затръшна вратата, заключи и се втурна към телефона. Вече знаеше номера на полицията наизуст.

— Уилямс слуша.

— Боже, още ли сте там? — извика Лоръл.

— Кой е?

— Лоръл Дамрън. Обадих ви се преди час и ви помолих да проверите Кристъл Ландис…

— Вижте, госпожице Дамрън, тази вечер сме доста заети — каза той снизходително. — Казах ви, че ще наминем, когато успеем.

— Тя е мъртва.

— Какво?

— Мъртва е, дявол да ви вземе! Дойдох у тях, защото знаех, че вие няма да дойдете, и тя е мъртва… пребита. — Лоръл се задави. — Кърт Райдър там ли е?

— Мисля, че не… — отвърна Уилямс малко смутено.

— Ами намерете го! Трябваше първо на него да се обадя. Той щеше да свърши работата. Господи!

— Успокойте се, госпожице Дамрън. Идваме веднага.

Лоръл затвори и погледна слушалката. Беше оцапана с кръв. Вдигна ръце. Целите бяха в кръв. Не помнеше да е докосвала обезобразеното лице, но може да беше имало кръв по палтото. Грозното карирано палто, което според нея приличаше на конски чул. Всичко би дала само пак да види как Кристъл влиза в магазина й с грозното си палто.

Все още плачеше и хълцаше. Отиде в кухнята да се умие. Нямаше сапун, само препарат за миене на чинии. Изми си ръцете, изплакна ги, после пак ги изми, като обърна особено внимание на ноктите си. Всичко, само за да не мисли за това, което се беше случило.

Ами ако беше дошла веднага след като й се обадиха? Дали Кристъл вече е била мъртва, или тя би могла да предотврати убийството? Как? Със спрея? С ножа? Защо не се беше обадила на Кърт? От проста гордост. Гордост, която може би беше струвала живота на Кристъл.

Спря водата и посегна за кърпата. Докато бавно бършеше ръцете си, чу шум при входната врата. Щракване, сякаш някой отключваше, после тихото изскърцване на панти, които имаха нужда от смазване.

Замръзна. Не беше полицията. Не можеха да дойдат толкова бързо. Освен това щяха да пристигнат със сирени. От дневната повя студ. Вратата се затвори.

Лоръл взе ножа. Безшумно отиде в дневната; толкова се беше задъхала, че я беше страх да не припадне.

Кристъл стоеше до вратата и озадачено гледаше черното кашмирено палто на дивана.

Кристъл. Жива и здрава.