Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
In the Event of My Death, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2024)
Разпознаване, корекция и форматиране
hri100 (2025)

Издание:

Автор: Карлийн Томпсън

Заглавие: Шестица купа

Преводач: Мария Панева

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Излязла от печат: 20.10.2008

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-959-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20465

История

  1. — Добавяне

2.

— Освен ако не искаш да ме занесеш до балата, ще трябва да изчакаш малко — каза Моника.

— Защо?

— Защото краката ми са изтръпнали. Чакай да им се върне кръвообращението.

— Нещо ме пързаляш.

— Дявол те взел, Крис, какво са няколко секунди? — изсумтя Моника. — В крайна сметка планираш това от месеци, нали?

— Само откакто ходих при Анджи.

„Мой ред е“ — помисли си Лоръл. Моника явно беше изтощена, дрезгавият й глас беше още по-прегракнал.

— През всичките тези години мислех за нощта, когато бяхме тук с Фейт — каза тя. — А ти, Кристъл? И ти ли си я представяше като мен?

Кристъл я погледна объркано, все едно току-що я беше изненадала с трудна задача.

— Не знам. Понякога.

— Сънувах я. Никоя от нас не говореше за нея. Винаги съм се питала дали и другите я сънуват.

— Аз не сънувам — отсече Кристъл.

— Аз сънувам — притече се на помощ Одра.

Лицето на Кристъл омекна, тя свали пистолета от слепоочието на Моника и се обърна към Одра.

— Какво сънуваш, миличко?

— Повечето пъти хубави неща. Например че имам кученце или че свиря на пиано хубаво като татко. Но понякога сънувам кошмари. Тази вечер сънувах кошмар. Отидох в стаята на Лоръл. Тя каза, че дори големите сънуват кошмари.

— Когато си с мен, няма да сънуваш кошмари — заяви Кристъл. — Ще си живеем чудесно, Одра, макар че мисля да ти сменя името на Бетина. Харесва ли ти?

Одра отвори уста да възрази и Лоръл стисна ръката й да я спре. Кристъл изглеждаше съвсем завладяна от момиченцето и направи още една крачка към него. Дори не забеляза, че Моника бавно и безшумно се приближава към нея.

— Хубаво име — тихичко каза Одра. — Много е по-хубаво от Одра. Как го измисли?

„Бог да те благослови, Одра — безмълвно ликуваше Лоръл. — Просто задръж вниманието й.“

— Когато бях малка, баба ми ми четеше една книжка за едно момиченце, Бетина. После ми подари красива порцеланова статуетка и аз я кръстих Бетина. Казах, че са ми я откраднали, но не е вярно. На сигурно място е, скрита в старата къща на фермата. Когато станеш моето малко момиченце, ще ти я подаря.

— Наистина ли? — Одра се усмихна широко.

Изскърца дъска. Кристъл се обърна и видя как Моника вдига ръка, готова да стовари каратистки удар по китката й и да избие пистолета. Закъсня само секунда. Одра изпищя. Моника падна.